Бе то всеки може да си пише за каквото си иска. Няма някакви законови ограничения. Друг е въпроса как читателя ще го възприеме в крайна сметка.
- Публикувана: 8 ян. 2013, 15:10 ч.
- Последно мнение: 22 май 2013, 15:16 ч.
"Инцидент" на Станислава Чуринскиене
Съжалявам, че ще разваля всеобщия тон, но ще се включа с малко критика. 
Според моите лични възприятия книгата се чете трудно. Повествованието идва малко в повече. А непрекъснатото смесване на времената в едно изречение и един абзац - сегашно, минало свършено, несвършено... е ужасно затормозяващо.
И нещо друго, странично - някак много недостоверно ми звучи този кръстосан разпит, на който Рита подлага Виктор за въпросната случка. Едва ли на света има човек, който би си причинил подобно нещо и би желал да слуша подробности, камо ли да задава конкретни въпроси.
Според моите лични възприятия книгата се чете трудно. Повествованието идва малко в повече. А непрекъснатото смесване на времената в едно изречение и един абзац - сегашно, минало свършено, несвършено... е ужасно затормозяващо. И нещо друго, странично - някак много недостоверно ми звучи този кръстосан разпит, на който Рита подлага Виктор за въпросната случка. Едва ли на света има човек, който би си причинил подобно нещо и би желал да слуша подробности, камо ли да задава конкретни въпроси.
Съ-фенке, разбира се, че се чете трудно. Тя е писана да се чете трудно. И ми е много важно, че някой най-сетне го забеляза и отбеляза. Вече се чудех какво ми е станало с първоначалния замисъл. Конструкцията е тегава - факт. А още по-тегаво се чете, ако прескачането на личния опит е трудно и има усещане, че нещата се случват по точно определен начин, а всичко отвъд този определен начин не е достоверен.
Иначе има ограничения, ти пък, как да няма. На издателството, на редактора, на коректора... Има и все пак една и дребна авторска цедка. И ми е адски ценно, че я забеляза
Благодарности за смисленото включване:
http://vbox7.com/play:c40b35c303
П.С. Педиатърът на сина ми току що те прочете и каза, че според него всички жени са такива - въртят на шиш с въпроси за конкретни подробности
(Цитирам д-р Недялков: "Добре, де, ти представяш ли си жена, която не те провокира да й казваш разни гадни и истински работи, за да й е гадно и яко после?! Изобщо, жените обичат да им казват разни гадни неща за тях, за да могат после да казват, че мъжете са свине и не ги разбират") Следва дискусия "Питате ли или не питате". 
И нещо друго, странично - някак много недостоверно ми звучи този кръстосан разпит, на който Рита подлага Виктор за въпросната случка. Едва ли на света има човек, който би си причинил подобно нещо и би желал да слуша подробности, камо ли да задава конкретни въпроси.
ако не си била в такава ситуация, не могла да разбереш желанието да знаеш, да се мразиш за това, че искаш да знаеш, да мразиш, защотото са ти казали каквото искаш да знаеш или поне част от него ...
книгата ми е много реалистична като действие , само на моменти ми идваше в повече обяснението на това какво точно се случва /всяка след-глава/ и защо; губи ми се моето осмисляне на това какво се случва, но пък предлага неща, за които не бих се сетила сама ... нож с две остриета
Аз съм от тези, които искат да знаят всичко
ъъъ, така де! това имах предвид
но не ти става драго от това, че го знаеш, нали
пп чакам си лс-то пък!
Чакаш бира чакаш и ще я получиш, на ЛС не ги умея тези неща! Метни един телефон на лични да се спеем, пък и да се спием!
Не, не ти става драго, че го знаеш. Но има хора, за които е адски важно да знаят къде точно се намират във всеки един момент. Не е приятно, но поне си в час. И ми е адски интересно да вляза под кожата на другия типаж, този, за когото е по-безболезнено да не знае. Но ако някой не разкаже, няма как да го опиша...
