С кеш, без кеш..или си човек, или не си. Или си добър специалист, или не си.
- Публикувана: 23 ноем. 2012, 10:03 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2024, 12:16 ч.
черен списък на лекари
Точно.Аз съм най-разочарована от светилата и от прехвалените.На Супердок не вярвам.Няма как да допуснат отрицателните мнения, след като платформата се издържа от таксите на лекарите.
Виждала съм в Супердок и негативни коментари, при това за спонсориран профил. Което не означава, че не могат да бъдат режисирани, де. Смятам, че предимството на платформата е възможността да запишеш час сам, когато и както ти е удобно. Това с отзивите... Има доволни, недоволни, хора с различни очаквания и критерии, лекарите пък са човешки същества и не винаги са в настроението, което изисква пациентът. Мислила съм си какво ли ще стане, ако реципрочно лекарите можеха да оставят коментари за пациентите (възпитание, хигиена?)
За да не е спам, подкрепям горното мнение за д-р Гоновски. Прегледът беше нещо, което се случи между другото, докато се водеха недопустими разговори между него и сестрата. В един момент се замислих дали знае, че съм там.
За да не е спам, подкрепям горното мнение за д-р Гоновски. Прегледът беше нещо, което се случи между другото, докато се водеха недопустими разговори между него и сестрата. В един момент се замислих дали знае, че съм там.
Отзивите си ги пишат те.
Аз също не всеки път съм доволна и дори и да съм давала по-малко звезди както съм и описвала ситуацията.
Има си лекари с негативни коментари.
Аз лично бих добавила доктор Мария Алексиева( ендокринолог). Само позитивни мнения в супердок( над 200), а по време на 15 минутния преглед попълване информацията на компютъра, без да изслуша симптомите, без да ми пипне гушата, за ехограф и дума да не става. Оставих негативна обратна връзка. Познайте? Не я публикуваха. Не съм нарушавала правилата за добър тон и т.н , но явно наистина не допускат нищо освен 5 звезди.
Бих искал да споделя преживяното от мен покрай една неуспешна операция от лява ингвинална херния (аз съм от мъжки пол.)
Опериран съм два пъти в живота си – все от херния. И двата пъти от др. Иван Стойчев (старши) в окръжна болница Търговище. Той има репутация на добър хирург и първия път нещата минаха добре – тогава ме оперираха отдясно.
Втория път, обаче, изтеглих късата клечка.
През първите един-два месеца след операцията нещата се развиваха нормално. Имаше болки, но те са нормални през този период. Проблемът е, че вече почти две години са минали от тогава, а те още не са спрели.
2 години нон-стоп физическа болка.
През повечето време болката е между слаба и средна. Ако вдигна повече от 2-3 килограма, обаче, тя прераства в силна. Същото се получава и ако карам велосипед, бягам, вървя, или стоя прав или седнал за продължителен период от време. Изкачването на стълби и правенето на секс също са ми проблем. Общо взето единственото положение на покой е когато съм легнал по гръб.
За да облекча донякъде положението съм си взел една от ония пазарски чанти с колелца, които са често използвани от възрастните хора. Почти постоянно, когато излизам, е с мен. На 40г съм, на външен вид може би на към 30 - 35.
Цялата тази ситуация се отрази доста зле на психиката ми. Работа, спорт, личен живот – всичко е осакатено от постоянна болка ниско в корема. За щастие, въпреки всичко, установих, че поне успявам да заспивам без да имам нужда от болкоуспокоителни или приспивателни. Това наистина ме изненада, та да знаете и вие – ако нещо ви боли, дори и сериозно, поне ще можете да се наспивате. Когато човек е силно изморен, унася се и просто изключва.
Имам подозрение защо се стигна дотук. Преди операцията попълних едни документи, и в тях искаха съгласието ми дали могат да присъстват обучаващи се на операцията. Увериха ме, че те щели "само да гледат" и затова се съгласих. Струва ми се обаче, че не само са гледали, но и са ме ползвали като опитно зайче. Дано поне да са научили нещо. Може би и с тази цел ми "объркаха" упойката. По-принцип трябваше да е спинална, но нещо не им се получи и усещах като почнаха да ме режат. Затова ми накапаха в системата нещо, от което получих някакви халюцинации и сътветно загубих връзка с реалния свят. Може би за да не чувам как младите хирурзи се обучават върху мен.
Може би ще ме питате: защо не отида пак на доктор, за да ме оправят? Ами защото ме е страх. Моят случай се дължи вероятно на повредени нерви и се лекува.... ами с нова операция! Ами ако нещата след нея станат още по-зле? Сега поне болката някакси я издържам. Бих я определил на парещо усещане – все едно парите се на котлона, дърпате си бързо ръката, след 5 мин. се парите набързо отново, и това го повтаряте цял живот. Ами ако например болката беше все едно да ти пробиват зъб, постоянно? Е, такова нещо никой не може да го издържи. И ме е страх да не ме докарат дотам.
