Приказки за осиновени и осиновители

Ех как се засегнате ...

Както сте видяла, аз не коментирам качествата на книгата ви - напротив - пиша, че всеки има субективно мнение - на едни ще хареса, на други не.

все пак съм била права   - все още не сте психолог (магистратура по психология още незавършена не означава висше образование психология)
участието ви в юнгианското общество, не ви прави психотерапевт. Психотерапевт щяхте да бъдете ако имахте сертификат за такъв.

Както писах по-долу - само предполагам, оказах се права. Това е наистина  ... да го кажа меко - кофти работа. Да анонсирате книгата като терапевтична, без да имате право на това е опасно, разбирате ли ... Добронамерено ви го казвам. На практика с това казвате - четете, това ще лекува душата ви ...  доверете ми се - има защо.

Разбирам, че сте била вдъхновена от темата, така както само един новак може да бъде вдъхновен   Разбирам, че имате наблюдения върху семейства с осиновени деца. Но едно е да гледате отстрани, друго е да го видите лично ... като родител, осиновено дете или техен терапевт.

Автор съм на книга за взаимопомощ при осиновяване на деца. Там непрекъснато повтарям "Не съм психолог,  пиша като обикновена майка, имайте го предвид - при вас може да е различно." ОГРОМНА е отговорността, с която пишем по тази тема .... просто защото бъркаме с пръст в раната на много хора. Затова щеше да е чудесно, ако бяхте написали един нормален предговор, в който да обясните, че не сте психолог, не сте терапевт, но имате близки, чиито деца са осиновени и на тях посвещавате тези приказки. Така хората нямаше да ги четат със съзнанието, че ги е писал едва ли не лекар ...

Инфантилно е съждението ви "Книгата не ви харесва, защото темата е болезнена и осиновителите ги е страх от нея"  
Диана ... мила  тук пишат хора, които работят с първичната рана на децата си от години ... и с помощ и с чуждоезична литература ... Съобщаването на факта на осиновяването, лекуването на децата ни - това го минаваме в първи клас )) Просто недейте писа такива работи , че се излагате - светът не започва от вас  


 
Е не можах да се удържа ... ей това са думи на истински лечител:


Може администраторът да изтрие темата, но аз ще си запазя този ваш пост - говори много за искреността, с която сте писали  

Аз пък не искам да се трие темата - полезна е. Така ще се трие мнението ни за нещата, които сме прочели и не сме харесали. Не съм съгласна. Пък и ако някой я е харесал, може да влезе и да си напише мнението. Не може само суперлативи да има за книгата Ви.

И това, че дълго време сте живели с мисълта, че не можете да имате деца или сте гледали нещата отстрани, не Ви прави специалист по въпроса. Тук има достатъчно материал за четене и ако успеете наистина да вникнете в написаното и да го проумеете, то следващата Ви книга със сигурност ще е по-добра.

Вижте, както казах четох книгата ви.  Не знам защо решихте, че не съм прочела и едно изречение от нея ...

Като начало, смятам за ПРЕКРАСНО че изобщо нещо по темата излиза. На фона на общата абсолютна липса на л-ра по темата, все е по-добре.

На един може да хереса,  на друг не. На един може да е полезна, на друг не. Това е страшно субективно. Всичко щеше да си е съвсем ОК, ако не беше декларацията за терапия ...Защото човек тръгва с определена настройка ...

Тъй като аз съвсем честно ви казвам, че пиша абсолютно добронамерено, може би не е лошо да се замислите ... има вероятност да намерите нещо полезно за вас в думите ми.

Ама вие наистина не четете. Къде точно написах: "Книгата не ви харесва, защото темата е болезнена..." Много ме разсмяхте наистина. Ето как мислите, че говоря само на вас - имах предвид хората, които се изказаха без да са прочели нищо в началото.

Както и да е. Навлизаме в безсмислени полемики. Никой не иска да ми четете книгата, никой не й прави реклама - виждам, че се опитвате да ме засегнете, ще подмина това с усмивка. За радост, все още не съм от онези автори, които не могат да преживеят неуспеха си. Вярвам, че светът започва оттам, откъдето пожелаем. И все пак започва

Кудкудяка е права - нека стои темата, за да знаете какво не е добро. Чудесна идея!
Както казах, няма да се защитавам. Читателят е прав.
И аз като читател на вашите мнения, правя единствено следната забележка: четете, преди да отговаряте. Вашите цитати не са мои думи.

Вижте сега, няма нужда да скачате веднага. И аз смятам, че е хубаво да излизат книги по въпроса, но сме тук да си кажем мнението. Никой уважаващ себе си добър автор няма да подмине мненията на читателите си с високомерие. Насочвам Ви и се опитвам да Ви подскажа как да направите така, че следващата Ви книга да е наистина полезна. Вие си решете какво да правите. Това е много сериозна тематика, много болезнена и е нужно да се пипа наистина много внимателно. А Вие за момента не го умеете добре.

Успех Ви пожелавам и дано се замислите.

това е едно от най-големите безумия, които съм чела в този подфорум - харесва ми приравняването на безплодието например със следосиновителната депресия, или пък с проблемите, свързани с първичната рана на детето, но най-много ми харесва отдъхването накрая, че все пак авторката на великата мисъл е сбъднала мечтата си да има собствено, биологично дете и за щастие, не й се налага да осиновява - явно за авторката осиновяването е някакво наказание...

