Вальо, почивай в мир. Сметката е закрита.

  • 272 257
  • 1 671
  •   1
Отговори
# 1 470
  • Мнения: 211
Мило семейство, чета темата ви от известно време. Знам, че е клише, но нямам за себе си друг отговор на въпроса "Защо?", освен, че може би Господ дава най-тежките изпитания на най-свидните си чеда Cry Няма какво да ви кажа, което не са ви казали другите. Може би е поне мъничка утеха това, че толкова много хора са с вас в момента и ви подкрепят. Затова се включвам - защото знам, че има много хора като мен, които само четат и тъжат заедно с вас.
Думите са излишни. Прегръщам ви!


Цветомир, баща ми също беше на легло дълго време и изходът беше ясен. Ужасно е, преживяла съм го! Прегръщам те силно! Hug
Знам, че някои не приемат за добра намеса лични примери, аз пък смятам, че това крепи. Дано донякъде съм права.
И аз съм го преживяла.
Цветомир, нищо добро в мен не умря с това. Напротив, мисля, че погледнах на живота и смисъла от различен ъгъл; израснах.
Знаеш ли, единственото нещо, което ми се е запечатило най-силно в съзнанието и което ме утешава истински, наистина, радвам се, че го направих: когато беше най-зле татко, застанах до него и му казах, че е най-страхотният баща и че много го обичам. Той се усмихна с последни сили. И нямаше по-истински момент от този! Благодарна съм за този момент.
Съжалявам ако те натъжавам.
Пожелавам ти много сили, за да бъдеш до семейството ти! То винаги ще бъде твоето семейство и ще бъдете свързани, където и да сте. Това е истината за мен.

 Hug

# 1 471
  • Мнения: 56
Здравей Maрѝ!
Аз също досега не съм писала в темата, но постоянно сте в мислите ми. Всеки ден влизам в темата. Успях поне малко да те опозная и си прекрасен човек.
Прегръщам ви силно теб и сина ти Hug Hug

# 1 472
  • Мнения: 349
Mного ми е мъчно, въпреки, че не ви познавам.Много прегръдки и сили за Мари и Цветомир и дано се намери начин да се облекчат болките на Вальо  Hug Hug Hug

# 1 473
  • Мнения: 5
Мари,
Чета темата постоянно и страдам истински заедно с вас.
До сега не пишех, защото съм преживяла същото с един от най-скъпите ми хора-баща ми.
Кураж! Ние сме с вас!

# 1 474
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Мари, отсъствах тази седмица, нямах нет....Мъчно ми е това, което прочетох сега.
 А Цветомир успя да ме разплаче с думите си. Какъв прекрасен син имате!

 Дано да намираш утеха в думите ни. Поне малко да ти олеква от тях. Винаги ще сме с теб.  Hug

# 1 475
  • Мнения: 7
Maрѝ, и аз като повечето момичета тук постоянно чета постовете ти с надежда за по-добри новини, започвам да пиша и изтривам написаното. Болката ти е огромна, но ти бъди силна, както и досега. Животът често ни поднася ужасни изпитания, но ние трябва да ги преодоляваме - и заради себе си, и заради хората, които ни обичат. Страшно е да гледаш как страда близък човек и да не можеш да му помогнеш. Съчувствам ти и се моля за вас.

# 1 476
# 1 477
  • Мнения: 1
Марѝ,
чета темата с надежда, надежда и вяра, на чудо, на нещо, на повече време без болка.
Думите са безсилни, те не могат да опишат мъката и страданието. Обичта, която не познава време и граници, тя крепи, тя е онази искрица, която подхранва надеждата. Адът е тук на земята, но защо винаги най-чистите души трябва да са обречени на такива изпитания, защо...? Спомените, миговете на истинско щастие, тях нищо и никой не може да отнеме. Трудно, дори е невъзможно думите да пресъздадат такова чувство, нещо което живее във вас, нещо което е част от вас. Сила, много сила и вяра (вяра не в някой Бог, а вяра, че има по-добро място, където някой ден душите се събират, където няма болка, няма мъка, а само чиста енергия на любов и хармония).
Надявам се, да не съм те засегнала с поста си, надявам се, че всички хора, които са съпричастни тук, поне мъничко могат да вдъхнат малко надежда, малко сила. Споделяйте, плачете, викайте, но не се затваряйте в себе си, защото това погубва много. Дано не бъда разбрана погрешно,  но наистина говорете много със сина ти, не допускайте мъката да ви изолира в оковите си. Подкрепата на най-близките, това е сламката, която всеки има нужда да намери. Съжалявам, че ще дам пример тук, но искам да споделя, колко е страшно. След смъртта на моите родители, брат ми направи този избор да се изолира, да избягва коментари, спря да споделя. Това  отне много от него самият, а по-лошото е, че това го разяжда отвътре. Бъдете силни и не губете вярата си, никога.  Cry

# 1 478
  • Мнения: 5 487

Много пъти съм имала повод да си мисля същото, че тук е мястото, където от 'другото' измерение не искат да отидат... Тук сме обречени да се пречистваме... Дори не знам как точно да го изразя с думи, но вярвам, че оттук нататък е по-доброто. Защо иначе ще сме обречени на толкова страдания, на такова несъвършенство? Не че подобни разсъждения носят винаги утеха, не и на хората, които се борят със зъби и нокти душите на любимите им хора да останат още малко с тях, миговете с тях да нямат край все още... Sad

# 1 479
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001

# 1 480
  • Бургас
  • Мнения: 6 566
Марѝ, ...  Hug

# 1 481
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 238
Марѝ,  Hug

# 1 482
  • Мнения: 159
Мари,как сте?

# 1 483
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Много, много зле...

Тази вечер качихме дозата на пластирите. Вчера вечерта му биха Лидол. Беше ми надеждата в него, че ще помогне. Да, ама не! Замъгли му съзнанието, а стенанията от нощес още кънтят в ушите ми...
Тежка нощ беше..., тежък ден, а сега... не зная какво да очаквам. Комбинирам с течен аналгин, аулин, Абстрал/ от него имам още две кутии/ и така притъпявам, но не спирам тази гадна болка.............

# 1 484
  • Fort Worth, TX
  • Мнения: 2 119
 Cry Cry

Общи условия

Активация на акаунт