Как да си вдигна либидото или по-точно да го накарам да се появи

Пак за антидепресантите - не пия такива неща, нямам нужда. Не съм депресирана. До едно време бях много изморена, но вече не съм. Чувствам се в пълна бойна готовност, но не и за секс.   Не пия никакви хапчета в момента, но мисля да си купя витамини заради небалансираното хранене.

Не се чувствам непривлекателна, имам секси бельо, избягвам да го слагам именно защото мъжът ми налита много. ИМам чувството, че е нон-стоп възбуден. Даже да съм с анцуг ми налита, пък остава нещо друго да сложа. Искам да кажа, че не е проблема в липсата на самочувствие - имам си такова.

С мъжът ми не сме се разделяли откакто сме заедно, но не мисля и че в това е проблемът. Още повече, че ако се разделим, ще съм сигурна, че ми изневерява. Особено след като ме заплаши, че ако продължавам в този дух, ще си хване любовница. Понякога обаче си мисля, че може и така да е по-добре - поне да не ме закача. Но те мъжете не спират да налитат на жените си като си хванат любовници така че надали ще е от полза и това, само допълнително ще изостри напрежението.

Въглехидрати ям много. Много обичам сладкиши и си хапвам всеки ден. Така е било винаги. Не ми влияят на желанието за секс. И пак да кажа - не съм на диета, аз си ям така - тоест, почти не ям. Или ям малко или ако ям повече, ям 1 път на ден. Не се лишавам от нищо конкретно, но ям в малки количества. А повече от това не мисля да гладувам, че и без друго поне половината от деня стоя гладна.   А и не мога да гладувам толкова, защото имам вродена анемия, която се влошава след повече от половин ден гладуване (иначе сигурно щях да спра да ям, но ми става лошо, причернява ми, имам чувството че ще припадна та затова ям изобщо).

 Колкото до еротичните фантазии - в момента нищо не ме възбужда, няма такава фантазия.


Идеята ми харесва - аз така си живея кажи-речи. Когато мога, покрай другото гледам по някой филм, който ми харесва. Хапвам си я шоколад, я вафличка всеки ден по малко. Само няма как да оставя бебето на никой.

На спорт няма как да се отдам. Аз ако имам време и финансова възможност, вместо на спорт, ще се отдам пак на пеене. Поне то ме влече, но и никога не съм спортувала (освен упражненията ама те не са точно спорт) пък до сега не съм имала проблеми с либидото.  Не знам разходките дали спадат към спорта - много обичам да ходя. Ходя по много дълго време - всеки ден поне по 2 часа без да се спирам. Е сега зимата заради малкия няма да мога толкова дълго да ходя, но поне 1/2-1 час мисля, че ще го докарам.

Абе продължавам да мисля, че проблемът ми ще се оправи само като отида на психиатър. Мисля, че физически стимули няма да помогнат. И без друго кажи-речи съм ги пробвала вече. Не вярвам обаче и че психиатъра ще помогне. ЧУла съм, че има хапчета за възбуждане на жени, но не знам дали са много вредни и дали не са прекалено скъпи. МОже би трябва да попитам в някой секс шоп?!

  Това пък как става точно?

Може би това трябва да се направи, но именно няма как да го направя - в момента не мога да се възприема по този начин и не мога да се почувствам като жена, на която й се прави секс. Не знам как да се възприема като такава. Иначе не съм голяма чистачка и готвачка, мъжът ми също много помага в тази сфера, по-скоро съм наистина отдадена на майчинството си.

Ами ей така - нашето себевъзприемане е от съществено значение.
Ако ти не се чувстваш сексуален обект - няма как да имаш желание за секс.
Понякога жените между печката,памперсите,домашните и т.н зарязват в ума си сексуалността си и напълно забравят за нея.

Просто така е устроен организмът, че при повечето жени след раждане желанието намалява с оглед да се забави следваща бременност. Сега, има и случаи на секс машини, даже имаше една тема за "колко дни след раждане може анален секс", ама авторката май още не беше родила, та се заблуждаваше, че ще има голямо желание  

Изобщо не мисля, че си за професионална помощ, но ако толкова ти тежи...

Психиатър и психолог/ психотерапевт са две различни неща. Със случаи като твоя се занимава вторият. Ако искаш препоръка за сериозен професионалист в сферата на психотерапията в София, ми пиши. Аз съм ходила при него за други сфери, които имах нужда да отработя и мога да потвърдя, че си разбира от работата качествено.

Щом обаче "не вярваш", което ще рече, че ти априори оценяваш една терапия, през която не си преминала изобщо още, значи нямаш желание за промяна, а имаш желание да се оплакваш, в което няма нищо лошо. Човекът, който е готов за промяна и я желае, се заема с нещата вместо да приказва. Казвам ти го от позицията на човек, който е имал сериозен проблем и е работил по него, за да бъде отстранен. Също така е важно да си дадеш сметка, че психотерапията не е палиетивен метод - не пипа само един симптом. Възможно е освен съвсем естествените причини, които момичетата тук са изтъкнали, за скорошното раждане и обръщането на природата на майката към поведение, което я пази от скорошна повторна бременност, да има други твои вътрешни и несъзнавани мотиватори, които да те откъсват от секса като начин на общуване.

