"Инцидент" на Станислава Чуринскиене

Лора Ди, всеки има право да критикува, не е нужно да си писал томове или дори и един стих, за да знаеш какво ти харесва и какво ти "боде очите". Така, че защо да не кажеш какво те смущава или не ти харесва?

По повод накъртването и различните прочити на различните хора - само чакам да излезе онова ревю, за което споменах, та да го постна и тук. То разсъждава в същата посока - може ли да се пише така, както е написан "Инцидент", може ли да има глас зад кадър, който "издърпва от ръцете" преживяванията, догадките и изводите на четящия, понеже ги поднася на готово. Всъщност, цялата история е представена като терапевтичен казус, поставен за обсъждане пред някакъв екип.

Аз имам няколко публикувани неща, които са си в нормалните, очаквани традиции на писане и разказване на истории - аз си пиша, четящият си вижда нещата както си ги вижда и никой не му казва какво да мисли. (Само едно от тези няколко неща става за четене, честно казано  ) Знаех, че с решението "Инцидент" да изглежда така, както изглежда, поемам голям риск. Мога много да говоря защо според мен рискът от експеримента си струваше.

GENTIL, да пукна, ако знам защо книгата няма анотация на гърба! Това, според мен, я дисквалифицира още на старта. Не знам кой би си купил книга от на практика непознато име, ако никъде по нея не пише каква е и каква история разказва.

Много ви благодаря за интереса! 

Ами това е то,което съм написала...Няма друго!   ... Но не бих се изразила така: "не ми харесва"...Това е твое съзнателно решение-да построиш романа по този начин и ти имаш абсолютното право за това... Въпрос на вкус е...За много читатели,именно този подход е едно от достойнствата на книгата ... Аз много харесвам твоя усет за детайла и затова бих предпочела,в качеството си на твой читател,лично да проследя,как така се случва,че една толкова хубаво започваща връзка,в крайна сметка се къса...Ясно е кои са причините и какви са механизмите...На мен ми е интересно и КАК на практика се случва това...Всъщност,случващото се между Рита и Виктор не е частен и изолиран случай...Обратното-малко са щастливците,които успяват да съхранят и обогатят връзката си...В живота,на всяка крачка виждам щастливи двойки от хора,които са се намерили един друг... а след не много време,току научавам,че са се разделили или пък продължават да са заедно,но вече различни...И все си задавам въпросите: КАК се случва това?... КОЙ е фаталният момент,когато нещата се объркват?...НЕИЗБЕЖНО ЛИ Е ТОВА...или има надежда? ...Много са ми любопитни тези неща,но за мен отговорите биха били още по-убедителни,ако лично ги намеря в случващото се с героите...

Опа, докарахме го до любимата ми част с писането.

Лорче, аз не разбирам - хем ти харесва, че психолог/-терапевт tти посочва причините, хем искаш отговори, хем не си доволна от тях. 

По въпросът за писането обаче - седя и си гледам двете книги на български автори , които са ми на писалището напоследък - Възвишение" на Милен Русков и въпросният "Инцидент', заради който сме се събрали. Бих квалифицирала и двете книги като модерни романи , всички формални показатели са налице. То не е език, не е структура, не е подход- цялостната заявка на книгите е за модерно четиво. Обаче за мен "Възвишението" остава една претенциозна литература, която хем иска да тежи на мястото си се декларира като българска, хем , дори заради възрожденския български, не мога да я приема за родна литература точно заради тази претенциозност "вижте как може да се пише". Мен това ме дистанцира от пишещия. От друга страна имам Чуринскиене, заподозряна за литовски агент в България  - тя не дефинира нацията на героите си, не определя местоположение, езикът на моменти е леко дървен - като на хора, които живеят в многоезична среда, говорят няколко езика и често превеждат дословно в говорната си реч - и тази книга ми е близка. Тя няма претенциите да бъде родна литература. Има претенцията да е достоверна. И Русков има тази претенция. Ама накъртва.
Аз страдам от липсата на интересни български книги; в целостта си героите им са пластмасови и статични и се надявах,че Русков , скачайки два века назад в българска действителност ще е успял да създаде такива от плът и кръв. Пък то  - пълнокръвните , истинските са "международните" от книгата на Сауле. Без да я четкам излишно.

angelina.bgk, аз съм неосъществен филолог, прежалил се за журналист, но всичко, свързано езика, правилата на творческото писане и нарушаването им, интерпретации и метатекстове - умирам си просто! Отворила си една тема, по която просто не мога да млъкна (с иначе политовчената си, мълчалива уста).

