Бебе, свекърва и болен дядо

  • 10 372
  • 114
  •   1
Отговори
# 90
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
ТЕА, аз лично не бих живяла в подобна среда / обобщавам всичко, дом, хигиена, неразбрани свекъри, мъж неотбит от майка си още/

Заеми се сериозно с идеята да се завърнеш при родителите си. Премисли случилото се между вас и си вземи забележка.
Седни като зряла жена и поговори с тях за несполуките и проблемите, които те преследват в чуждия дом.
Не се дръж като обидено инатливо хлапе.

Не очаквай след раждането на детето мъжът ти да се промени особено. Щом още не е почнал да осъзнава бащинството, едва ли ще го направи и след това.

# 91
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Въобще недей да мислиш как да свикваш с тези хора, защото ще станеш същатата като тях. А детето как ще живее в тази среда, какъв човек ще стане? Заминавай при родителите си и даже не поглеждай назад.

# 92
  • Мнения: X
Ох, не схванах цялата ситуация, извинявам се, ако съм пропуснала нещо, но има един много важен момент, който е останал неизяснен ooooh! Стъпка по стъпка ако се върви, може да изглеждат нещата съвсем различно. Авторката е в някакъв град, където работи , но не в родния й. Живее с мъж от този град, у неговите родители, а там е кофти отвсякъде. Той не иска да се маха оттам, а тя замисля да се прибере при своите родители, щом се роди бебето, което събитие ще стане в съвсем скоро време.
Добре! По време на майчинството това е добър вариант, ами после?...Когато детето трябва да тръгне на ясла къде ще живеят? Може ли да се пътува от родния град до работата всеки ден? Има ли възможност за работа в родния град след майчинство? Добра опция за живеене ли е родният град по отношение на образование, възможности и т.н.? Ако не е, дали ще стигат парите за квартира и живот в града, където е работата? Ще има ли винаги кой да поема детето при нужда? Въпросите от този порядък са много.....
Връщането вкъщи е добро решение за една година, докато трае майчинството, но после? Rolling Eyes Как стоят нещата после? Питам, защото подозирам като всички останали, че бащата на детето няма да напусне дома на родителите си. Връщането в апартамента на свекърите с детето след майчинството ми се вижда още по-фантастична възможност.... Rolling Eyes
И не мисля, че ТЕА трябва да махне с ръка и да мисли само за раждането. Ситуацията й е такава, че трябва да го измисли преди това. Съвет не бих се наела да дам, но стискам палци! Peace
То всичко това хубаво, ама .....рибата още в морето, вие загряхте олиото.
Тя може след една година вече да ее влюбена в друг, че и омъжена....ти я караш да мисли за училище на детето.
А я си представи обратния вариант:остава при свекърите, ражда се детето, пречи на всички , основно на бащата (защото аз останах с впечатлението, че не е във възторг, че ще става татко), всеки ден скандалче с някой от съжителите я за чистотата, я за помощ, я за храна, я за пари.....
Не, че не може да се примири и да се видиоти при подобни хора, ама струва ли си?И на какво обрича детеето си?

# 93
  • Мнения: 10 313
 Shocked Laughing Май живеем в различни Българии и в паралелни реалности....То не че не може да се влюби и ожени за друг след една година, на теория всичко може, ама на практика....не знам защо се получава така, че майките сами си отглеждат децата...
При свекърите положението е лошо, много лошо....затова питах за опциите за връщане у дома постоянно, за работа там, за евентуално пътуване до работата от дома на родителите. Доколкото схванах от оскъдния пост на авторката, тази възможност не става....Остава вариант тя сама на квартира с бебето. Тази възможност явно я плаши и аз разбирам защо. Има ли някой, който не разбира?
Както и вариант оставане при свекърите.... Tired Няма удовлетворяващо я положение. Просто трябва да се избере най-малкото зло. Но кое е то, погледнато в переспектива? Не е ясно....Както и да го мислиш, все ще сбъркаш ма** му стара! Close Затова е пуснала темата, ако някой вече е минал преди години по този път....., но явно няма толкова тегаво положение....
Може би тези, които настоятелно я съветват да се прибере у дома, могат да дадат съвет как да постъпи след 1 година? Ако се намери добро решение, тогава няма да стои въпрос за сега, отива веднага при родителите си.

