Мари 
- Публикувана: 6 дек. 2012, 13:23 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2013, 16:20 ч.
Вальо, почивай в мир. Сметката е закрита.
Уморих се от истини - от натрапени мисли,
от учтивост, усмивки - и думи нечисти.
Уморих се от книги, цитати - мъдри приятели,
от животи и примери - идеи, мечтатели.
Някак в повече вече ми идват нещата,
искам просто да спра - и да прегърна душата си.
Измежду бягане, работа, спорове - лекции,
животът промъква се тихо в нозете ми.
Остарявам безгласно и навсякъде вече усещам,
че за себе си май почти не се сещам.
автор Маргало
от учтивост, усмивки - и думи нечисти.
Уморих се от книги, цитати - мъдри приятели,
от животи и примери - идеи, мечтатели.
Някак в повече вече ми идват нещата,
искам просто да спра - и да прегърна душата си.
Измежду бягане, работа, спорове - лекции,
животът промъква се тихо в нозете ми.
Остарявам безгласно и навсякъде вече усещам,
че за себе си май почти не се сещам.
автор Маргало
http://vbox7.com/play:7ed70b57d1
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
Само чета, чета и ви мисля, Мари...
Теб и цялото ти семейство...
Няма какво да се напише, думите са излишни, няма как да ви помогна особено, освен да се моля за вас...
Отгледали сте чудесно момче, може да се гордеете с него, един силен млад мъж който ти е упора.
Много, много, много силно ви прегръщам!
Теб и цялото ти семейство...
Няма какво да се напише, думите са излишни, няма как да ви помогна особено, освен да се моля за вас...
Отгледали сте чудесно момче, може да се гордеете с него, един силен млад мъж който ти е упора.
Много, много, много силно ви прегръщам!
Мари, попадала съм на темата, но сега зачетох последните страници. Стана ми много мъчно за семейството ви. Няма да съм многословна, само ще пратя едно видео. Изгледайте го. Не знам как сте с английския. Ако имате нужда от превод, мога да се включа по някакъв начин.
Това, което разбрах от това видео е, че соколечнието лекува почти всичко. Ако все пак болестта е в много напреднал стадий, то поне соколечението ще намали болката. Струва си да се гледа видеото, струва си да се пробва.
http://www.youtube.com/watch?v=U7Ck9D45OT4
Прегръдки и от мен.
Това, което разбрах от това видео е, че соколечнието лекува почти всичко. Ако все пак болестта е в много напреднал стадий, то поне соколечението ще намали болката. Струва си да се гледа видеото, струва си да се пробва.
http://www.youtube.com/watch?v=U7Ck9D45OT4
Прегръдки и от мен.
Благодаря на всички вас, които подкрепихте синът ни. Вашите постове имаха огромно значение за него. Видях го, прочетох го в очите му...
Благодаря ви, че ми помогнахте И ЗА ТОВА...
Аз имам дар слово по принцип, но напоследък наистина не знаех вече какво да му кажа...
Вие значите много за нас!
Благодаря ви, че ми помогнахте И ЗА ТОВА...
Аз имам дар слово по принцип, но напоследък наистина не знаех вече какво да му кажа...
Вие значите много за нас!
http://vbox7.com/play:7ed70b57d1
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
Не, не умира прекрасното и доброто у теб. Само се е скътало в далечни ъгли на душата ти, скрило се е зад болката и мъката. Та как без красивото и доброто, като най- нежните чувства към любима и дечица ти предстоят? Не мили мой, в момента си гневен на съдбата. И кой не би бил.
Но ти си имал за баща най- прекрасния човек! Имаш най-красивите спомени.! Съхрани тях, обичай тях. Прегръщай мама и знай че макар и тежки, в тези дни баща ти усеща синовната обич и подкрепа и е горд с теб, усеща и безграничната любов, с която продължава да го дарява майка ти.
Далеч съм от вас, но в мислите съм постоянно с вас.
Прегръщам ви силно, силно..........
Мари, много рядко пиша в темата, първо защото няма как да помогна с адекватен съвет, второ - не намирам думи. Но постта на сина ти ме трогна, жегна.
Мило момче, няма да казвам, че предполагам как се чувстваш. Само, четяйки те, ще ти кажа че нищо добро в теб не е умряло и няма да умре. На раменете ти има тежък товар, свръх тежък за възрастта ти.
Ти сам каза, че имаш най - добрият баща на света. А баща ти има най - добрия син.Той със сигурност се гордее
с теб. Ти и майка ти направихте и невъзможното, за да му помогнете.
Прегърни майка си. Тя има нужда от това. А сигурно и ти имаш нужда.
Мари, още веднъж ще кажа отгледали сте невероятно момче.
Мило момче, няма да казвам, че предполагам как се чувстваш. Само, четяйки те, ще ти кажа че нищо добро в теб не е умряло и няма да умре. На раменете ти има тежък товар, свръх тежък за възрастта ти.
Ти сам каза, че имаш най - добрият баща на света. А баща ти има най - добрия син.Той със сигурност се гордее
с теб. Ти и майка ти направихте и невъзможното, за да му помогнете.
Прегърни майка си. Тя има нужда от това. А сигурно и ти имаш нужда.
Мари, още веднъж ще кажа отгледали сте невероятно момче.
Maрѝ, много пъти почвам да пиша, после изтривам написаното и не поствам нищо... знам какво е и много искам да ви помогна, да кажа нещо, което да ви накара да се чувствате поне малко по-добре, а все не намирам точните думи...
Синът ти изпитва същото каквото и аз преди години ... много е тежко.... и само човек минал през това знае какво е наистина... една ужасна, разкъсваща мъка и едно огромно безсилие... и трябва да се държиш в същото време и да си силен и т.н.
А в твоята душа какво е само ти си знаеш ... ние можем само да предполагаме...
и дано денят е по-поносим и за трима ви...
Синът ти изпитва същото каквото и аз преди години ... много е тежко.... и само човек минал през това знае какво е наистина... една ужасна, разкъсваща мъка и едно огромно безсилие... и трябва да се държиш в същото време и да си силен и т.н.
А в твоята душа какво е само ти си знаеш ... ние можем само да предполагаме...
и дано денят е по-поносим и за трима ви...
Здравей Maрѝ!
Не съм писала никога досега в темите ти, но ги чета... и ви мисля, макар и да не ви познавам. Нямам лечението, което да ти дам, нито успокоителните думи, които сигурно вече знаеш наизуст. Мога да ти пратя много прегръдки, на теб и на сина ти, който наистина е силно и прекрасно момче.
Каквото и да напиша в този момент ще е малко и незначително, но твоята съдба е в мислите ми.
Прегръщам ви.
Не съм писала никога досега в темите ти, но ги чета... и ви мисля, макар и да не ви познавам. Нямам лечението, което да ти дам, нито успокоителните думи, които сигурно вече знаеш наизуст. Мога да ти пратя много прегръдки, на теб и на сина ти, който наистина е силно и прекрасно момче.
Каквото и да напиша в този момент ще е малко и незначително, но твоята съдба е в мислите ми.
Прегръщам ви.
Препоръчани теми