Ние този уикенд ходихме на село, та не успях да се включа с писане, но ви изчетох.
Ели има лека хрема и е все така нервна. Не съм се наспала вече цяла седмица, че и повече.
От смяната на обстановката ли, от зъби ли, не знам, но на село заспиваше в 01:30 и се будеше в 07:00. Цял ден, я поспи половин-един час, я не. Ти остави мен, ама тя как издържа миличката ми шушулчица...
Вчера като си тръгнахме, спукахме и гума, та се прибриахме 6 часа... Ели като си влезе вкъщи и взе да обикаля всички стаи. Влиза в хола, гледа си топката и така й се зарадва.
Хвана ме за пръста, обиколихме всички стаи, видя си легълцето, поговори на влакчето на стената, после изсипа кутията с играчки и си игра до десет часа сама... 
Толкова красиви дечица имаме в темата, разгледах албумчето, всички са прекрасни!
Така ми се прииска и аз да кача някоя снимка, ама не съм я снимала от рождения й ден Много напрегната се усещам тези дни, ужас. Тази седмица и йогата ще ми се размине, че няма с кого да я оставя, докато ме няма...
Не си представям с две деца как е... В такива моменти голям егоизъм ме обзема - викам си - не искам второ - то с едно не мога да си отделя по един час на седмица, пък с две идея нямам... Истината е, че ме е страх, а ми се иска.

Зелда Обожавам да се отплесваш. Стела е прекрасна!

Ще се опитам да допиша после, че сега трябва да готвя - татко е хванал 3 големи шарана и ни даде двата, та си поканихме на гости едни приятели да ги изядем. Кой знае какви буламачи ще забъркам, за първи път ще готвя риба в живота си. Това е специалитет на мм, ама като все работи милия...
После ще се отчета дали са ставали за ядене или съм ги скрила в коша за болкук.

Не си само ти така, мила, ако знаеш и аз колко пъти съм изпадала в същата ситуация и после колко съжалявам, че съм избухнала и не съм успяла да се контролирам, а съм навикала децата или съм ги наказала, та може и някое тупаниче по дупето да са изяли. Но..., хора сме и грешим. И си казвам че следващ такъв път няма да има, но... понякога децата наистина прекаляват и ти си на ръба на нервна криза.
Абе бръчиците малко да си дръпна и ще стане работата, ама не мога и да си помисля да се подлагам на такива интервенции, не искам. 



Не се бях замисляла!
Много обичах да ме водят, дано на Зори й хареса