Много ме е яд също от това, че преди операцията бях напълно здрав. Имах само от време на време леки болки в корема без никаква подутина. Но докторът посъветва да вземем мерки навреме и аз взех че го послушах. Иначе съм чувал че има хора, които си живеят цял живот с херния – да, червата са им отишли в тестисите, но поне не ги боли!
В заключение бих ви посъветвал никога да не се съгласявате да присъстват стажанти на операцията ви. И като цяло да се решавате на операция само ако имате наистина добра причина. Независимо колко розово и красиво ви описват нещата преди това. Защото след това светът може да се превърне за вас в място, което сами ще искате да напуснете. А тези, които са ви докарали дотам, просто ще ви кажат "съжаляваме" и ще се заемат със следващата жертва.
Опериран съм два пъти в живота си – все от херния. И двата пъти от др. Иван Стойчев (старши) в окръжна болница Търговище. Той има репутация на добър хирург и първия път нещата минаха добре – тогава ме оперираха отдясно.
Втория път, обаче, изтеглих късата клечка.
През първите един-два месеца след операцията нещата се развиваха нормално. Имаше болки, но те са нормални през този период. Проблемът е, че вече почти две години са минали от тогава, а те още не са спрели.
2 години нон-стоп физическа болка.
През повечето време болката е между слаба и средна. Ако вдигна повече от 2-3 килограма, обаче, тя прераства в силна. Същото се получава и ако карам велосипед, бягам, вървя, или стоя прав или седнал за продължителен период от време. Изкачването на стълби и правенето на секс също са ми проблем. Общо взето единственото положение на покой е когато съм легнал по гръб.
За да облекча донякъде положението съм си взел една от ония пазарски чанти с колелца, които са често използвани от възрастните хора. Почти постоянно, когато излизам, е с мен. На 40г съм, на външен вид може би на към 30 - 35.
Цялата тази ситуация се отрази доста зле на психиката ми. Работа, спорт, личен живот – всичко е осакатено от постоянна болка ниско в корема. За щастие, въпреки всичко, установих, че поне успявам да заспивам без да имам нужда от болкоуспокоителни или приспивателни. Това наистина ме изненада, та да знаете и вие – ако нещо ви боли, дори и сериозно, поне ще можете да се наспивате. Когато човек е силно изморен, унася се и просто изключва.
Имам подозрение защо се стигна дотук. Преди операцията попълних едни документи, и в тях искаха съгласието ми дали могат да присъстват обучаващи се на операцията. Увериха ме, че те щели "само да гледат" и затова се съгласих. Струва ми се обаче, че не само са гледали, но и са ме ползвали като опитно зайче. Дано поне да са научили нещо. Може би и с тази цел ми "объркаха" упойката. По-принцип трябваше да е спинална, но нещо не им се получи и усещах като почнаха да ме режат. Затова ми накапаха в системата нещо, от което получих някакви халюцинации и сътветно загубих връзка с реалния свят. Може би за да не чувам как младите хирурзи се обучават върху мен.
Може би ще ме питате: защо не отида пак на доктор, за да ме оправят? Ами защото ме е страх. Моят случай се дължи вероятно на повредени нерви и се лекува.... ами с нова операция! Ами ако нещата след нея станат още по-зле? Сега поне болката някакси я издържам. Бих я определил на парещо усещане – все едно парите се на котлона, дърпате си бързо ръката, след 5 мин. се парите набързо отново, и това го повтаряте цял живот. Ами ако например болката беше все едно да ти пробиват зъб, постоянно? Е, такова нещо никой не може да го издържи. И ме е страх да не ме докарат дотам.
Много ме е яд също от това, че преди операцията бях напълно здрав. Имах само от време на време леки болки в корема без никаква подутина. Но докторът посъветва да вземем мерки навреме и аз взех че го послушах. Иначе съм чувал че има хора, които си живеят цял живот с херния – да, червата са им отишли в тестисите, но поне не ги боли!
В заключение бих ви посъветвал никога да не се съгласявате да присъстват стажанти на операцията ви. И като цяло да се решавате на операция само ако имате наистина добра причина. Независимо колко розово и красиво ви описват нещата преди това. Защото след това светът може да се превърне за вас в място, което сами ще искате да напуснете. А тези, които са ви докарали дотам, просто ще ви кажат "съжаляваме" и ще се заемат със следващата жертва.
Според мен поне направете консултации, ако трябва няколко с различни лекари, може да изкочи информация някаква. Може да е нещо, което се облекчава с лекарства. Но в никакъв случай с доктори от Търговище. Отидете до голям град - минимум Варна, а и в София. Не се отказвайте!
На баща ми му гипсираха счупен крак без да му направят рентгенова снимка... пак в малък град... не бих се доверила на случайни доктори.
На баща ми му гипсираха счупен крак без да му направят рентгенова снимка... пак в малък град... не бих се доверила на случайни доктори.
