Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 20

Да, аз те четох миналата седмица и се подсетих за тиквените семки. Много добре стават смлени ситно в кафемелачката, разбъркани с 2 лъжици кисело мляко и съвсем малко захар. Започнах да давам на детето, като имам време, но за сега ми е един от фаворитите. Тиквените семки са много полезни и по други показатели. Купувам сурови.

И аз съм имала паразити като малка, нямам спомени, какви са ми били симптомите, е-е години-ии , Спомням си, че ми даваха някакви прахчето и после майка все ме караше да ям тиквени семки. Ама аз не ядех. Щото нямаше кой да ми ги направи на вкусно кремче

Това е линк към паразитологичния отдел на НЦЗПБ, на който има много полезна информация
http://www.ncipd.org/?category=5&section=31

Честит празник на всички именници , със здраве да си носите името!

Благодаря, Таня!  

Майки,
Ето нещо общо за музиката, което дава храна за размисъл и за самите нас, и за децата ни.

http://razmisli.info/tag/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%85/

Музиката въздейства върху организма и психиката ни

Според учените, музика засяга нашите мозъци много по-дълбоко, отколкото всеки друг човешки опит.

Музиката помага на недоносените бебета.
Децата, които са родени прекалено рано, трябва дълго да престояват в болницата, за да наваксат в тегло и да укрепнат. За да се ускори този процес, много болници са прибягвали към музиката. Екип от канадски учени е установил, че музика при преждевременно родени бебета намалява чувствителността им към болката и подобряване хранителните им навици, което от своя страна помага бебета да наддават на тегло.

Музиката съживява изсъхналите растения.
През 1973 г., изследователите провели проучване, за да разберат как музиката влияе на растенията. На едни пуснали рок музика, а на други спокойни мелодии. В края на изследването, растенията, на които била пусната лека и спокойна музика били еднакви по размер, зелени и цъфтящи, даже били наклонени в посока на музиката. Растенията, на които пуснали рок музика станали високи, но били увесили цветовете си, листата им загубили яркия си цвят и като че ли се отдръпвали далеч от източника на музиката.

Музиката помага при възстановяване от мозъчна травма.
Много хора, които са преживели травми на мозъка могат да бъдат изправени пред дълговременни трудности, свързани с говора и движението. За лечение, някои хора използват музиката, за да се стимулират тези области на мозъка, които са отговорни за тези две функции. Когато хора с неврологични заболявания, причинени от инсулт или болестта на Паркинсон, чуят музикален ритъм, това им помага да възстановят равновесието си и чувство за баланс. Въздействие на ритъма в музиката е ключ към мозъка.

Музиката предотвратява загубата на слух.
Разбира се, музиката не може да ви излекува, ако вече сте загубили слуха си, но тя може да предотврати загубата му. На едно проучване присъствали 163 възрастни, 74 от които били музиканти. Участниците били помолени да се подложи на серия от тестове за прослушване. Музиканти възприемат звуците по-добре от не музикантите и тази разлика се увеличава с възрастта. Един 70-годишният музикант чува по-добре реч в шумна среда, отколкото 50-годишният не музикант.

Музиката лекува разбити сърце.
Тук става дума не за отхвърлени чувства, а за сърдечен удар. Факт е, че музиката помага на пациентите, които се възстановяват от сърдечен удар или операция на сърцето. Тя намалява кръвното налягане, забавя сърдечната честота и намалява безпокойството. Слушането на мелодии, които предизвикват положителни емоции, подобрява циркулацията на кръвта и разширяването на кръвоносните съдове. Те спомага за подобряване на цялостната сърдечно-съдовата система.

Музиката спомага за повишаване на спортните постижения.
През 2005 г. британски учени са установили, че слушането на музика по време на упражнения могат да подобрят спортните постижения с 20%. Този ефект може да бъде сравнена с употребата на допинг, с тази разлика, че музиката не  се проявява при тестване за употреба на забранените вещества. Най-добри резултати са получени, когато е пускана по-бърза и ритмична музика по време на интензивни тренировки и бавна при почивка.

