Мари 
- Публикувана: 6 дек. 2012, 13:23 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2013, 16:20 ч.
Вальо, почивай в мир. Сметката е закрита.
Мари, убедена съм, че на сина ти не му тежи това, което прави - физически, имам предвид. Татко му е, чувства се полезен, макар и малко, ако знае, че на баща му би мо било поне малко по-удобно така (благодарение на помощта му) - освен това те отменя теб мъничко и ти е в помощ. 
Виж, по отношение на психиката, съм убедена, че има усещането, че носи света на раменете си и очаква тоя свят всеки миг да се сгромоляса отгоре му, без да има силата и възможността да му противодейства. И ти няма как да му помогнеш за това усещане - никой не може.
Знаеш какво имам предвид.
Виж, по отношение на психиката, съм убедена, че има усещането, че носи света на раменете си и очаква тоя свят всеки миг да се сгромоляса отгоре му, без да има силата и възможността да му противодейства. И ти няма как да му помогнеш за това усещане - никой не може.
Знаеш какво имам предвид.
СЪДБА
Уморих се да бъда мъжко момиче!
Уморих се да бъда боец!
Уморих се да бързам, да падам, да тичам,
да създавам, да кърпя, да "редя под конец",
да съветвам, да милвам и дори да крещя.
Уморих се да бъда винаги силната!
Уморих се! Та аз съм просто жена!
Искам силно рамо да имам до себе си.
Искам някой, когато плача - до мен.
Искам с някой до захлас да се смея
и на деня с някой да кажа "Здравей!"
Какво толкова смешно ти казах?
Много наивно ли прозвуча?
Искам някой съня ми да пази.
Аз съм една уморена жена!
В нощи безсънни себе си питам:
Нежна кукла, или силна жена?
(Сякаш някой, пък дал ми е избор!)
Та това си е просто мойта съдба!
Звън!... И отново в студената стая,
тихо "Здравей!" отронвам сама.
Кафе, грим и без да мечтая,
днес пак ще бъда силна жена!
Geni-Liso (Гени )
Уморих се да бъда мъжко момиче!
Уморих се да бъда боец!
Уморих се да бързам, да падам, да тичам,
да създавам, да кърпя, да "редя под конец",
да съветвам, да милвам и дори да крещя.
Уморих се да бъда винаги силната!
Уморих се! Та аз съм просто жена!
Искам силно рамо да имам до себе си.
Искам някой, когато плача - до мен.
Искам с някой до захлас да се смея
и на деня с някой да кажа "Здравей!"
Какво толкова смешно ти казах?
Много наивно ли прозвуча?
Искам някой съня ми да пази.
Аз съм една уморена жена!
В нощи безсънни себе си питам:
Нежна кукла, или силна жена?
(Сякаш някой, пък дал ми е избор!)
Та това си е просто мойта съдба!
Звън!... И отново в студената стая,
тихо "Здравей!" отронвам сама.
Кафе, грим и без да мечтая,
днес пак ще бъда силна жена!
Geni-Liso (Гени )
http://vbox7.com/play:7ed70b57d1
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
Нищо красиво и добро не е умряло в теб. Това никога няма да се случи, просто си спрял да живееш.
Да, трудно е да вярваш.....и да продължиш.
На никого не пожелавам и аз това, което съм преживяла, което преживявате и вие.
Никое човешко същество не го заслужава. Абсолютната мъка е до сами вас. Безкрайните въпроси, безкрайните съмнения, безкрайните мисли, които се прокрадват.... И така е редно, защото сте добри хора, добри ЧОВЕЦИ. Направихте всичко, което зависеше от вас. Дадохте и сърце и душа за него. Хиляди пъти си пожелахте изцерение, ние го желаехме редом с вас.
Затова, когато следващия път се надвесиш над него, кажи му, че си горд, че го обичаш, че не съжаляваш, че ще продължиш да вярваш! Това е достатъчно и за двама ви.....
Прости сам на себе си .
Да, трудно е да вярваш.....и да продължиш.
На никого не пожелавам и аз това, което съм преживяла, което преживявате и вие.
Никое човешко същество не го заслужава. Абсолютната мъка е до сами вас. Безкрайните въпроси, безкрайните съмнения, безкрайните мисли, които се прокрадват.... И така е редно, защото сте добри хора, добри ЧОВЕЦИ. Направихте всичко, което зависеше от вас. Дадохте и сърце и душа за него. Хиляди пъти си пожелахте изцерение, ние го желаехме редом с вас.
Затова, когато следващия път се надвесиш над него, кажи му, че си горд, че го обичаш, че не съжаляваш, че ще продължиш да вярваш! Това е достатъчно и за двама ви.....
Прости сам на себе си .
http://vbox7.com/play:7ed70b57d1
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
Разплака ме... Бъди силен, Цветомире! Най-важното е, че баща ти е един много, много обичан човек и той го знае! Просто не знам какви думи за кураж да напиша, защото думите вече не стигат. Само се моля за вас, да издържите, да не се сринете, татко ти да не го боли... Просто бъди до мама и тате в момента, колкото и тежко да е... И за двама им това значи много! Прегръщам те, момче, ти си един прекрасен, прекрасен млад мъж! Сила!
http://vbox7.com/play:7ed70b57d1
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
Охх,
. Прегръщам Ви и тримата силно, знам през какво минавате. http://vbox7.com/play:7ed70b57d1
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
"Не смъртта е истинската загуба, а това което умира в нас докато сме живи." - Спокойно мога да ви кажа, че всичко красиво и добро в мен умира. И то по най-жестокия и мъчителен начин. На никого не пожелавам да преживява това, през което преминаваме с моите родители. На 21 години - те са единствената ми опора в живота. От тях съм научил всичко и на тях дължа това, което съм. Баща ми е най-добрият човек, когото познавам. И не защото е мой татко. А защото носи изключителна душа... Която не заслужава да се мъчи така. Аз знам, че ще го загубим скоро. Но той не заслужава тези мъки... Нито пък ние. Разкъсвам се. Боли ме. Знам, че и майка ми се чувства така. А най-страшното е, че нищо не можем да направим.
Мило момче, това което преживявате е най-трудното нещо в живота... Да си безсилен да направиш каквото и да е за човек, който безкрайно обичаш. Знам, колко клиширани звучат всички думи, които чуваш ежедневно, но бъди силен, бъди опора на жената, която се крепи единствено на твоята обич и вижда в теб смисъла на живота си.
На твоята възраст повечето младежи още не са осъзнали как върви живота, а ти е трябвало да пораснеш бързо, за станеш отговорен бързо и да бъдеш мъжът в семейството още по-бързо. Възхищавам ти се, че си имал смелостта и храбростта да се бориш, заедно с майка си в тежката битка, която животът ви е поднесъл.
Знай, че тук винаги ще намериш хора с които да споделиш това, което е на душата ти и към които да се обърнеш в случай на нужда.
Препоръчани теми