Здравейте! Четох тук една тема за това, как след като родили, повечето мами не допуснали никой да идва да им помага...Та, въпроса ми е за тия, които живеят при свекърва си и няма как да и кажат да не идва, като тя си живее там. Аз в допълнение имам у нас и болният дядо на мъжа ми. Какво да ви кажа...трагедия. Давайте съвети как се справихте, защото бебето наближава и ми настръхва косата. Идеята за квартира я изключвам за в момента.
- Публикувана: 5 ноем. 2012, 16:07 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2012, 18:21 ч.
Бебе, свекърва и болен дядо
Като няма как на квартира алтернативата ви май е да запазите добрия тон във взаимоотношенията.
Едно бебе носи предимно положителни емоции. Просто още в началото можеш да обясниш деликатно че помощ ще ти е нужна, но когато помолиш за нея.
А дядото-нека се порадва човека. Той едва ли ще ти се пречка.
безпроблемна бременност до края и си мисли само за хубави неща
Едно бебе носи предимно положителни емоции. Просто още в началото можеш да обясниш деликатно че помощ ще ти е нужна, но когато помолиш за нея.
А дядото-нека се порадва човека. Той едва ли ще ти се пречка.
безпроблемна бременност до края и си мисли само за хубави неща
До около 10-тата година на големия ми син живеехме със свекърите. Тогава, като всяка млада булка, домакиня и майка, мрънках и се дразнех постоянно от съвместното съжителство и дребните недостатъци на хората. Сега, с малкия, оценям колко хубави години са били, въпреки редицата неудобства в битов план. Помощта от баба и дядо е безценна, ще го разбереш. Сега живеем отделно, но свекърите винаги откликват и търчат на минутата, когато се наложи за малкия и слава на Бога, че са още живи и здрави, макар и не толкова млади като едно време. Не разбирам защо приемаш това като нещо лошо - напротив. Дори два часа да има кой да погледа бебето, за да се наспиш, изкъпеш или излезеш за бързо кафенце с приятелка, е достатъчно да си доволна. Да не говорим после с водене и взимане от градина, училище и т.н. Потърси положителното в ситуацията и не бягай от хубавото.
Благодаря! Както се казва- не питай старило , а патило. Имам нужда точно от мненията на хора, минали по моя път- т.е. живели при свекъри. Защото (без да се обиждат), тия дето са самостоятелни казват едва ли не -как можеш да издържиш, не бих могла и т.н. Понякога живота ни подлага на много изпитания и не винаги може обстоятелствата да се променят -поне не на момента.
Уммм да, не те чакат цветя и рози, особено с болния дядо.
Все пак зависи колко голямо е жилището и дали всеки си има негова стая.
Гледай да не позволяваш много, много достъп до вашата стая на свекървата, изгради ясни граници и правила. Дори бих посъветвала да си сложиш секретна брава и да теглиш ключа, когато ви няма.
Все пак зависи колко голямо е жилището и дали всеки си има негова стая.
Гледай да не позволяваш много, много достъп до вашата стая на свекървата, изгради ясни граници и правила. Дори бих посъветвала да си сложиш секретна брава и да теглиш ключа, когато ви няма.
... Дори бих посъветвала да си сложиш секретна брава и да теглиш ключа, когато ви няма.
Аз нямам голям опит с живеенето при свекър и свекърва, в смисъл, изкарахме 2 месеца с мъжа ми при тях и сами решихме да се махмем на квартира. Но това беше отдавна, тогава дори не бих и помислила за дете, за мен си беше абсурд да родя дете на чуждо място.
А това за заключването, не бих постъпила така. Едно че съм на гости един вид, другото че подобно действие може да се тълкува по различни начини и да доведе до влошаване на отношенията.
Здравейте! Четох тук една тема за това, как след като родили, повечето мами не допуснали никой да идва да им помага...Та, въпроса ми е за тия, които живеят при свекърва си и няма как да и кажат да не идва, като тя си живее там. Аз в допълнение имам у нас и болният дядо на мъжа ми. Какво да ви кажа...трагедия. Давайте съвети как се справихте, защото бебето наближава и ми настръхва косата. Идеята за квартира я изключвам за в момента.
До около 10-тата година на големия ми син живеехме със свекърите. Тогава, като всяка млада булка, домакиня и майка, мрънках и се дразнех постоянно от съвместното съжителство и дребните недостатъци на хората. Сега, с малкия, оценям колко хубави години са били, въпреки редицата неудобства в битов план. Помощта от баба и дядо е безценна, ще го разбереш. Сега живеем отделно, но свекърите винаги откликват и търчат на минутата, когато се наложи за малкия и слава на Бога, че са още живи и здрави, макар и не толкова млади като едно време. Не разбирам защо приемаш това като нещо лошо - напротив. Дори два часа да има кой да погледа бебето, за да се наспиш, изкъпеш или излезеш за бързо кафенце с приятелка, е достатъчно да си доволна. Да не говорим после с водене и взимане от градина, училище и т.н. Потърси положителното в ситуацията и не бягай от хубавото.
От позицията на времето оценявам какво предимство е да има кой да ти помага с децата. И колко дребнаво съм се държала когато исках да огранича контактите на свекърва ми с бебето (предимно първото).
Възползвай се от положителната страна на ситуацията и се опитай да гледаш по-позитивно
Внучето е огромна радост, а някой ден и ние ще станем баби, живот и здраве
