Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 162

Знаеш колко несправедливи бяха към нас, и знаеш кои. Животът ни стана на парчета, г-жо Перихан, бяхме захвърлени като мръсна кърпа. Когато ни даде парите, г-н Мюнир го направи да изглежда сякаш е цяло състояние. Замълчахме, за да защитим честта си и живота на Фатмагюл. Преместих се в този град, като загърбих всичко, което имах.  Но Яшаран продължават да рушат живота ни! Виж, г-н Мюнир обеща още в началото, че ще ни помага! Че няма да бъдем притеснявани! Повярвах на думите му, затова сега съм тук, загърбила всичко! Но сега разбирам, че намесата в живата ни продължава, дали от г-н Мюнир или от Ердоан…Опитват се да вкарат Фатмагюл в капан. Пратили са проститутка след нея и сега тя я е отвела. Керим също не ни казва всичко. Горкото момче,  има си на главата кака Мерием!Всеки ден изнасяме театър, за да скрием истината от тази жена! Сякаш си нямам достатъчно проблеми! Разбира се, трудно е да разберете, като гледате на нас от тук! Живеем в малко къща с две стаи!  Опитваме се да оцелеем. Нямаме работа, колко ще изкараме с малкото пари, които имаме! Осъдени сме на този мизерен живот! … Ще говоря открито без да увъртам. Ясно е, че имате план да прикриете мръсотията на вашите деца, г-жо Перихан. Искате да намесите Фатмагюл в игричките си. Но не ме карай да развалям играта ви. Не ме карай! Дойдох тук, оставяйки всичко. Няма какво да губя! Бъде ли нанесена веднъж вредата, няма да сте в състояние да ме накарате да мълча. Сега знаете защо дойдох. Кажете и на другите, които се интересуват.

Керим – Изглежда Мустафа е разказал на тази жена .за Фатмагюл. После й е станало интересно каква е, коя е.
Мюнир – И е тръгнала по петите ви.
Ердоан – Значи ти си попаднал във всичко това случайно. Колко странно.
Вурал – Веднъж спомена, че ще посети човек, който е обичан от човека, когото тя обича…Така е намерила момичето и е говорила с нея.
Селим – Май ти каза всичко, братле…
Вурал – Не, братле, това не може да е съвпадение. Има нещо повече от това!
Керим – Какво говориш, какво повече?
Вурал – Не знам. Може би лъже, за да защити Мустафа. Може този да си играе с всички нас, а? Да е устроил капан на Фатмагюл.
Ердоан – Не, не мисля така.Не мисля, че е паднал толкова долу да предлага на други мъже жената, която обича. Ако иска отмъщение, има други начини.
Мюнир – Историята на тази жена е твърде абсурдна, за да бъде лъжа. Тъй като Мустафа е под наш контрол, не ни остава нищо друго, освен да й вярваме.
Ердоан – Да, не се тревожи толкова много.
Мюнир – Нека ми бъде за урок. Не се доверявайте на хора, на които се натъквате случайно. Нямате право на този лукс. Поне докато всички не забравят. А ти…Дръж онази жена под контрол. Мукадес е непредсказуема. Тя е най-опасна. Всички видяхме. Заплаши ни при първа възможност. Не мисли за нищо друго, освен за пари. На теб говоря, Керим! Дръж тази жена по око!
Керим – Тази жена ми е последна грижа! Всичко, което искам е да видя Фатмагюл отново в къщи! След това никога повече няма да видя отвратителните ви лица. Мразя ви!
Ердоан – Полудя ли, бе? Да не сме отвлекли ние Фатмагюл?
Керим – Да не си посмял да изричаш името й!
Мюнир – Спокойно!
Ердоан – Виж какво, струва ми се че бъркаш нещата! Защо си ядосан на нас? Не сме направили нищо н жена ти! Тя ти стана жена след това…
Керим – Ще те убия.
Ердоан – Хайде, убий ме. Убий ме де, убий ме!
Селим – Керим!
Керим - Ще те убия!
Селим – Керим! Керим! Керим!
Керим – Пуснете ме!

Започват да се блъскат и да се удрят, Мюнир ги гледа от страни и се подсмива…

Керим – Не изричайте повече името й с мръсните си усти. Или ще ви убия един по един.
Мюнир – Успокой се…Спокойно!
Керим – Оставете ни на мира. Оставете ни на мира! Не се месете в живота ни!
Ердоан - Полудял е тоя. Загубил си е ума!
Мюнир – Ударихте го по раната, бе!
Вурал – Тя е жена на Керим, бе, не знаете ли!
Ердоан – Ти си виновен за това, което ни се случи сега! Не можа да си траеш, сега е бесен на нас!
Мюнир – Хайде, достатъчно. Да си вървим. Добре ли си, дай да те видя. Хайде, вървете!
Ердоан – Беше очевидно, че в един момент ще избухне, но сега гледа на мен като на враг!
Селим – Защо ти трябваше да го провокираш?
Ердоан – Млъкни бе!