# 94
  • Мнения: 143
Shocked Laughing Май живеем в различни Българии и в паралелни реалности....То не че не може да се влюби и ожени за друг след една година, на теория всичко може, ама на практика....не знам защо се получава така, че майките сами си отглеждат децата...
При свекърите положението е лошо, много лошо....затова питах за опциите за връщане у дома постоянно, за работа там, за евентуално пътуване до работата от дома на родителите. Доколкото схванах от оскъдния пост на авторката, тази възможност не става....Остава вариант тя сама на квартира с бебето. Тази възможност явно я плаши и аз разбирам защо. Има ли някой, който не разбира?
Както и вариант оставане при свекърите.... Tired Няма удовлетворяващо я положение. Просто трябва да се избере най-малкото зло. Но кое е то, погледнато в переспектива? Не е ясно....Както и да го мислиш, все ще сбъркаш ма** му стара! Close Затова е пуснала темата, ако някой вече е минал преди години по този път....., но явно няма толкова тегаво положение....
Може би тези, които настоятелно я съветват да се прибере у дома, могат да дадат съвет как да постъпи след 1 година? Ако се намери добро решение, тогава няма да стои въпрос за сега, отива веднага при родителите си.

Много добре ме разбирате. Peace
Мисля в перспектива. Няма възможности за пътуване от моя град...прекалено далече е. А там картинката е както в повечето малко градове-хора с образование седят у дома, понеже нямат работа. Ако отида там, след година-две пак ще се замисля да замина-няма никакво бъдеще -много е трагично. Остава ми надеждата родителите ми да успеят да продадат семейното жилище и да се преместят тук - това е моят спасителен вариант. Само че продажбата на недвижим имот в място с голяма безработица и ниски заплати е сложна операция. Много често чета, че трябва веднага да действам, защото после ще е късно, ако за сега остана при мъжа си. И кой би могъл да ме спре?
Мисля, че понякога в живота трябва да се прояви малко търпение (подчертавам малко), макар че това ми е най-слабата черта...

# 95
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
unadaptable, предполага се, че след като се прибере при родителите си те ще и помогнат поне малко финансово от гледна точка на храна и сметки.

Ако бащата не детето продължава да е в унес по майка си и останалите и продължава да гледа на съпругата си и бебето като част от интериора, тогава какъв е смисъла да живее в Голямия Град?

Така или иначе първата една година няма да има как да започне работа където и да се намира.

# 96
  • Мнения: 143
unadaptable, предполага се, че след като се прибере при родителите си те ще и помогнат поне малко финансово от гледна точка на храна и сметки.

Ако бащата не детето продължава да е в унес по майка си и останалите и продължава да гледа на съпругата си и бебето като част от интериора, тогава какъв е смисъла да живее в Голямия Град?

Така или иначе първата една година няма да има как да започне работа където и да се намира.


Майка ми и баща ми няма как да ми помогнат финансово.Баща ми е болен, без работа, пред пенсия, майка ми няма да ви кажа колко получава...

# 97
  • Мнения: X
Може би тези, които настоятелно я съветват да се прибере у дома, могат да дадат съвет как да постъпи след 1 година? Ако се намери добро решение, тогава няма да стои въпрос за сега, отива веднага при родителите си.
А ти знаеш ли какво ще стане с теб след 1 година?
Къде ще бъдеш, какво ще правиш?

Това се опитах да подчертая с примера си.
След 1 година може да живее щастливо с мъжа си и бебето някъде.
Може да е омъжена за друг.
Може да е на работа в чужбина.
Може да е ......
Няма как да знае какво ще се случи след година -две.
При нея нещата са такива, че трябва да решава от днес за утре.
Което е и зле, но и добре.
"Човек предполага, но Господ разполага!"   - толкова е вярно, че на моменти се плаша.

# 98
  • Мнения: 143
Може би тези, които настоятелно я съветват да се прибере у дома, могат да дадат съвет как да постъпи след 1 година? Ако се намери добро решение, тогава няма да стои въпрос за сега, отива веднага при родителите си.
А ти знаеш ли какво ще стане с теб след 1 година?
Къде ще бъдеш, какво ще правиш?

Това се опитах да подчертая с примера си.
След 1 година може да живее щастливо с мъжа си и бебето някъде.
Може да е омъжена за друг.
Може да е на работа в чужбина.
Може да е ......
Няма как да знае какво ще се случи след година -две.
При нея нещата са такива, че трябва да решава от днес за утре.
Което е и зле, но и добре.
"Човек предполага, но Господ разполага!"   - толкова е вярно, че на моменти се плаша.



По принцип е така, но да се преместя другаде си е сериозна крачка , която предначертава други пътища...

