Доста години живяхме с моите родители. Има си и положителните и отрицателни страни. И аз като някои съфорумки,които вече писаха ,се чудя сега защо съм се дразнела за глупости. Имали сме доста пререкания. Но пък когато сме искали,сме си излизали, гости да дойдат- проблеми с децата няма Тази помощ е неоценима. Но по принцип за по-нататък си е най-добре сами. Това е ясно.
- Публикувана: 5 ноем. 2012, 16:07 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2012, 18:21 ч.
Бебе, свекърва и болен дядо
Здравейте! Четох тук една тема за това, как след като родили, повечето мами не допуснали никой да идва да им помага...Та, въпроса ми е за тия, които живеят при свекърва си и няма как да и кажат да не идва, като тя си живее там. Аз в допълнение имам у нас и болният дядо на мъжа ми. Какво да ви кажа...трагедия. Давайте съвети как се справихте, защото бебето наближава и ми настръхва косата. Идеята за квартира я изключвам за в момента.
МамУ
голЕми хора не могат сами да се гледат, натресли са се на старите па и мрънкат 
Ей такива като тебе са ни се чудели как се оправяме/хме като живеехме на крартира и питаха що не семе се 'нартесли' в големия апартамента на мама и тати
или па те що не са продали еди какво си за да ни купят на нас децата 
Каква е историята ? Не могат да се оправят , разчитат на друг !
Това е мойто мнение, акО на наякои им е грозно.
Иатината е грозна понякога , да .
Това е мойто мнение, акО на наякои им е грозно.
Иатината е грозна понякога , да .
А ако свекървата не може да се оправя с болния дядо? И няма средства да си плаща разходите и да се грижи за болния човек?
Или щом младите са при старите, значи им висват на врата?
Що не се замислите и за обратния вариант.
Че пенсионер със 150лв. пенсия примерно ако няма подкрепа ще си умре от глад, какво остава за сметки особено зимата.
Яки оправдания
Всичко си е избор
Ако , ако гадай си ти
Да ,може и да има изключения но масово истината е съвсем друга
Чакат се възрастните да си 'отидат' та да се освободи мЕсто
Касита
Доста години живяхме с моите родители.
Каква е историята ? Не могат да се оправят , разчитат на друг !.....
Историята на авторката е, че приятелят й иска да си стои при маминка, а тя сама не може да се издържа с бебе на квартира... Чела съм историята й в самотни родители. Мъчно ми е за момичето, че е изправена пред такава абсурдна ситуация.
А няма нищо по лесно двама млади/работещи още без дете да живеят на квартира
Да се приберат от работа и да пускат пералня и да готвят - ми то проза. Къде по-лесно е да се моташ с компании и в къщи всичко да ти е подредено.
ох...няма да ти е лесно ...ако е някой дзвер свекървата...
Ако свекървата е готина и интелигентна жена- не виждам, заплаха за нероден Петко...Всичко ще се нареди и смести в програмата...по естествен начин...
Дете, което е родено в семейство с възрастни хора не е нещо необичайно...то пак е сладко, здраво и ще те радва толкова много ... Сподели радостта и с възрастните - то е част от тях- полага им се... Постави се на тяхно място...искаш ли един ден да не получаваш прегръдка от палаво внуче?
Стерилно/изолирани пораснали деца...стават хора с комплекси... сурови и груби...мразят хора с бръчки...вида на възрастен човек ги стресира...
Деца израснали с по-възрастни родители и баби са много по -човечни и доброжелателни...
Съсредоточи се върху важните неща как да направите така, че да задържите любовта си по дълго...Дръж мъжо изкъсо, че свикват бърже на "мама меси, тате носи, а аз отговарям за дистанционното"...Гледай той да не остане с грешната представа за семейство/мама ще ти помага, а аз ще ида на риба../.
Това ти е проблема - вЕрвай ми...
Ако свекървата е готина и интелигентна жена- не виждам, заплаха за нероден Петко...Всичко ще се нареди и смести в програмата...по естествен начин...
Дете, което е родено в семейство с възрастни хора не е нещо необичайно...то пак е сладко, здраво и ще те радва толкова много ... Сподели радостта и с възрастните - то е част от тях- полага им се... Постави се на тяхно място...искаш ли един ден да не получаваш прегръдка от палаво внуче?
Стерилно/изолирани пораснали деца...стават хора с комплекси... сурови и груби...мразят хора с бръчки...вида на възрастен човек ги стресира...
Деца израснали с по-възрастни родители и баби са много по -човечни и доброжелателни...
Съсредоточи се върху важните неща как да направите така, че да задържите любовта си по дълго...Дръж мъжо изкъсо, че свикват бърже на "мама меси, тате носи, а аз отговарям за дистанционното"...Гледай той да не остане с грешната представа за семейство/мама ще ти помага, а аз ще ида на риба../.
Това ти е проблема - вЕрвай ми...
Стерилно/изолирани пораснали деца...стават хора с комплекси... сурови и груби...мразят хора с бръчки...вида на възрастен човек ги стресира...