Езикът, езикът - вярвам до кръв, че езикът е функция на историята, не обратното. Бесен фен съм на Русков, без да съм чела и една цяла негова книга - той говори чудесно и мисли много интересно. Респектира ме. Но "Възвишение" ме отказа в самото си начало по същия начин, по който ме отказват иначе добри филми с твърде много специални ефекти. Моето усещане е, че не е добре езикът преднамерено да се използва като специален ефект. Ако идва естествено - тогава да. Чета книги, написани или преведени на минималистичен, съвременен български. Иначе, пак казвам, Русков много ми харесва, четох няколко негови интервюта как той вижда писането, не сме на един акъл, но ми каза неща, които не знам.

Адски се изкефих, че си забелязала дървеността, която на моменти струи от подредбата на моите изречения. Аз се бих за тях до кръв с втория редактор на книгата - Мая Любенова. Тя на няколко пъти каза - "Това е дума на български, но реално няма такава българска дума". Много пъти се съгласих с нея просто, защото е чудесен професионалист и не исках да се набива прекалено много характерността на начина, по който пиша. Щеше да доведе до накъртване, както се наложи тази дума в темата  . И наистина си права, че доста неща звучат като буквален превод от чужд език. Повече от 10 години живея с и около чужбинци, ако щеш вярвай, всичките са научили български като острилки! И постоянно обменът на думи в моята среда звучи като буквален превод от чужди езици. АЗ много си държа на това в писането. Светът се глобализира по начин, който понякога ме притеснява дори, смущава. Та тази дървеност е симптоматична, тя е социологическа и за това се застъпих за нея и тя остана. Другата част от дървеността е такава, че героите говорят и репликите им са като извадени от чат. Защото те СА чат.

(Обаче, според мен, този подход, в който аз се кълна, у нас често минава за неумеене да се пише.)

И ето как езикът може да отрази модерността или по-точно съвременността, без да го насилваш и без да го мислиш много.

Адски ще се зарадвам, ако темата се "изроди" в мисли за езика и писането. Благодаря ти за този завой  

П.С. А иначе аз съм истинска българка. Ценност ми е това.

И на мен Русков в кратките си форми ми хареса много. Че и човек от моето поколение. Че и умее да се усмихва в текста. Ама на, това възвишение ме препъна.

Мен са ме учили как трябва да се построява един текст. Основни маркери, тези, туй онуй. И съм удивена колко малко съвременни автори спазват такова основно изискване към текста като една проста завръзка, например. И се кичат с "медала" модерен. Склонна съм да споря.

Ето, и това с езика. Ако беше сторила диалога гладък, правилен, бляскав човеците в книгата нямаше да са истински. Ако ги беше ситуирала в Страсбург, примерно, всеки щеше да си ги обрисува на френски фон. Искрено убедена съм,че ако не беше "подпъхнала" психологическите клинове , спиралата на действието нямаше да се развива , щеше да стои плоска и в крайна сметка щеше да понасяш обвинения за баналност на сюжета. Тези клинове, които избутват историята не отнемат по никакъв начин от пълнотата на героите и психологизма на разказа.

А сега де!   ...Хвърлих ли те в размисъл,с моите прищевки?...А?!А?!  
Ами аз,като един човек ( прост доктУр),с чисто консуматорско отношение към художествената литература,не мога да се изразя така точно и ясно,както един филолог може да го направи...затова ще опитам,както казваха едно време в училище,"със свои думи"    ... Пак казвам-четенето на романа ми достави голямо удоволствие-със самата тема,със стила на писане (за това ще споделя мисли по-надолу...не бях чела до сега,български писател,който да пише така),с умелото боравене със сюжета..."Психологическите клинове"ми звучат много логично и убедително като теория...Saule,личи си системното и задълбочено занимание с психология!...Просто ми харесва повече самото повествование...Може би причината е,че по принцип не обичам много психо-аналитични четива...Затова казвам,че всичко е въпрос на вкус...Като казвам,че ме вълнува въпросът КАК,имам предвид,примерно следното: Хипотезата,че в един момент Виктор решава да постъпи с Рита,както е постъпил в детството си,с любимата чаша,е убедителна...Но от там нататък...тази хладнокръвна жестокост?...Как така,той,който изпитва ужас,връщащ го в мрачното му детство,при мисълта,че губи любимата жена,който може да бъде толкова мил и чувствителен,същевременно е в състояние да я остави,да гори в този огън...неопределено дълго,вероятно,до края на живота и?...Обяснението за запазване на достойнството му,за мен е паешка работа-мъжко оправдание...Ако пък наистина го мисли-толкоз по-зле...Говоря за Виктор така,понеже той е напълно реален за мен-аз познавам мъж,в много отношения различаващ се от него,но със сходна съдба...Винаги ме е поразявал с жестокостта (психологическа),която е проявявал точно към хората,които истински го обичат и които,сякаш са му изпратени от Съдбата,за компенсация на тъжното му детство...После пък се питам,как след всички разкрития,Рита все пак избира да остане с Виктор?...Какво я свързва с него?...Това са някои от въпросите,на които бих искала да намеря убедителни отговори в повествованието...
Искам да допълня още нещо,относно стила на писане на Saule...Пестеливостта към описанията-във възторг съм!...Това е пример,какво имам предвид,като казвам,че предпочитам психологът да стои скрит зад повествователя...Много психологически вярно е това аскетично представяне на обстоятелствата,с минимум,но точните детайли...В действителност,човек никога не забелязва повече от,примерно, 5-10% от заобикалящата го обстановка и обстоятелства...Съдържанието на това полезрение пък се определя от конкретното психологическо и душевно състояние на индивида...Тези факти съм подозирала,но със сигурност научих съвсем наскоро и те облекчиха значително чувството за вина,което винаги съм имала,заради отегчението,което изпитвам,четейки протяжни и подробни описания,колкото и красиви,и майсторски написани да са ...
Имам и други неща за обсъждане-ама стига толкова,за сега...Дано дискусията да стане още по-оживена!  