# 99
  • Бургас
  • Мнения: 364
ТЕА_ , понеже аз бях една от тези, които те посъветваха да не се бавиш и че след появата на детето, нещата ще станат много по-трудни. Повярвай, точно така е. Освен ако заплатата ти в момента е достатъчно висока, че след като се върнеш от майчинство, да можеш да си позволиш квартира в големия град. Ако не е така, с детето ще ти бъде още по-трудно да си тръгнеш. Сега можеш да се прибереш при вашите, да си родиш, да си гледаш бебето и успоредно с това да търсиш работа в родния град - все за две години ще изскочи нещо. А по-нататък можеш да помислиш и за чужбина, защо не, ако е толкова трудно положението в родния град (ясно ми е как е по малките градове, че и не само - навсякъде не е розово).
А защо да не можеш да си позволиш квартира с бебето - как те осигуряват, в сивата икономика ли сте? Ако те осигуряват на реална заплата и е достатъчно нормална, ще си взимаш 90% от нея през първата година, за това време би могла да намериш начин да припечелваш нещо с работа от къщи или нещо допълнително. Дори би могла да станеш детегледачка и заедно с твоето да гледаш още едно детенце до втората му годинка докато стане за ясла. Варианти има. Но ти си знаеш.  Peace

# 100
  • Мнения: X
................но да се преместя другаде си е сериозна крачка , която предначертава други пътища...
Така е, също, ако останеш , това пък предначертава живота ти по друг начин.
Но никой не омже да ти даде гаранции и съвети кое  е правилното решение.
"Сега ще си тръгна, но дали после няма да съжалявам за това решение?"
или
"Сега ще остана, но дали няма да съжалявам за това решение?"
Никой не може да ти гарантира нищо.
И винаги , след всяко решение ще се питаш:"Ами, дали ако бях постъпила еди как си, нямаше....?"
Човешко е, приеми го.И постъпвай така, както смяташ, че за Момента ще е най-добре за Теб.    Peace

# 101
  • Мнения: 10 313
Краси, излез малко от центъра на Пловдив ако обичаш, има и друг свят......
Там щастливо живеят с мъжете си жени, чиито мъже мислят първо за тях.
Там заминават в чужбина хора, които добре са се подготвили преди това-образование, опит, езици, финанси, познанства.....
Там всичко може да се случи, да.........................................
Там млади необвързани мъже летят като прилепи в полумрака и отнасят всяка кърмачка, която им се мерне пред погледа, за да се оженят за нея и да живеят дълго и щастливо.... Laughing Joy
 ТЕА, освен да обявите за продан жилището на родителите ти, в момента друго разумно не се сещам. Ние продавахме жилища, но в Пловдив и забелязах, че всеки имот се продава някога....разбира си, много компромиси правиш, чакаш, но все някога те огрява. Ако започнете сега, след 3-4 години ще сте го продали, ако не ви провърви още в началото. Много търпение ще ти трябва, дано имаш здрави нерви Whistling

# 102
  • София
  • Мнения: 31 475
За мен е просто безмислено да останеш на този етап при него. Отиди при родителите си ВРЕМЕННО. Никой не те кара да оставаш там завинаги. Както вече са ти казали, една година е много време и всичко може да се случи. Най-малкото ще видиш нещата от друг ъгъл, ще помислиш на спокойствие сама, ще се отърсиш от стреса. Това много помага в случая. След като мине тази една година вероятно ще си със съвсем друго мислене  Peace

# 103
  • Мнения: 3 371
от всички съвети -бягай, спасявай се, изчезвай при родителите ти, единствено 'виждам' как на ТЕА само и се свива ли, свива душицата. тя не е глупава, прекрасно знае, че този дом не е нейното място, но ПОНЯКОГА човек прави грешни избори и се НАЛАГА да ги отработи, колкото и трудно е . да се прибере в дома на родителите си, където ще попадне в 4 стаи и без болен дядо/и там доп екстри/, където вероятно ще я 'стегне' за гушата финансовата недостатъчност е избор/демек ще замени почти танто за кукуриго/, но не е за всеки, и не по силите на всеки.

момиче, аз не мога да ти дам съвет - нито ще те успокоявам, че и това ще мине. ще го преживееш и ще се научиш. ако не го преживееш, ще потънеш, а имаш да драпаш нагоре, защото чакаш дете. така че- това е - късмет от мен Hug



# 104
  • Мнения: 143

*Serendipity* явно си разбрала много точно за какво иде реч... От две беди по-малката да избера. Именно за това не мисля, че е моментът да отсека веднага. Другото - не искам да бъда във враждебни отношения с БНД. Може да не му се занимава с мен, може да не му е много до гледане на дете, но ако иска да помогне с нещо, няма да го спра. Друг е въпросът, че няма да му се моля за каквото и да е - вече съм въоръжена с очакване за най-неблагоприятно развитие.

Общи условия

Активация на акаунт