Бебе, свекърва и болен дядо

Аз няма какво да свиквам с начина на живот...живяла съм там 3 години...Разбираш ли сега? Моите страхове и нерви са основани на опит-изграден.Свекъра е властен-мъжа ми има страх от него. Като ги виждам как се отнасят той и свекървата с другите си дъщери, ме е яд понякога-все една са малки деца. Месят се , карат им се , обиждат ги как си гледат децата...Това са им родните дъщери, какво остава за мен.
Може би ако моя беше по-прям с тях и ако ме подкрепяше повече, щеше да имам основание твърдо за какво правя компромис. Но като няма какво да ме задържа в тоя дом...Ето вчера ни дойдоха гости и сме се разбрали че в стаята не се пуши-той им позволява.Аз станах и казах че забранявам макар 4е не е мой дом, защото в тази стая ще спи моето дете и тя не трябва да бъде опушена . Мъжа ми ме постави в нелепа ситуация и съм много ядосана...понеже той позволи,  а се разбрахме нещо. Как да съм си у дома като ми се демонстрира дори от него че нямам думата...Здравето не детето ми е по-важно от мнението на приятелите му за мен.Казах му че утре може да вземе да отрови бебето като е толкова безотговорен...Може би не е очаквал, че ще се получи с детето, защото и двамата бяхме вече отхвърлили идеята..Все едно детето му пречи за всичко...никой не му е виновен, че живее в 1 стая.Мама, тати и дядо са му в плюс, но детето ще пречи , понеже трябва да се освободи място за кошара...Шегувал се бил, но в моето състояние не ми е до шеги..
Остава ми да се унижа да се моля на баща ми последно, да ме приеме...

Е споко де, през цялото време си мислех, че те разбирам, но се оказва, че май дразня, та затова се оттеглям! За съжаление няма какво повече да те посъветвам, а и май ми мина желанието. Здраво бебе ти желая!

TEA_, не мога да повярвам че толкова спокойно приемаш всичко това. И пушенето, и детето което уж на шега пречело на мъжа ти, и кошарката ...  
Мъжа ти изобщо дали иска да има дете или иска да си живее ергенски живот при мама и тате, и да си има една жена като теб под ръка, ей така ако му се прииска?
Абе както и да го погледна, това си е жива експлоатация, извинявай за израза, ама ме хванаха нервите като гледам как един мъж може да се държи като дете  

Да, и аз мисля така и днес му го казах-че е незрял и безотговорен... Жалко за всичките ми усилия.

ТЕА
Аз бях в подобна ситуация, не излезнахме на квартира в началото (живяхме 6 години заедно). Нещата до такава степен се влошиха, че не само излезнах на квартира, но и нямам намерение да се връщам.
Разклатихме брака си (почти се бяхме развели и още не е сигурно, че няма), изнервихме детето си (сега е на 4г, изнесохме се преди 1г). Няма да описвам какво съм преживяла.
СЪЖАЛЯВАМ, че не се изнесох преди раждането на детето.

Ако татко ме приеме в нас и аз си отивам. Но много се съмнявам...той има различни разбирания...И как всички ще ме сложат на кладата...(родата).

Теа,трудно ще бъде да промениш този мъж,
а и той преповтаря манталитета на тате - това вижда,така му е внушено,
такъв е моделът.Мъжът до теб "куца".Това,че се е случило на теб -  дала си възможност
и едва ли сега е най-подходящия момент да предприемаш сериозна стъпка.
Най-важното е ти и бебето да сте добре.Мисли за това !
както казват бабите "Нова година - Нов късмет!"
Безпроблемно раждане и поговори с баща ти,поне да си наясно и стига си
мислила за родата,тоя и оня ! Прекалено се влияеш от хора,които са извън семейството ти.

"Аз станах и казах че забранявам макар 4е не е мой дом"


Ако това не е твоя дом, къде е домът ти?
При нас имаше също този проблем, аз бях чужда, това не беше моят дом според свекърите.
А къде е твоят дом, къде ще е домът на детето ти утре?
При нас се стигаше до едно нахално нахлуване в стаята ни и намеса по какъв ли не начин (дори и физически). Аз бях чужда, останах чужда.
Сега сме под наем (трудно е, на една заплата сме), но това е МОЯТ ДОМ.