Не, не ти става драго, че го знаеш. Но има хора, за които е адски важно да знаят къде точно се намират във всеки един момент. Не е приятно, но поне си в час. И ми е адски интересно да вляза под кожата на другия типаж, този, за когото е по-безболезнено да не знае. Но ако някой не разкаже, няма как да го опиша...
Не, не ти става драго, че го знаеш. Но има хора, за които е адски важно да знаят къде точно се намират във всеки един момент. Не е приятно, но поне си в час. И ми е адски интересно да вляза под кожата на другия типаж, този, за когото е по-безболезнено да не знае. Но ако някой не разкаже, няма как да го опиша...
Аз съм от тези,дето задават въпроси много рядко и само в краен случай...вече 
...Но не толкова,защото се страхувам да не си причиня болка,нито пък защото не ме интересува да знам къде се намирам (макар че не това е централният въпрос на живота ми,също вече ...или поне така си въобразявам и ми се иска 
),а по други причини...Главната сред тях е моето убеждение,че всеки опит за активно навлизане в личното пространство на другия,е сигурен начин да го накараш да залости вратите плътно...А и не обичам да ме лъжат,така че избягвам сама да си го прося ...Ако пък е сгазил лука,хич нямам желание да го улеснявам в изплюването на камъка,с въпросите си...Нека се мъчи! 
Съ-фенке, разбира се, че се чете трудно. Тя е писана да се чете трудно. И ми е много важно, че някой най-сетне го забеляза и отбеляза...Благодарности за смисленото включване:
http://vbox7.com/play:c40b35c303
http://vbox7.com/play:c40b35c303
... А за тези,на които четенето на "Инцидент"им е лесно,няма музикален поздрав,значи?! 
... Че и Depeche Mode-любимите ми!...Черна завист мЪ обзема,да знаЙш! 
... Ама пак няма да си изкривя душата...Не ми беше трудно четенето-хубави,кратки,ясни и точни изречения-кое му е трудното?!...Може би това е индивидуално...Примерно,на мен ми е трудно да чета пространни и многословни описания,понеже се напрягам,за да си ги представям...Обичам да се използва една,но точната дума,която да действа като спусък-автоматично да извиква цялата картина/образ в главата ми...
Lora,
от сърце за теб една песен, която е само на Дейв, според мен страшно подценен като композитор.
Това ми е на мен саундракът на "Инцидент", нея си представям.
http://www.youtube.com/watch?v=5DO-fi0vQQA
от сърце за теб една песен, която е само на Дейв, според мен страшно подценен като композитор.
Това ми е на мен саундракът на "Инцидент", нея си представям.
http://www.youtube.com/watch?v=5DO-fi0vQQA
Тази песен наистина звучи като конспект на "Инцидент"! ... Не само текстът,но и музиката...Ритъмът навява чувство за ... неумолимост ... Като неумолимостта на любовта между Рита и Виктор ... Интересно,случайно ли е това,или по някакъв начин песента е вдъхновила написването на романа?
Е,сега вече,щом има музикален поздрав и за мен,мога да мирясам!
... Не само текстът,но и музиката...Ритъмът навява чувство за ... неумолимост ... Като неумолимостта на любовта между Рита и Виктор ... Интересно,случайно ли е това,или по някакъв начин песента е вдъхновила написването на романа?Е,сега вече,щом има музикален поздрав и за мен,мога да мирясам!
Съ-фенке, разбира се, че се чете трудно. Тя е писана да се чете трудно.
Благодарности за смисленото включване:
http://vbox7.com/play:c40b35c303
Е, щом е писана да се чете трудно...
, значи всичко е наред. Благодаря за поздрава!
За "питането" - предполагам, че при подобен случай, последното нещо на света би било да питам за подробности. Може би заради това ми звучи недостоверно тази част. Наистина е любопитно дали повечето от нас биха питали. Аз си мисля, че не.
