Първо си помислих, че това не може да се случва на мен (всеки си мисли, че някой неща не могат да му се случат, но уви...), помислих си също, че това не е той, той не беше като другите мъже, той - прекалено много ме обича и ми го показва. Заедно сме от 8 години., а живеем заедно от 2 години. и половина. Винаги сме заедно. Разбира ме се помежду си. Живеем добре и от нищо не сме лишени. Имахме планове за семейство...
Призна си, че преди 1 година ми е изневерил с колежка от работата, когато аз съм била командировка. Каза ми, че всичко е било грешка и много съжалява за постъпката си и че иска да е честен с мен...
Но ако ме обичаше, щеше ли да ми изневери? Ако съжаляваше, нямаш ли да ми каже по-рано?
Загубих доверие, в човека, в когото съм вярвала най-много...и много боли. Опитвам се да приема факта, но не мога. Не знам дали след време ще преодолея болката. Сега всичко ми изглежда фалшиво, някак изгубило смисъл...Казват, че хората, които истински обичат прощават, но дали забравят?
Имам нуждата да споделя с някого, затова реших и да драсна тук, тъй като от време на време чета темичките. Не мога да споделя с майка си, която ми е най-добър приятел....чувствам, че бих я наранила...но защо да я нараня? нали не аз съм изневерила?

Това е единственият начин да продължиш да си живееш живота безпроблемно.
Майната му на любовта, на мъжете, на всичко. Живей си живота и не се пристрастявай, пък макар и любовно. Любовта е просто една психологическа дрога, от чийто капан има начин човек да се освободи. 
Именно. Признанието често е продиктувано от опит за изчистване на собствената съвест, но реално се превръща в болка и за другия партньор, тоест прехвърля се някак тежестта, което е абсурдно. 





