изневярата

Боже, колко приказки за нещо толкова елементарно....   
Освен в отворените връзки, където всеки е свободен да хойка където си ще, във всички останали изневярата  си е обикновено предателство, обида, незачитане и подигравка с чувствата на другия. Без значение дали изневеряващия е бил пиян, "не е устоял на изкушението", или е планирал деянието със седмици.Крайният резултат е един и същ.
И каквито и "оправдателни" думи да се използват, от това тя няма да стане по-малка, по-маловажна, по-незначителна.
изневярата си е изневяра.

Катрина, безбожно си права. За съжаление.
Един познат ми беше казал че мъж който изневерява и се крие правейки го, не желаел да се разделя с партньора си. чудя се аз обаче, изневеряващите впуснали се в приключението дали го правят с ясното съзнание че винаги има вероятност да се разбере. И какво очакват тогава...
много е тъпо.Като изневеряваш поне освободи човека до себе си от самия теб. Едва ли някой изневеряващ си дава ясна сметка какво бреме хвърля на плещите на другия със собствения си кеф.

Прави сте естествено - всеки би бил наранен и предаден ако разбере подобно нещо, никой не го оспорва. И за да си спестя дълбоките рани съм приела, че не е изключено да се случи....дали ще разбера, дали няма това е без значение. Предпочитам да допусна, че изневярата е нещо нормално отколкото да залагам напразни надежди на единствената и чиста любов.

Едва ли го мислят предварително, по-скоро лежат на тая кълка, че няма да бъдат хванати.
Да, ама тогава не може  е и `вълкът да е сит, и агнето цяло`.  

Т.е.,смяташ, че ако я допускаш, вместо да я отричаш, няма да си наранена, обидена, унизена, като научиш?
Явно не ти се е случвало.
Защото, и всеки ден да си повтаряш до прималяване :"Е, кво толкова, всички мъже кръшкат!" , като се появи твоя с репликата :"Ами, сори, shammi, ама имам връзка с Пена!" или приятелка ти каже как се е натискал в колата с някаква млада особа, едва ли пак ще си повтаряш с кеф :"ама те всички кръшкат!"
Абстрактността е хубаво нещо.Докато не ни влезе в къщата и не ни помете като торнадо.

Именно защото съм преживяла подобни изпълнения смея да твърдя, че е по - добре да допускаш отколкото да си попарен и пометен недопускайки подобно поведение.

+1 - нали така се прави 

Катрин, разбира се, че няма да съм щастлива да узная нещо подобно. Затова и предпочитам, ако нещо се е случило да не разбирам въобще. Говорим за чисто физическа изневяра, а не за паралелна връзка - нея не бих приела.
И аз не защитавам никъде изневярата и изневеряващите - просто се опитвам да не бъда крайна, защото това е част от живота и никой не е застрахован.

Ако смея да завърна темата в основния й коловоз, не не съм хващала половинЪТ си в изневяра, той мен също, просто щото не съм изневерявала (да си се похваля сама).
Той казва, че не е, но дори и да е, го е направил така, че нито съм разбрала, нито усетила.
За себе си съм приела следното - ако търсиш секс, внимание, разговори, емоции и т.н. извън семейството, значи нещо ви куца.
Да, да, знам сега, че е тръгнете да ме убеждавате как не било така, как имало серийни кръшкачи и т.н.
Само пример ще дам, съседната тема за семейството със сексуален проблем, някакси почти всички (включая моя милост) радушно дадохме по едно рамо на автора да кръшне на жена си, щото не му пуска.
За мен моногамността, както и изневярата са избор, личен такъв. И изневерващият вече в съзнанието си е проиграл случката и е надмогнал моралните си скрупули. Оттам нататък, до грубото физическо туй в онуй, е въпрос на време и правилна подредба на обстоятелства.
На теория съм приела, че разбера ли за изневяра, какво ще направя ще е в голяма зависимост от поведението на партньора ми. Ако той иска да остане с мен и децата ни, съм ок, дори както беше казала една друга потребителка "бременни да ми хлопат на вратата, не се развеждам, стига той да иска да е с мен".
Пък и аз от форума разбрах, че те либовници просто си се случват, своего рода природно явление, мии начи миУото не виновно 
Ако става въпрос за паралелка връзка, където вече има голям шанс и за намесени чувства, тогава си мисля, че бихме били по-добре разделени. Определено при втория вариант ще ме заболи повече.


И съм, и не съм съгласна. Около мен имам примери на жени, които поне подозират, по мое мнение, за това, какви ги вършат съпрузите им. Но са на принципа, да не се дебнем, че ще вземем да се хванем. Както се казва в една приказка: Хората се възползват от теб със собственото ти позволение.
Та, колкото по-очевадни стават подозренията, толкова повече дамите от моите примери заравят глави в пясъка, защото ако си позволят да прогледнат, ще се наложи да взимат крути решения и мерки за живота си, а това изглежда не им се нрави.

Ами, те много неща са част от живота.
Това не означава, че трябва да приема нещо против убежденията си, само защото животът е позволил съществуването му.
За мен изневярата е едно от нещата, които носят огромен отрицателен заряд.А аз не желая отрицателни неща в живота си.
Още с първото сериозно гадже разбрах, че толерантност към подобни изцепки не ми понасят и няма да проявявам.И съм се стремила достатъчно рано във всяка връзка да става ясно отношението ми към изневерите.За да могат навреме да ме зарязват, ако не им харесва моята безкомпромисност.  
МЪжът ми също е наясно, още преди да се оженим.
А пък ако случайно реши, че вече не ще да е верен, ще го пусна да ходи да търси тръпки..... ако съдя по мненията в темата, бързо ще намери толерантна жена, която няма да има против той да си кръшка.

Да, той пък ще дойде да те пита или да ти заяви, че вече няма да ти е верен понеже   

Има и друга гледна точка  ... ма тя май е в интерес и на двамата. 

http://www.vsekiden.com/132205

Не залагам ли напразни или не надежди, че единствената и чиста любов съществува, аз сам бих отрязал възможността единствената и чиста любов да ми се случи. Единствената и чиста любов не е случка, не е късмет от лотарията, не е паднал лист в парка, не е ако от птичето на щастието. Тя е и мой продукт. Тя е и мое постижение. Как да постигна нещо, ако не вярвам истински в него? Как да постигна една мечта, ако не вярвам в нея?

Много хубаво казано.   

Добре казано, за предишния пост! Иначе аз съм на мнение, че ако се стигне до изневяра и изобщо до мисълта за изневяра, има някакъв проблем във връзката. И мъжът и жената трябва да се замислят какъв е проблема и да го решат, да поговорят едни с друг, а не да стигат до крайности - една от тях според мен е изневярата. Най-добре е, когато се говори и нищо не се крие!

това важи за абсолютно всяко едно нещо в този живот.Страхотно казано.