А изразът Ви, че "за щастие" не сте разбрали на практика какво е да поеме човек по нашия път показва, че изобщо не сте наясно за какво става въпрос. Аз, за щастие, разбрах и това ме обогати невероятно много, помъдрях и мисля, че дори станах малко по-добра.

Вие наистина идея си нямате с какво сте се захванала.

Писали сме по едно и също време с Дзвер

 

Последната ми цел е да ви засегна ... просто няма защо. Сто пъти повторих, че съм добронамерена, сто пъти написах, че харесва/нехаресва е субективно мнение ...

Не скачайте, а помислете по-добре върху написаното, защото поне моите постове са най-чистосърдечни

Диана, съвсем добронамерено... Ако искате да пишете в полза на хора, чиято болка за щастие не ви се налага да разберете, подбирайте по-внимателно думите си. За щастие за повечето от нас всичко това е минало, но за нещастие тук четат много хора, за които това е настояще и не им правите никак добра услуга.

Прочетох някои от приказките Ви. Има такива, които ми харесаха, но след писанията Ви тук започвам да се питам дали са заредени с достатъчно положителна енергия, за да ги прочета на децата си.

 

Така или иначе авторката се врътна, явно не й трябват съвети

Аз мисля да отида да напиша научен труд по ядрена физика.

Дъщеря ни е най-страхотното чудо на света и едно от най-хубавите неща, които са ни се случвали. Щях да се радвам да има приказки, които да са и от полза във възприемането на нейната по-специфична съдба и да помага на цялото ни семейство, защото аз не познавам "болезнеността на нейната ситуация от личен опит".

Аз също писах добронамерено, дори и думите ми да са били известен вид критика към конкретна приказка. Имаше вариант да обсъждам историите "зад гърба" на авторката, но го направих тук защото смятах, че автора цени директните мнения на онези, за които е писала, а аз щях да се радвам на дискусия с нея. Колко наивно...

Здравейте,
Извинявам се, че не мога да ви следя редовно. На работа съм през деня и отварям форума при възможност. Чета постовете ви и се радвам, че имам тази възможност. Когато казах "за щастие" имах предвид собственото си щастие да съм майка - да гледам как децата ми спят, как играят, да чувам смеха им. Научих от Петър и Мария - моите син и дъщеря, много повече, отколкото от куп изчетени книги и послушани съвети. Вярвам, че не толкова възрастните помагат на децата при тяхното израстване, а по-скоро децата помагат на своите родители да пораснат.

Не знам защо възприемате думите ми така... оценям съветите ви, критиката и забележките. Наистина имам много да уча и нямам претенцията да бъда терапевт - опитала съм да напиша приказки, които да помагат. Книгата ми е опит да направя нещо хубаво. Опит наистина. Не искам да заблуждавам никого. В интервютата за предишната ми книга винаги съм казвала с какво се занимавам и какво работя - работя в софтуерна фирма като тестер на банкова програма. Общо взето не много вдъхновяваща за мен работа. С приказки се занимавам от около петнайсет години.
Те наистина не могат да лекуват, казвала съм го и преди. Те са като витамин С - евентуално биха могли да помогнат на човек да си помогне сам.
Що се отнася до претенциите - имам само една претенция и тя е да бъда автор на приказките си. Не добър автор, а автор - държа да поясня това.
Питам се от известно време насам - нужно ли е да си убил, например, за да разкажеш едно убийство?  Питам себе си - не някой от форума. Надявам се някой ден да си отговоря на този въпрос.
Ако приказките могат да помогнат, бих се радвала. Ако не, се извинявам най-искрено, че съм се осмелила да направя каквото и да било в този аспект.
Ами това е, ще се старая да следя отговорите ви.

Диана

Ето, виждате ли, че с осиновители и осиновени комуникацията по тези въпроси е трудна Вие казвате едно, ние разбираме друго. Много хора като влязат тук, незапознати с тематиката, пишат, дават съвети и обикновено обидени се изнасят. И това е, защото, без да искат, засягат неща, за които не предполагат. Много е деликатна темата и иска познаване на нещата в дълбочина , затова и с голяма част от нас по тези въпроси се говори трудно. ННе генерализирам, в никакъв случай, обаче като гледам, голяма част са така.

Не мисля, че сте се провалила, напротив, просто сте подходили с малко повече ентусиазъм, дар слово имате и мисля, че можете да бъдете много полезна ако имате желание да задълбаете в нещата.

Според мене за да разкаже човек за едно убийство не е необходимо да е убиец, но трябва не само да познава психиката на убиеца, а и да притежава "в излишък" социална интелигентност и емпатия така, че да може да представи ситуацията в нейната цялост...

Между другото, Вие пишете: "И, за щастие, не ми се налага да разбирам какво ви е."  Действително ли смятате, че не се налага да разбирате, какво изпитват участниците в едно осиновяване, за да напишете "приказки за осиновени и осиновители"? Така рискувате, книгата Ви да не се приеме добре от онези, за които е предназначена. Мога да Ви дам един практически пример. В представянето на книгата (тук) се казва, че тя ще обясни, какво е "да се родиш неповикан". Да се родиш неповикан?! Това би отблъснало много осиновители още, преди да са видели книгата. Много от тях не биха прочели такова нещо на детето си. Освен това няма хора, дошли неповикани на тази земя...

Повярвайте, съвсем добронамерено Ви споделям, как лично на мене (!) ми въздейства едно или друго. И ако нещо съм недоразбрала, ще се радвам на Вашия коментар...

зависи, коя гледна точка искаш да представиш - ако е тази на убиеца и включва неговите мисли и чувства - тогава е задължително