"Инцидент" на Станислава Чуринскиене

  • 8 957
  • 70
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 0
За четенето трудно и в първият си коментар исках да се включа, но не знам защо не го направих.
Не се чете трудно, просто е различно. Руското много е повлияло на авторката - романът е написан така, както е руското мислене. Формата на поднасяне - времето на случване, градежа, не събитията. На мен ми бе леко да чета, затрудняваше ме само едно нещо - че е на български език. Ако беше на руски, щеше да е блестящо, именно заради избраната форма...
Книгата просто си плаче за руски превод. А нашето мислене е малко по-различно, ние оформяме разказвателноста си по друг начин - винаги в минало време, или момента сега, но структуриран на момента, а не както го е направила Станислава - непрекъснато "сега", във всеки един момент, дори в миналия.
Нямам представа, дали успях да обясня каквото исках, но поднасям поздравления за индивидуалния стил.

# 61
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 688
Сега, човек категоризира в рамките на познатото. Никога не би ми хрумнало да категоризирам "Инцидент" като руска книга, нито по маниер на писане, нито по тематика, и свързвайки я с прочетените съвременни руски автори никак не ми се вписва в стилистиката и мирозрението им. Професор Николчина я категоризира по-скоро като скандинавска  тази книга заради дистанцираността на повествованието и многопластовото изразяване на преживяното и аз лично съм по-склонна да я разглеждам в рамките на западната традиция, но от рамкиране полза кой знае каква няма. Книгата е ценна като разказ без националност и като подход към историята .

# 62
  • Варна
  • Мнения: 924
Книгата е ценна като разказ без националност и като подход към историята .
Понеже сега чета Сафон,а неговият подход е диаметрално противоположен (не само уточнява времето и мястото,ами,примерно,ако героят върви по улицата,задължително ще каже,то-о-о-чно по коя улица върви,до коя пресечка стига,на кое място се качва на трамвая и т.н.),през цялото време си задавам въпроса,как променя възприемането единият подход и как-другият... Много ми е любопитно,например,как бих възприела историята на Saule  ,разказана по начина на Сафон и обратното,историята на Сафон,разказана от Saule  newsm78 Grinning ... И двата начина на разказване са много интересни ...

# 63
  • Мнения: 0
Аз имах предвид изказа, не характера на творбата, ама няма значение...
Просто е написана точно така, както говори и се изразява един руснак. Имам предвид ето това (случайно изречение):

"Мъжът се обръща и лицето му посреща побеснелия и юмрук."
В не-руското мислене би звучало така:
"Мъжът се обърна и лицето му посрещна побеснелия и юмрук".

Което не национализира книгата, изобщо. Но точно този особен изказ бе онова, което ме залепи и я изчетох на един дъх. Сигурно носталгията пак ме гони...
Вероятно подобен начин на изразяване (времето) може би съществува и другаде, но аз само при руснаците съм го отчитала... а авторката си ни е българка :р   bouquet

"Самое важное – не то большое, до чего додумались другие, но то маленькое, к чему пришел ты сам..."

Последна редакция: чт, 28 фев 2013, 20:07 от Secret_rose

# 64
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 688
Ако трябва да я сторя толстоист , в един цитат на Толстой е есенцията на книгата :  "счастье аллегория, несчастье это история".
Същият прекрасен Мураками, когото ти цитираш, казва,“If you only read the books that everyone else is reading, you can only think what everyone else is thinking.” Та както и за много други неща, колкото повече, толкова по-добре. И толкова повече малки неща откриваш сам.

# 65
  • Мнения: 3 197
аз сега съм се размислила нещо - не съм спец в психологията, а и не е да е невъзможно на практика (всичко се случва), ама как става (механизмът какъв е) така, че едно такова неуверено, пренебрегнато дете става водеща фигура в професионалния си живот? Там, видиш ли, преуспява, пък в личния толкова препятствия и драми... Би трябвало да са свързани или греша?
Стилът (времево) и на мен в началото ми беше малко странен, после свикнах.