на мен пък не ми даде, за което бях много разочарована 

книгата ми хареса, краят - още повече
за мен беше най-далеч от собствените ми преживявания, 'хванаха ме да крада' и 'Second Life' са все едно писани за мен 

много ми се ще да питам авторката /откакто прочетох книгите обмислям един мейл или лс  /, но се притеснвам да не я засегна с въпроса си, за това ми се ще да се оправдая с 'много приличам на героините в книгите, за които пишеш, че са с доста автобиографичен елемент' - какво точно тези жени дават на света освен истерия, психически тормоз над всеки, който се окаже по-слаб от тях в даден момент и силен самоунищожителен елемент?

Lora-Di, кратко и ясно си го казвам - аз съм с теб в предпочитанието повествуванието да изказва всичко, дотам, че да не остане и една неяснота, и един увиснал въпрос. Обичам всеки елемент от разказа в някакъв момент да бъде свързан с друг, който го обяснява, почти като в математическо уравнение . Обаче в миналото брах много критика за това. И ето на сега - на едро, скицирано и това е. Даже имаше малко отплесване в обяснителност точно по темата защо Рита избира да остане с него. Това беше единственото нещо, за което редакторът ми препоръча да отпадне. И отпадна, имам й пълно доверие. Иначе, оставена сама на себе си, аз мога да направя енциклопедия по решенията на двама души. Обаче вече се спирам (отчасти е заучено, отчасти - естествена еволюция). 

А иначе стесняването на фокуса (словесния аскетизъм) ми е много важна техника на мен. Хич нищо да нямаш за казване и разказване, стесниш ли фокуса, няма как да се получи наистина голяма глупост вместо книга Макар, че по нашия край липсата на словесно разточителство често се брои за неумеене да се пише.

Бубанка, чакам си личното съобщение или и-мейла и да знаеш, че ще ти напомня, ако не го пратиш
Много интересно поставяш нещата и ме замисли по никое време през нощта. Но, да кажем така - аз имам огромен интерес към това как хората функционират в ситуации, за които не са подготвени. Рита сама по себе си не е лош човешки материал, но няма необходимия "софтуер", за да се справи с нещата, които й се случват. Интересни са ми реакциите на хората, заварени неподготвени. Не си падам по цитати, но има нещо от Блага Димитрова, което е посоката, в която и аз мисля  - "Човекът е онова, което остава, когато загуби всичко". Ние виждаме Рита в момент, в който е загубила хайде не всичко, но почти всичко. Любопитно ми е как регресират хората в такива моменти, как "превключват" към примитивни механизми на защита и функциониране. Та Рита и жените като нея (а и като другите две кукувици, особено в "Секънд лайф") - и те са "хванати" в момент, в който живота ги е застигнал. Интересни са човешките кризи... когато не са на твой гръб, де 

Във връзка с това,много ми хареса,как го каза Николай Хайтов в едно ТВ интервю (цитирам по смисъл): Глаголите са мускулатурата на речта.Прилагателните са баласт...излишни сланини...Хубавият разказ трябва да бъде САМО НА МУСКУЛИ.

Интересно,какви ли са били съображенията и да настоява за това...Може би,за да може всеки читател да намери свой отговор... Аз не мога да си обясня това решение,не изобщо,а имайки предвид безкомпромисността,с която Рита реагира светкавично и категорично на колебанието на биологичния баща на сина и,при новината за бременността (при положение че отгоре на всичко,продължава да има тръпка към него)...

заинтригувана съм.Утре поръчвам книгите:)

Моля те, само "Инцидент"! "Хванаха ме да крада" не става 

Не я слушай ... 

Абе, става и "Хванаха ме...", ама темата е за друго.

 

Преди време споменах, че ще кача едно ревю на човек, който си е чупил зъбите с "Инцидент", за да няма накъртване  Много интересен автор е дамата, написала ревюто, впечатлих се истински от нейната идея за писането и това какво е литературност. А и си е наш кадър, все пак 

http://www.bg-damma.com/kultura-i-izkustvo/literatura/1797_Incident