Музиката ни прави по-отзивчиви.
През 2008 г. британски изследователи, решили да разберат как думите на песните влияят върху нагласите и поведението на подрастващите. На група тинейджъри пуснали песни с положително социално съдържание, а на друга група песни с неутрална идея. След това изследовател изпуснал „случайно“ молив. Тези, които слушали песни с позитивно съдържание, не само бързали да предложат помощта си, но пет пъти по-често вдигали молива, отколкото в другата група.

Музиката подобрява паметта.
При деца, които се занимават с музика, се подобряват умствените способности. Учени от Хонг Конг се установява, че уроците по музика са подобрили резултатите при тестове, в които трябвало да се запомнят думи от даден списък. Колкото повече човек се занимава с музика в детството, толкова по-добра е неговата вербална памет. Освен това навиците за запомняне се увеличавали пропорционално на това, колко дълго детето се е занимавало с музика.

Музиката намалява болката.
Американски учени от Университета в Юта са показали, че музиката има отвличащ ефект за хора склони към безпокойство от болка. В резултат на музиката, хората са усещали по-малка болка. Музиката активира сетивните пътища, които заглушават усещанията за болка и допринася за умственото и емоционално участие.

Музиката подобрява вкусовите качества.
Възможно е производителите на вина да пишат на етикета, каква музика трябва да се слуша, когато се употребява техния продукт. В едно скорошно проучване, изследователите са открили, че определен тип музика може да подобри вкуса на виното с 60%. В проучването, участниците, които пиели виното, казали, че бялото вино е по-освежаващо, ако на масата звучала весела и ободряваща музика. Вкусът на червеното вино се изменял до 60 %, когато на пиещите била пусната „мощна и тежка музика“.

Между другото, бях писала в миналата тема, че сред децата от спектъра се среща много по-често т.нар. абсолютен/перфектен слух (5%, а сред общото население 0,03%) и някои майки може да решат да го тестват. Установихме, че нашето дете го е наследило от майка си, но наследствеността не е задължителна. Този слух както и други дарби при нашите деца, често липсват при родителите и са свързани с аутистичното състояние.

Рано е да се каже, но ни се струва, че наблюдаваме положителна промяна в комуникативността и послушанието на нашето дете откакто започна да свири на пиано.

В тази връзка пускам няколко линка. Пробвайте. Не е нужно да правим децата си музиканти, но заниманията с музика може да им помогнат:

Абсолютен слух https://sites.google.com/site/muzikalensluh/statii/absoluten-sluh
Изпитване за абсолютен слух  http://www.youtube.com/watch?v=wquIyLx_wrU
Абсолютен слух у 3-годишно момче http://www.youtube.com/watch?v=l8oi06-DsSg
12-годишно момче с аутизъм свири по слух http://www.youtube.com/watch?v=FuZdLyFdkq8
Ма ртин, на когото пеенето дава начин да изрази себе си http://www.youtube.com/watch?v=0YPl2W6bSo0

Момичета,

Бях поела малък ангажимент към вас- да не се говори в публичното пространство за децата ни като за "с най- тежкото психично заболяване", което не е вярно, а им слага етикет и би могло да предопредели отношението към тях в учебното заведение и извън него.

А нашата най- голяма борба е децата ни да имат социален живот и достоен живот.

Мина се съгласи с мен, че когато е необходимо да се говори за Аутизма - що е то, ще се базираме на професионалното мнение, че става въпрос за "Разстройство на психичното развитие, което варира по тежест- от много леко до много тежко и за което не се препоръчва психиатрично лечение, а се препоръчва психологична корекционна и рехабилитационна дейност. Разстройство на развитието е, а не болест.".

Но имам молба- когато нещо тревожи някой от нас, много по- добре и позитивно е да потърси контакт с някой от нас, защото лошите думи по форумите, генерират отрицателна енергия към всички нас.

