Бременност почти на легло.
Бебе, после безработна дълго време. С две думи - дълго съжителство.
Преди това съм живяла сама по квартири от 13 годишна.
Когато отидох да живея там, мъжът ми живееше в хола. Направихме козметичен ремонт, боядисахме стените, сменихме пердетата, спахме на дивана около 2 години.
Роди се бебето. Не исках никой да ми помага, оправях се сама. Свекърва ми имаше желание, но с малко думи се разбрахме че ако имам нужда, ще си кажа. Нямах нужда. Тя си стоеше в нейната стая, готви си за себе си, аз готвя за нас. Тя си чисти нейната стая, аз всичко останало.
Отначало много се дразнех на най-обикновени неща. Сега вече са ми смешни. Свикнах.
Детето започна да гледа, след като аз започнах работа и трябваше някой да я взема от ясла по-рано или ако е болна (слава Богу рядко).
Плюса на това че живеем с нея е, че винаги мога да разчитам на нея за дъщеря ми. Детето е свикнало с баба си. Мога да вляза да се изкъпя или да отида до магазина, без да се притеснявам за детето. Ако нямам време да сготвя, мога да я помоля. Вкъщи почти винаги има човек, което понякога е хубаво. Всеки си има стая и може да си прави в нея каквото си иска.
Отношенията и със сина и в началото ме дразнеха, после свикнах. Те си имат странни техни си отношения, които аз нямам с моите родители, но всяко семейство е различно.
Вече след 6 години, след много нерви от моя страна и много компромиси, мисля че живеем в хармония. Приела съм го заради щастието на всички ни. Нямаме възможност да се изнесем на квартира или да си купим собствено жилище, за това така е по-добре за всички ни. Не мисля, че аз ако се изнеса с детето ще ни е по добре.
Когато бях бременна ми минаваха един куп мисли от рода да ходим на квартира, да си ходя при нашите и т.н. Сигурна съм че нямаше да е правилно ако го бях направила.
С времето нещата си идват на мястото.
Да... много искам да вземам 3000 лв заплата, работата да ми е сигурна и да имаме наше си жилище. Пък ако стане това, апартамента ще е близо до този на свекърва ми, не за да е близо тя до сина си, а за да може внучка и баба да са близо, да се грижат една за друга...
И не на последно място, един мъж се променя щом види детето си!!! Бъди сигурна, че след като ти и бебето се приберете при него, той ще е друг човек!
Малко хаотично стана, дано си ме разбрала мила Теа!