Деца израснали с по-възрастни родители и баби са много по -човечни и доброжелателни...
По-тъпа констатация не бях чела 
Аз не разказах цялата история...Някои се досетиха за нея. Благодаря на всички, които отделихте от времето си за да прочетете и напишете мнението си.
Момичета....аз не искам нищо от никого, само спокойствие. Не ме е страх да се грижа сама за себе си-правя го много години вече. Всяка жена се надява да има нормално, хармонично семейство. Така е, но не винаги в живота се случва така.Дали сме виновни ние, някой друг или никой не е важно. Важно е да носим отговорността към децата си, които създаваме с любов. Няколко години отлагах деца, но и живеех
с мисълта, че може би нямам физическата способност да имам, поради евентуални наследствени причини. Голяма болка е за една жена. но аз съм човек с голямо сърце и винаги съм мислела, че дори Господ да не ми даде да имам дете, ще си осиновя и ще го обичам.
Днес Господ чу молитвите ми и всичко друго в живота ми мина на заден план-обичам все още нероденото си детенце повече от мен самата. Не искам да го лишавам нито от баща, нито от баби. Не ме е страх да се оправям обаче и сама. Ако не бях в лоши отношения с баща ми, щях кротко да си ида в нас, макар и с болка, че мъжа който обичам не може да се отдели от майка си...
Това е моя грешка. Не е на детето ми. Бях готова на компромис, но може би всичко стана толкова неочаквано, че той самия не бе готов. Знам ли...не съм в душата на човека. Просто съм приклещена в момента от обстоятелствата и ако бях сама нямаше да ми е така трудно, но вече отговарям за моето бебенце...
Момичета....аз не искам нищо от никого, само спокойствие. Не ме е страх да се грижа сама за себе си-правя го много години вече. Всяка жена се надява да има нормално, хармонично семейство. Така е, но не винаги в живота се случва така.Дали сме виновни ние, някой друг или никой не е важно. Важно е да носим отговорността към децата си, които създаваме с любов. Няколко години отлагах деца, но и живеех
с мисълта, че може би нямам физическата способност да имам, поради евентуални наследствени причини. Голяма болка е за една жена. но аз съм човек с голямо сърце и винаги съм мислела, че дори Господ да не ми даде да имам дете, ще си осиновя и ще го обичам.
Днес Господ чу молитвите ми и всичко друго в живота ми мина на заден план-обичам все още нероденото си детенце повече от мен самата. Не искам да го лишавам нито от баща, нито от баби. Не ме е страх да се оправям обаче и сама. Ако не бях в лоши отношения с баща ми, щях кротко да си ида в нас, макар и с болка, че мъжа който обичам не може да се отдели от майка си...
Това е моя грешка. Не е на детето ми. Бях готова на компромис, но може би всичко стана толкова неочаквано, че той самия не бе готов. Знам ли...не съм в душата на човека. Просто съм приклещена в момента от обстоятелствата и ако бях сама нямаше да ми е така трудно, но вече отговарям за моето бебенце...
Тук не става въпрос за помощ на бъдещата майка, а как нормално
да живее и гледа бебето съвместно със свекърва и болен дядо в общ апартамент.
Трудно е, но не е невъзможно.
А ако някой е в най-лоша ситуация,то това е свекърва ти - бъдеща баба и дъщеря,
която се грижи за болния си баща.
да живее и гледа бебето съвместно със свекърва и болен дядо в общ апартамент.
Трудно е, но не е невъзможно.
А ако някой е в най-лоша ситуация,то това е свекърва ти - бъдеща баба и дъщеря,
която се грижи за болния си баща.
Тук не става въпрос за помощ на бъдещата майка, а как нормално
да живее и гледа бебето съвместно със свекърва и болен дядо в общ апартамент.
Трудно е, но не е невъзможно.
А ако някой е в най-лоша ситуация,то това е свекърва ти - бъдеща баба и дъщеря,
която се грижи за болния си баща.
да живее и гледа бебето съвместно със свекърва и болен дядо в общ апартамент.
Трудно е, но не е невъзможно.
А ако някой е в най-лоша ситуация,то това е свекърва ти - бъдеща баба и дъщеря,
която се грижи за болния си баща.
Дядото е баща на свекъра. И той е с нея-не е сама.Сина им им помага и физически и финансово и със сметки и със грижа за дядото- ние не сме излизали по празници дори за да седим да го гледаме, за да може свекърите да излизат. Гледам на жената да и помогна с каквото мога или поне да не я ангажирам-знам че и е трудно. Макар, че след като си заминах преди време от тях, чувах от различни хора, че не съм много харесвана и след мене се изля помия...Сега трябва да лицемернича ли? Мразя това...
На мене също ми е неудобно, че съм дошла в дома на хората(това никога няма да е мой дом) - всеки като отгледа децата си в определен момент заслужава почивка- да погледне малко и себе си.Те не са стари(свекърите).