Точно така се чувствам hmhm . Опитвам да се настроя положително, най-вече заради детето, но това че и мъжа ми смята, че съм виновна, понеже съм си внушила, че не ми е хубаво в тях, ме убива...

Четох и за ремонта...
И аз като теб-вложих пари за ремонт, а излезе все едно нещо лошо съм направила, но не й пречи да кани гости в чистото и ремонтирано жилище (където сега не живея).
При нас нещата се влошиха с раждането на детето. Щом мъжа ти също не те подкрепя търси алтернатива къде да живееш.
Нямаш ли някои роднини или приятели да ти помомгнат?

Ами да не би да ти е хубаво?Наистина те съжалявам.Нещата ще са такива, докато не се махнете.Вероятноста да се разделите и да си скапете връзката е голяма.Желая ти успех и леко раждане.

В кои точно отношения той е добър?
Един мъж, след като вече има жена и дете, трябва да е преди всичко добър към тях.Те са вече неговото семейство.Всичко друго е ......
Аз подобно нещо тук , а и в следващите ти постове не видях.
Чета за мъж, на когото му е добре при мама, обвинява жена си, че не може да почувства този дом като свой, бъдещото дете го притеснява, защото ше трябва да се съобразява и с него, освен с теб...

Търсиш съвети как да се справиш....Ами, след като нямаш никаква подкрепа от мъжа си, освен да се примириш , или да се караш перманентно с всички, друга алтернатива не виждам.
И не искам да съм рош пророк, но хич не го виждам това вашето семейство.....най-много да изкараш там, докато детенцето ти стане достатъчно голямо за градина, ти да се върнеш на работа и пак ще избягаш.
Назад пишеш, че понякога човек не избира....А ти , за трите години, прекарани в този дом, не успя ли да разбереш, че нищо няма да е както ти го искаш?И най-важното, че мъжът ти няма да се промени и да отстъпи?
Мъжете са готови на компромиси обикновено в началото на връзката, когато са още много влюбени и са готови на всичко, за да не изгубят любимата жена.А твоя, щом в началото не е бил склонен на отстъпки, защо да го прави, след като вече те е пречупил и ти си се подчинила?

Единственият ми съвет е за се изнесеш от там преди да се е родило бебето. За да си спестиш нервите и да запазиш собственото си здраве. Аз не съм изтърпяла подобна ситуация, моя близка беше подложена на същото. Резултата - тя се разведе и отиде при родителите си. Отношенията им се влошиха след раждането на детето.

Няма да е по-голямо унижение от това, което търпиш и най-вероятно тепърва ще изтърпяваш в сегашното си положение. И тук нямам предвид свекърите - те не са ти виновни, хората са си в къщата (виновни са само по отношение на възпитанието на сина си, но това е друга тема). В момента търпиш унижение от мъжа си, направо не знам как в такива положения жените продължават да обичат мъжете до себе си. По-добре баща ти да ти помрънка, поне ще си сред свои докато си стъпиш на краката. А после ще бъдеш свободна и себе си - нещо, което е важно за едно дете, иначе какъв пример ще му дадеш? Ако е момче? Ще стане мамин златен до пенсия с мама и тате...
И да - решавай какво ще правиш преди да се е родило детето, защото по-нататък ще се чувстваш още по-безпомощна и мъжът ти ще си разиграва коня както поиска, не че не го прави и сега. И да - съсипват се и нерви, и здраве. А тях, както и младостта, преживяна в несправедливи компромиси, няма кой да ти ги върне. 

Явно ми е писано да си изкупвам грехове от минал живот точно в тоя....
Днес говорих с баща ми. Явно много е мислил...плачеше...каза ми, че щял да се самоубие, понеже не ми пукало за него...Ох, не може ли да си изкарам спокойно бременността...
Каза, че няма да ме остави на улицата.Искам да спре тоя кошмар.