Така че не се натоварвай излишно с притеснения.

И един коментар по самата тема - желанието за секс е необходимо да е от тебе и за тебе, а не като обект за другиго. Само тогава аргументацията ти е здрава. Всичко останало е форма на потискане и води до израждане на себевъзприемането. Така че е нужно честно пред самата себе си да си дадеш сметка какво точно те притеснява в липсата на желание за секс - това, че ти не искаш, или това какво ще си помисли мъжа ти като не искаш и как евентуално това би повлияло на отношенията ви.

Успех!! Казвам всичко дотук с най-добри чувства.

И аз това си мислех..
Дори исках да я попитам - дали мастурбира?

HAPPY_QUEEN,
няма да те навивам за гладуването..то е много индивидуално и наистина трябва да искаш промяната, за да го изтърпиш.
Аз също съм силно анемична и съм слаботелесна. По едно време го бях докарала до 42 кг на 168..
Но след този курс, анемията ми значително се подобри, целият ми организъм светна и тотално изхвърлих лошите и негативни мисли от себе си - успях да се концентрирам върху себе си..
веднага след това започнах плавно да наддавам и вече съм почти в нормалните си кг..

Пак интересни коментари.
Рози,  ще ти пиша на лични. Проблемът е, че нямам достатъчно средства в момента, а тези сеанси кой знае колко струват и от колко такива ще имам нужда. За психиатър писах понеже мъжът ми ходеше при един, от който е доволен - познат ни е и знам, че му помогна много та си мисля, че и на мен може да помогне. Желая промяна, защото ако не желаех, нямаше да пускам тема. Проблемът е от 1 година и повече, но мислех, че ще се нареди от самосебе си до сега.

Колкото до мастурбацията - мастурбирала съм преди, сега нямам желание за такива неща. Изобщо никакво желание за секс, за оргазми и прочие - сякаш интересът ми към тези неща е секнал тотално. АКо нямах мъж в живота си, щеше да ми е много добре, само че сега съм омъжена и всичко може да се провали заради това - нали се сещате - любовници, глупости, още напрежение, в един момент нищо не е както преди и всичко е само на хартия, а не искам да става така.

Dreaming вероятно е права, но точно това не мога да направя в момента.

Да не би пък проблема да е в отношението към мъжа ти?Имаш ли фантазии с други мъже,и как така не мислиш за секс,изобщо ли не мислиш,или не мислиш за секс са мъжа ти?На мен ми се струва,че си станала подвластна на ежедневието и затова си се сдухала на сексуална основа.Казвам го защото усещането ми е познато

Възможно е да съм се "сдухала" от ежедневието. Не мисля изобщо за секс - нито с мъжа ми, нито с нещо/някой друг. Нямам подобни физически нужди в момента. Много ли е странно?

Хич не е странно. Споко.

Просто в момента се чувстваш така. Това е нормално, както и всяка друго състояние. Въпросът винаги е какво лежи в основата на настоящото ни състояние и в каква посока ни води то. Нас самите, а не някакви други хора. Когато ние се чувстваме ок със себе си, всичко е наред. Ако имаш притеснения за отношенията с мъжа ти, аз лично (но то си зависи от откритостта във вашите отношения) бих обсъдила с партньора си въпроса и бих казала какви страхове или притеснения имам. Това е едно отлично начало за темата. Все пак това е между вас двамата.

Не е странно,много хора са така.Не е някакъв феномен нечуван.При нас,жените,сексът се случва първо в главата,а после му даваме физически израз.

Ние със съпруга ми говорим открито за всичко, но нали се сещате, че не всичко може да се каже?
Отношенията ни като цяло са добри извън секса, но знам че за него това  е най-важната сфера и дори да не показва, че не му харесва накъде са тръгнали нещата, то си е ясно. Знам, че не му харесва да е така. Няма как да му хареса. Той се старае да ме разбира и да ме успокоява. Обяснила съм му, че не го правя по мое желание, че вероятно е така заради това, че съм станала майка. Опитва се да ме разбере, но колко да ме разбере - все пак е мъж, има си своите нужди. Виждам го, че и той е много сдухан макар и да гледа да не му личи много, т.е, да не си го показва или да не ми натяква, че е заради секса, но аз си знам, че е заради това. В смисъл, колкото и да говорим, то като го няма на действие, кел файда от всички приказки?!

Добре де,ами ако продължаваш в същия дух,нищо чудно мъжът ти да си хване любовница Попреструвай се малко,пък то апетита идвал с яденето ....казват.