# 66
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
аз сега съм се размислила нещо - не съм спец в психологията, а и не е да е невъзможно на практика (всичко се случва), ама как става (механизмът какъв е) така, че едно такова неуверено, пренебрегнато дете става водеща фигура в професионалния си живот? Там, видиш ли, преуспява, пък в личния толкова препятствия и драми... Би трябвало да са свързани или греша?
Стилът (времево) и на мен в началото ми беше малко странен, после свикнах.

Свързани са, да, но доста често в обратна пропорция. Само си помисли за Роман Абрамович или Ахмед Доган - все буквално изоставени деца с адски хъс да се докажат. При нужния потенциал, психична организация и обстоятелства, тези деца могат да стигнат много високо и много далеч. Половината свят се спасява в професионална реализаця, защото там поне правилата са ясни и поне в тази част от живота си могат да се чувстват уверени.

Изоставянето е много тежка травма и тя удря по себеоценката така, както нищо друго не може да удари едно дете. Някои от тях се смачкват така, че още от вратата на живота се примиряват с ролята, която им е отредила съдбата и не се опитват да я надскочат. За други обаче това е мощен стимул за постигане на някакъв вид положение в обществото, като компенсация за лошия старт и себедоказване. Пак казвам, помисли за Ахмед Доган, той е класически случай на изоставено дете, компулсивен женкар, работохолик, амбициозен до безобразие и без много скрупули. Истински Виктор. Умен, с огромен потенициал, който за съжаление е насочен в не осоено добра посока (липсата на системна грижа от стабилно, непроменящо се обкръжение си казва думата).

Та така, в зависимост от потенциала, изоставянето може завинаги да те лиши от удовлетворителна професионална реализация, а понякога може да те изстреля на върха, но стигайки там, това не ти дава емоционална компетентност. Тя се придобива в стабилен контакт с надеждни възрастни.

Благодаря ви дискусията! Много!   

# 67
  • Мнения: 11 926
Дълго време отлагах прочитането на книгата, някак не ми беше дошло времето за нея. Снощи я довърших.
Не съм чела нищо подобно до сега. Намирам я много по-различна от предишните 2 книги на авторката и някак ми прилича на авто-психо-терапия.
Ще пиша пак като ми улегнат нещата в главата.

# 68
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Zigizagi, различна е от предишните, да. Точно авто-психотерапия със сигурност не е в частта с "авто", но има силно терапевтичен акцент. Не си мисли, че не знам какъв риск поех с този формат. Обаче едва ли имаше смисъл да преповтарям за пореден път същия модел, а и "не съм чела нищо подобно до сега" е онова, което исках да се получи. Дори и това "нищо подобно до сега" понякога да значи "боже, това е невъзможно за прочитане". Не е универсално четиво в никакъв случай, но не ми се пишеше прилично четиво, а нещо противоречиво, което или ще намразиш, или ще харесаш.

Аз всъщност съм чела нещо подобно в композиционен смисъл и това са повечето книги на Милан Кундера (няма да спра да казвам, че според мен той е нещо като Пауло Коелю на интелектуалците). Без изобщо да дръзвам да се сравнявам или да се слагам в едно изречение с него дори. Той има този маниер да разказва някакви парадоксални поведения, а после да спира и да ги обяснява философски и психологически. 

# 69
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 688
Христо Блажев прочете книгата и писа!
Вивисекция на една любов

На мен лично ми липсваше мъжкия прочит и въпреки че ценя много мнението и на Лаб,и на Пътуващия,Христо е описал много хубаво това, което се надявам през цялото време да се види това :

Авторката дава отговори, но те не са универсални, каквито просто няма – важното е, че тя дава механизъм на разбиране на това, което се случва в човека срещу теб, дава възможност да се взреш отвъд видимото и да се опиташ да го разбереш. ........

   Тук всичко е в хоризонта на събитията в черната дупка на колапсиралата връзка и нищо не може да избяга – нито смях, нито плач. Единственият изход е промяната. Тя е единствената константа.

# 70

Общи условия

Активация на акаунт