Бебе, свекърва и болен дядо

Живея със свекърва ми от 6 години.
Бременност почти на легло.
Бебе, после безработна дълго време. С две думи - дълго съжителство.
Преди това съм живяла сама по квартири от 13 годишна.
Когато отидох да живея там, мъжът ми живееше в хола. Направихме козметичен ремонт, боядисахме стените, сменихме пердетата, спахме на дивана около 2 години.
Роди се бебето. Не исках никой да ми помага, оправях се сама. Свекърва ми имаше желание, но с малко думи се разбрахме че ако имам нужда, ще си кажа. Нямах нужда. Тя си стоеше в нейната стая, готви си за себе си, аз готвя за нас. Тя си чисти нейната стая, аз всичко останало.
Отначало много се дразнех на най-обикновени неща. Сега вече са ми смешни. Свикнах.
Детето започна да гледа, след като аз започнах работа и трябваше някой да я взема от ясла по-рано или ако е болна (слава Богу рядко).
Плюса на това че живеем с нея е, че винаги мога да разчитам на нея за дъщеря ми. Детето е свикнало с баба си. Мога да вляза да се изкъпя или да отида до магазина, без да се притеснявам за детето. Ако нямам време да сготвя, мога да я помоля. Вкъщи почти винаги има човек, което понякога е хубаво. Всеки си има стая и може да си прави в нея каквото си иска.
Отношенията и със сина и в началото ме дразнеха, после свикнах. Те си имат странни техни си отношения, които аз нямам с моите родители, но всяко семейство е различно.
Вече след 6 години, след много нерви от моя страна и много компромиси, мисля че живеем в хармония. Приела съм го заради щастието на всички ни. Нямаме възможност да се изнесем на квартира или да си купим собствено жилище, за това така е по-добре за всички ни. Не мисля, че аз ако се изнеса с детето ще ни е по добре.

Когато бях бременна ми минаваха един куп мисли от рода да ходим на квартира, да си ходя при нашите и т.н. Сигурна съм че нямаше да е правилно ако го бях направила.
С времето нещата си идват на мястото.

Да... много искам да вземам 3000 лв заплата, работата да ми е сигурна и да имаме наше си жилище. Пък ако стане това, апартамента ще е близо до този на свекърва ми, не за да е близо тя до сина си, а за да може внучка и баба да са близо, да се грижат една за друга...

И не на последно място, един мъж се променя щом види детето си!!! Бъди сигурна, че след като ти и бебето се приберете при него, той ще е друг човек!


Малко хаотично стана, дано си ме разбрала мила Теа!

ТЕА,

единственото абсолютно "или-или", което съществува е изборът между добро и зло" (Сьорен Киркегор), но всяко собствено "или" на първо място никога не означава избор между добро и зло, то е само един от многото избори, посредством които се избират доброто или зло, или биват изключени.

дано ме разбираш

alina_si , при теб така са се развили нещата, което е хубаво, но аз преживях точно обратното-след 6 години съвместен живот си тръгнах, понеже нещата стигнаха и до физическо насилие.
При нас пък нещата се влошиха след раждането на детето, но явно е до човека.
ТЕА пише, че и сега имат проблеми, аз не вярвам после да се разрешат.
При нас от проблеми със свекървата се стигна до проблеми с мъжа ми, нещата се отразиха и на детенце.
Вече 1година и половина живеем на квартира, но не съжалявам, че се изнесох, съжалявам, че не го сторих по-рано.

Ние също си готвехме отделно, което и до сега не го разбирам...Как ще обясня на детето, че няма да му дам да яде еди-какво си, защото е на баба му

Относно готвенето преди да се върна казах така - т.е. зададох ребром въпроса " Сега ще трябва ли да готвя на теб, на мен, на родителите ти и на дядо ти или ще готвя само за нас и ти ще ме чакаш до 10 вечерта да стане (понеже ще е след работа) и няма да ядеш от това на майка ти?". Отговорът беше: "Ако искащ ще готвиш нещо за нас, ако не искаш няма". Фактите - свекърва ми готви и свекъра ми също и ни се сипва без да се пита. Когато има време-готвя и аз, или помагам с нещо. За готвенето няма да си обърна душата - -още навремето като живеех там, никой не ме е закачал на тази тема.
Колкото до проблемите след като се роди детето, мога  само да гадая. Вече очаквам и неочакваното, но знам, че няма да се случи и то...

Чудесно е че сте имали възможност да намерите вашият изход от нещата. Разбира се че във всяко семейство проблемите са различни, защото и хората са различни. Това с физическото насилие е недопустимо и непростимо!!!

Детето яде от яденето на баба си винаги, когато е поискала, това не е било проблем.
И ние ядем, понякога. Но тя от нашето - не. 

Просто и двете страни трябва да са готови на компромис. Ако има желание има и начин
При нас не се получи понеже те още от самото начло не ме приеха, но това е друга тема...

Съвместното съжителство е винаги за сметка на компромиси от двете страни. Ние, след кратко съвместно съжителство, се отделихме и така е много по-добре.

Теа, ако дадеш шанс на връзката и поживеете при свекърите, ще видиш как се развиват нещата, как се променя таткото, и т.н. Нямаш за къде да бързаш, при родителите си винаги можеш да се върнеш.
Ако не направиш това, после ще съжаляваш, че не си пробвала.
Хората са различни, никой не може да каже със сигурност какво ще се случи.
Напълно е възможно и таткото да се промени до неузнаваемост след появата на бебо.

Когато се роди каката живеехме при свекърите(и сега сме в една къща, но на различни етажи) и нямам никакви положителни спомени. За да се покажа добра снаха готвех, чистех, детето сама си гледах(свеки след работа се затваряше в стаята си пред телевизора), обръщаше внимание на внучката си само когато дойдеше племенника, тоест за него време имаше, а за другото внуче не. Така че най добре всеки отделно.

Миличка, не се стърпях! Ще ме извиняваш, но не мисля че това е възможно особено с това безпаричие... живея в малък град заплатата ми беше 350 лв. Мъжа ми взима 500. Като си платим сметките не ни остава почти нищо, камо ли за квартира. Ако съм търсила мъж по сметка - ДА! Не мисля че трябваше да чакам да забогатеем, за да имаме детенце!