Здравейте,
Искам да изкажа моето негативно мнение за лечебното заведение наречено Александровска в София или по-точно
за урологията като цяло.
1.Отношението на целия персонал е отвратително, стаите са в ужасно състояние, бъкано е с бактерии, моя роднина го заразиха 2 пъти и за малко да го изпуснат (добре че двете му дъщери са медицински сестри и стояха при него по 24 часа), даже се майтапят, че си има бактерия в повече от необходимото.
2.Сестрите му сменяха банката за вливания без да махнат лепенката, която е за стерилност, а директно с иглата през нея и това не се е случило 1 път да кажеш че е погрешка.
3.След като се стабилизира малко искахме по наше желание да го махнем оттал и да си продължим лечението с антибиотика който му даваха, но ни казаха че не можело да ни го дадът , а трябвало да си го купим, но се оказа че го няма в аптеките а е с поръчка до 3 дни.
Питам как да го продължим без прекъсване, отговарят ни че това не е техен проблем
ХОРА НЕ ПРАЩАЙТЕ БЛИЗКИТЕ СИ В УРОЛОГИЯТА НА АЛЕКСАНДРОВСКА АКО НЕ ИСКАТЕ ДА ГИ ЗАГУБИТЕ
Искам да изкажа моето негативно мнение за лечебното заведение наречено Александровска в София или по-точно
за урологията като цяло.
1.Отношението на целия персонал е отвратително, стаите са в ужасно състояние, бъкано е с бактерии, моя роднина го заразиха 2 пъти и за малко да го изпуснат (добре че двете му дъщери са медицински сестри и стояха при него по 24 часа), даже се майтапят, че си има бактерия в повече от необходимото.
2.Сестрите му сменяха банката за вливания без да махнат лепенката, която е за стерилност, а директно с иглата през нея и това не се е случило 1 път да кажеш че е погрешка.
3.След като се стабилизира малко искахме по наше желание да го махнем оттал и да си продължим лечението с антибиотика който му даваха, но ни казаха че не можело да ни го дадът , а трябвало да си го купим, но се оказа че го няма в аптеките а е с поръчка до 3 дни.
Питам как да го продължим без прекъсване, отговарят ни че това не е техен проблем
ХОРА НЕ ПРАЩАЙТЕ БЛИЗКИТЕ СИ В УРОЛОГИЯТА НА АЛЕКСАНДРОВСКА АКО НЕ ИСКАТЕ ДА ГИ ЗАГУБИТЕ
Здравейте,
Искам да изкажа моето негативно мнение за лечебното заведение наречено Александровска в София или по-точно
за урологията като цяло.
1.Отношението на целия персонал е отвратително, стаите са в ужасно състояние, бъкано е с бактерии, моя роднина го заразиха 2 пъти и за малко да го изпуснат (добре че двете му дъщери са медицински сестри и стояха при него по 24 часа), даже се майтапят, че си има бактерия в повече от необходимото.
2.Сестрите му сменяха банката за вливания без да махнат лепенката, която е за стерилност, а директно с иглата през нея и това не се е случило 1 път да кажеш че е погрешка.
3.След като се стабилизира малко искахме по наше желание да го махнем оттал и да си продължим лечението с антибиотика който му даваха, но ни казаха че не можело да ни го дадът , а трябвало да си го купим, но се оказа че го няма в аптеките а е с поръчка до 3 дни.
Питам как да го продължим без прекъсване, отговарят ни че това не е техен проблем
ХОРА НЕ ПРАЩАЙТЕ БЛИЗКИТЕ СИ В УРОЛОГИЯТА НА АЛЕКСАНДРОВСКА АКО НЕ ИСКАТЕ ДА ГИ ЗАГУБИТЕ
Искам да изкажа моето негативно мнение за лечебното заведение наречено Александровска в София или по-точно
за урологията като цяло.
1.Отношението на целия персонал е отвратително, стаите са в ужасно състояние, бъкано е с бактерии, моя роднина го заразиха 2 пъти и за малко да го изпуснат (добре че двете му дъщери са медицински сестри и стояха при него по 24 часа), даже се майтапят, че си има бактерия в повече от необходимото.
2.Сестрите му сменяха банката за вливания без да махнат лепенката, която е за стерилност, а директно с иглата през нея и това не се е случило 1 път да кажеш че е погрешка.
3.След като се стабилизира малко искахме по наше желание да го махнем оттал и да си продължим лечението с антибиотика който му даваха, но ни казаха че не можело да ни го дадът , а трябвало да си го купим, но се оказа че го няма в аптеките а е с поръчка до 3 дни.
Питам как да го продължим без прекъсване, отговарят ни че това не е техен проблем
ХОРА НЕ ПРАЩАЙТЕ БЛИЗКИТЕ СИ В УРОЛОГИЯТА НА АЛЕКСАНДРОВСКА АКО НЕ ИСКАТЕ ДА ГИ ЗАГУБИТЕ