Вальо, почивай в мир. Сметката е закрита.

Мило семейство, чета темата ви от известно време. Знам, че е клише, но нямам за себе си друг отговор на въпроса "Защо?", освен, че може би Господ дава най-тежките изпитания на най-свидните си чеда Няма какво да ви кажа, което не са ви казали другите. Може би е поне мъничка утеха това, че толкова много хора са с вас в момента и ви подкрепят. Затова се включвам - защото знам, че има много хора като мен, които само четат и тъжат заедно с вас.
Думите са излишни. Прегръщам ви!


И аз съм го преживяла.
Цветомир, нищо добро в мен не умря с това. Напротив, мисля, че погледнах на живота и смисъла от различен ъгъл; израснах.
Знаеш ли, единственото нещо, което ми се е запечатило най-силно в съзнанието и което ме утешава истински, наистина, радвам се, че го направих: когато беше най-зле татко, застанах до него и му казах, че е най-страхотният баща и че много го обичам. Той се усмихна с последни сили. И нямаше по-истински момент от този! Благодарна съм за този момент.
Съжалявам ако те натъжавам.
Пожелавам ти много сили, за да бъдеш до семейството ти! То винаги ще бъде твоето семейство и ще бъдете свързани, където и да сте. Това е истината за мен.

 

Здравей Maрѝ!
Аз също досега не съм писала в темата, но постоянно сте в мислите ми. Всеки ден влизам в темата. Успях поне малко да те опозная и си прекрасен човек.
Прегръщам ви силно теб и сина ти

Mного ми е мъчно, въпреки, че не ви познавам.Много прегръдки и сили за Мари и Цветомир и дано се намери начин да се облекчат болките на Вальо 

Мари,
Чета темата постоянно и страдам истински заедно с вас.
До сега не пишех, защото съм преживяла същото с един от най-скъпите ми хора-баща ми.
Кураж! Ние сме с вас!

Мари, отсъствах тази седмица, нямах нет....Мъчно ми е това, което прочетох сега.
 А Цветомир успя да ме разплаче с думите си. Какъв прекрасен син имате!

 Дано да намираш утеха в думите ни. Поне малко да ти олеква от тях. Винаги ще сме с теб. 

Maрѝ, и аз като повечето момичета тук постоянно чета постовете ти с надежда за по-добри новини, започвам да пиша и изтривам написаното. Болката ти е огромна, но ти бъди силна, както и досега. Животът често ни поднася ужасни изпитания, но ние трябва да ги преодоляваме - и заради себе си, и заради хората, които ни обичат. Страшно е да гледаш как страда близък човек и да не можеш да му помогнеш. Съчувствам ти и се моля за вас.

http://www.vbox7.com/play:0940b110

Марѝ,
чета темата с надежда, надежда и вяра, на чудо, на нещо, на повече време без болка.
Думите са безсилни, те не могат да опишат мъката и страданието. Обичта, която не познава време и граници, тя крепи, тя е онази искрица, която подхранва надеждата. Адът е тук на земята, но защо винаги най-чистите души трябва да са обречени на такива изпитания, защо...? Спомените, миговете на истинско щастие, тях нищо и никой не може да отнеме. Трудно, дори е невъзможно думите да пресъздадат такова чувство, нещо което живее във вас, нещо което е част от вас. Сила, много сила и вяра (вяра не в някой Бог, а вяра, че има по-добро място, където някой ден душите се събират, където няма болка, няма мъка, а само чиста енергия на любов и хармония).
Надявам се, да не съм те засегнала с поста си, надявам се, че всички хора, които са съпричастни тук, поне мъничко могат да вдъхнат малко надежда, малко сила. Споделяйте, плачете, викайте, но не се затваряйте в себе си, защото това погубва много. Дано не бъда разбрана погрешно,  но наистина говорете много със сина ти, не допускайте мъката да ви изолира в оковите си. Подкрепата на най-близките, това е сламката, която всеки има нужда да намери. Съжалявам, че ще дам пример тук, но искам да споделя, колко е страшно. След смъртта на моите родители, брат ми направи този избор да се изолира, да избягва коментари, спря да споделя. Това  отне много от него самият, а по-лошото е, че това го разяжда отвътре. Бъдете силни и не губете вярата си, никога. 

Много пъти съм имала повод да си мисля същото, че тук е мястото, където от 'другото' измерение не искат да отидат... Тук сме обречени да се пречистваме... Дори не знам как точно да го изразя с думи, но вярвам, че оттук нататък е по-доброто. Защо иначе ще сме обречени на толкова страдания, на такова несъвършенство? Не че подобни разсъждения носят винаги утеха, не и на хората, които се борят със зъби и нокти душите на любимите им хора да останат още малко с тях, миговете с тях да нямат край все още...

Марѝ, ... 

Марѝ, 

Мари,как сте?

Много, много зле...

Тази вечер качихме дозата на пластирите. Вчера вечерта му биха Лидол. Беше ми надеждата в него, че ще помогне. Да, ама не! Замъгли му съзнанието, а стенанията от нощес още кънтят в ушите ми...
Тежка нощ беше..., тежък ден, а сега... не зная какво да очаквам. Комбинирам с течен аналгин, аулин, Абстрал/ от него имам още две кутии/ и така притъпявам, но не спирам тази гадна болка.............