А коя е песента на Дейв?! Линкът не отваря нищо.
Каква интересна дискусия се водела тук, пък аз да не знам. Заинтригувахте ме, и без това мислех да си поръчвам пратка книги от България, и "Инцидент" ще бъде в списъка.
Опитвам се по написаното тук да си представя психологическите обяснения меежду главите, и не мога. От името на кой са разказвани? Нещо като това ли е:
"Basically, omniscient point of view means that the story is told from an all-seeing God-like, omnipotent viewpoint. You would use third person pronouns in the writing, but you can choose to dip into the head of any of the characters and reveal things that have occurred in the past or will happen in the future."
http://www.the-writers-craft.com/omniscient-point-of-view.html
Благодаря предварително и успех за авторката! Радвам се, че си имаме съфорумничка писателка
Опитвам се по написаното тук да си представя психологическите обяснения меежду главите, и не мога. От името на кой са разказвани? Нещо като това ли е:
"Basically, omniscient point of view means that the story is told from an all-seeing God-like, omnipotent viewpoint. You would use third person pronouns in the writing, but you can choose to dip into the head of any of the characters and reveal things that have occurred in the past or will happen in the future."
http://www.the-writers-craft.com/omniscient-point-of-view.html
Благодаря предварително и успех за авторката! Радвам се, че си имаме съфорумничка писателка
Да, heureuse, нещо такова е. Ако , да речем в трета глава имаш диалог , в който героите си крещят за това кой кого е изоставил, в наратива след трета глава е обяснено защо героинята , на база на нейния жизнен опит и възпитание , на база на нейната перцепция за живота възприема крясъка на партньора си като инвазия, а не като вик за помощ ( съвсем примерно). Тези вмъквания според мен правят книгата по-лесна за четене и олекотяват жанра в добрия смисъл на думата.
Heuerhouse, страшно интересен линк! Ще прегледам целия сайт.
Angelina.bgk го е описала много точно, но и аз да добавя. Аз по-скоро си представям, че гледам някакъв откачен трилър, а от време на време камерата се отмества към стая, в която терапевти обсъждат поведението на героите като на екипно съвещание.
А как стигат книгите от България до Канада?
Angelina.bgk го е описала много точно, но и аз да добавя. Аз по-скоро си представям, че гледам някакъв откачен трилър, а от време на време камерата се отмества към стая, в която терапевти обсъждат поведението на героите като на екипно съвещание.
А как стигат книгите от България до Канада?
Не знам до Канада, но до Турция стигат
Здравейте. Искам да стисна ръката на Станислава за "Инцидент". Чудесна творба.
Четях и се унасях, за мен е важно от първите редове историята/авторът да хване ръката ми и да не я пуска до края, независимо, че на някъде може да има чукари за катерене или пропасти за прескачане. Възлютичко ми беше на места, но това само разпали апетита, и сега се оглеждам за "Хванаха ме да крада", искам и нея.
Отивам да видя споделените линове с отзиви
Пиши, не спирай.
Здравейте. Искам да стисна ръката на Станислава за "Инцидент". Чудесна творба.
Четях и се унасях, за мен е важно от първите редове историята/авторът да хване ръката ми и да не я пуска до края, независимо, че на някъде може да има чукари за катерене или пропасти за прескачане. Възлютичко ми беше на места, но това само разпали апетита, и сега се оглеждам за "Хванаха ме да крада", искам и нея.
Отивам да видя споделените линове с отзиви
Пиши, не спирай.
И на мен ми харесва - почти към края съм. Но не е за разтоварване и разтушаване, отвличане на вниманието от ежедневните проблеми. Въпреки това увличаща. И най-вече - полезна. Може би почти всеки има какво да извлече от нея. Сигурно ще намеря и другата книжка по някое време, редувам класика и съвременност:)