Kezaja,
Радвам се, че си направила първата стъпка към промяна на говоренето в публичното пространство за това, какво са нарушенията от аутистичния спектър и те поздравявам  

Но справедливостта към нашите деца изисква хората, които говорят от тяхно и наше име да си служат с терминологията, утвърдена от СЗО. Официалният документ, подписан и от България като член на ООН е Международната класификация на болестите - вариант 10, (МКБ-10), в който разстройствата от спектъра са класифицирани като психологични, а не психични.

Ето виж в най-резюмиран вид за какво става дума:

Разстройства в психологичното развитие мкб F80-F89

http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D … %B5#ixzz2ILl8nEf1

Разстройства в психологичното развитие се характеризират с начало в кърмаческа или детска възраст, нарушение или закъснение в развитието на функциите, свързани с биологичното съзряване на централната нервна система; и устойчиво протичане без ремисии и рецидиви. Разстройства в психологичното развитие по-често се наблюдават при деца, на които им е трудно да общуват, притеснителни са и нямат самочувствие. При ненавременна помощ в по-късен етап може да се стигне до различни психологични и психични разстройства.

Видове разстройства в психологичното развитие
•   F80 Специфични разстройства в развитието на речта и езика
•   F81 Специфични разстройства в развитието на училищните умения
•   F82 Специфични разстройства в развитието на двигателната функция
•   F83 Смесени специфични разстройства в психологичното развитие
•   F84 Генерализирани разстройства в развитието
•   F88 Други разстройства в психологичното развитие
•   F89 Разстройство в психологичното развитие, неуточнен

На никого не идва наум да нарече някое от останалите разстройства в развитието - на речта, на училищните умения и т.н. психическо, нали? След като световната психиатрична мисъл ги е определила като разстройства на психологичното развитие, би трябвало хората, правещи посланията към обществото, също да ги наричат така.

Наистина се надявам, че с твоето съдействие, това ще стане. Благодаря ти. Вярвам, че и останалите майки ще го оценят като стъпка към истинско  зачитане на правото на децата ни на достоен живот.  

Като член на обществото ще ви кажа с най-добри чувства че психично,психиатрично,психологично и прочие ми звучат еднакво и все са психо. Колкото повече дълбаете, осбено с психарски термини, толкова по зле за вас.
Мога да ви преведа какво чува един незапознато незаинтересован човек: "Психо ... психо блабла психо"
Ако искате да представяте нещо на стадото(извинявам се обществото) не мисля, че по този начин ще успеете. Само плашите такива безпризорни умове като на нашата баба "Не искам внук идиотче" - това е мнението и от всичко, което е прочела и усмислила. А не е като да има лоши намерения.

Аз определям състоянието на сина си като нервологично разстройство и последващите социални и комуникативни проблеми , както пише в Уикипедия на английски и мисля , че е много точно. "Аutism is a disorder of neural development characterized by impaired social interaction and communication........"

Не знам защо толкова много се използват тези думи с корен "псих" ... в българския вариант на Уикипедия .. Диагнозата на моя син е Генерализирано разстройство на развитието - F84 и там не се използва "психично" и подобни . На бабите и останалите хора се обяснява, че детето е проговорило по-късно и за това понякога има проблем с комуникацията, който е въпрос на време да преодолее ... Доста е смекчено , но ако си достатъчно убедителен може и да повярват Аз много силно вярвам...

А конкретно чисто медицински диагнозата представлява нарушено взаимодействие между иначе здравите мозъчни клетки.

ednakaka, много точно го каза. Не само бабите чуват психо.......... Чуват го всички майки, педагози, преподаватели, и всички хора които биха разбрали, че детето е аутист - първата им реацкия ще е "Аааа, нещо психо беше - потенциална опасност значи" 

Възможно ли е да се използва като определение по медиите израза "неврологичен" проблем, а не психо.......каквото и да е. И това няма да е лъжа 

Дами,
бих искал да ви припомня едно от нещата, което написах в тема 19 преди 4-5 месеца по повод на това, което дискутирате днес и копирах, тъй като нищо не се е променило в становището ми.

