
Думите са излишни. Прегръщам ви!

Знам, че някои не приемат за добра намеса лични примери, аз пък смятам, че това крепи. Дано донякъде съм права.
Цветомир, нищо добро в мен не умря с това. Напротив, мисля, че погледнах на живота и смисъла от различен ъгъл; израснах.
Знаеш ли, единственото нещо, което ми се е запечатило най-силно в съзнанието и което ме утешава истински, наистина, радвам се, че го направих: когато беше най-зле татко, застанах до него и му казах, че е най-страхотният баща и че много го обичам. Той се усмихна с последни сили. И нямаше по-истински момент от този! Благодарна съм за този момент.
Съжалявам ако те натъжавам.
Пожелавам ти много сили, за да бъдеш до семейството ти! То винаги ще бъде твоето семейство и ще бъдете свързани, където и да сте. Това е истината за мен.