" ... според съвременните представи, сформирани в резултат на работата на големи мозъчни тръстове от психиатри, невролози, генетици, психолози и други специалисти, нарушенията от аутистичния спектър са нарушения в развитието на нервната система, с които децата се раждат. Те са с различна тежест и има данни, че не във всички случаи са необратими.

Никой сериозен учен, дори и психиатър в днешно време не твърди, че нарушенията от аутистичния спектър са психично заболяване. Доколкото при някои от тях има психотични отклонения, то има начин да се установи и документира.

В тази връзка ви изпращам два полезни линка

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B0%D1%83%D1%82 … oZR26PBEt7_IGGV7A

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=is%20autism%20a%20 … 9T6ayknISPteNx_Ow

DoctorAl, линковете не се отварят.

Ето, опитайте.
http://www.bulsite.com/index.php?option=com_content&task=vie … d=74&Itemid=9
http://answers.yahoo.com/question/index?qid=20080228091459AA4MOE9

Lame На нищо от това вече не вярвам докторе! След като е известно, че аутизма е
обратим, къде напълно при някои, къде частично, как мога да повярвам, че тези синдроми,
които могат да се сбъркат с аутизма са нелечими! Причините за 75% от аутизма са изброени в ей тази връзка и всяка една от тези причини е лечима - http://www.feingold.org/Research/PDFstudies/Blaylock2007-open.pdf

Надявам се, че ще изпитате истинско интелектуално наслаждение, докато четете текста

Обърнете внимание на текста докторе, Констанца го подмина, не се излагайте и вие

В текста има 27 страници обяснения и 31 страници с References и в тези References са изредени
355 изследвания. Наистина си струва да се прочете, защото има само 27 страници едър текст,
а ако искате да се ровите надълбоко има 31 страници с References.

Връзките, които вие пуснахте са много ... смешни, а за "по-деликатно" мога да ги нарека Lame, което звучи по-разбираемо за по-младежката аудитория. Това с котките и кучетата
направо ме разби!

Идват трима - Констанца, Хамелеон и DoctorAl и започват да дрънкат врели некипели, пускат
разни глупави линкове с остаряло или направо невярно съдържание и се бият в гърдите.
Какви доктори сте вие, каква ви е специалността, кога сте завършили, че сте толкова
посредствени в коментари, разбиране, даже и възпитанието ви куца. Направо съм възмутена
и от тримата! Констанца чат - пат пуска нещо полезно (като това за музката), но другите двама да ходят моля да си съзерцават дипломите на стената, защото в този форум за излишни.
Ако сте психолози е разбираемо - те не знаят биология, химия, био-химия, математика, физика, неуки са
така да се каже - почти необразовани хора в смисъл, че те не притежават инструменти с които
да си обяснят процесите в природата, но ако сте с друга специалност е тъпо да занимавате
толкова посещавана тема с глупавите си линкове със смехотворно съдържание.

Ако нямаш капацитет да прочетеш текста, който пуснах, можеш да си го запазиш и да помолиш някой, който има капацитета да го разбере да го прочете и после да ти го обясни и на теб,
а ако нямаш такъв проблем, тогава приятно четене!

Госпожо swine 007,
Нямам Вашата мотивация, време и your probable bipolarity, за да влизам в разговор с Вас. Имам симпатия към участниците в темата и от време на време надничам в нея, за да кажа нещо, което знам и което ме интересува по не толкова лични причини, колкото са Вашите и техните.

Дами,
това е  нещо, казано от Stephen Barrett, M.D., психиатър, водещ от години сайта „Quackwatch” в интервю с  ASAT (Association for Science in Autism Treatment) http://www.asatonline.org/resources/interviews/barrett

There are several lessons to be learned: 1) Quacks never sleep; 2) Most people do not see quackery as a serious threat; 3) Most professionals are too busy (or too nervous about being attacked) to get involved; and 4) Unfortunately, the Internet makes it possible for anyone to publicize misinformation.

Благодаря на докторАл за линка към този сайт. Известен ми е, но бях забравила за него. С удоволствие ще поровя в него и със сигурност ще намеря интересни за мен неща.