"Инцидент" на Станислава Чуринскиене

хареса ми интервюто; определено ще се запозная с книгата, а може би и другата.

Лабрадор, веднъж да сме на едно мнение с теб
Всичко, което е писала става, дори тази книга в съавторство, от която упорито твърди, че се срамува.
Ясно ми е, че не е възможно всички да възприемаме написаното в книгите й по един и същ начин. На някого ще му се струва силно преувеличено, на друг мракът ще му дойде в повече, на трети психоанализата и търсенето на причините за един или друг тип поведение; на повечето хора наистина не им се живее (а и не живеят) чак толкова сложно, избягват да се замислят и, не знам, може би всъщност трябва да се чувстват щастливи, че подобна проблематика им е далечна.
На мен обаче не ми е и определено съм доволна, че все пак има някой, който е намерил в себе си достатъчно кураж, за да покаже нещата такива, каквито са и то точно по този начин.
Така мисля аз, пък ако ще и да накъртвам

Хубаво интервю!   Въпросите на госпожа Семерджиева са точно в десятката... Saule,поздравления за отговорите-блестящо защитаваш тезите си!...Много си убедителна!... Ако някой ден събера кураж да потърся помощ от психоаналитик-ще се обърна само към теб!  
Понеже усещам,че положителните отзиви те правят неспокойна,ето и една критика   : Докато четях,имах усещането,че ми липсва парченце от пъзела на случващото се между Рита и Виктор...Психологическата обосновка на поведенито им,която правиш,е много логична,последователна и убедителна...Но през цялото време си задавах въпроса:Защо мисълта за раздяла с Виктор,е толкова отчайваща за Рита-една млада,красива,интелигентна жена,която,вероятно може да има всеки мъж,стига да го поиска?...Явно,отговорът на този въпрос,може да бъде само един-ЛЮБОВ.Рита е влюбена-не,ами болна от любов,във Виктор...Обаче,лично аз не мога да проявя  ни най-малко разбиране към тази и страст...Верно,че той е интелигентен и може да бъде много мил и грижовен...когато поиска...Но едва ли това са качества,които могат да разпалят силна страст в една жена...Пък и действията му обезценват и това...В мен Виктор буди съжаление,в най-добрият случай,но примесено с леко отвращение...Никак не мога да свържа лъжата(нищо че има оправдание за нея) с мъжественото излъчване...Добър любовник?...Едва ли е най-добрият и единственият...Трябва да има нещо друго-но и аз не знам какво!   ...Накратко-бих искала,образът на Виктор да е такъв,че и аз да се влюбя в него!...Тогава вече,картинката щеше да ми се намести   ....

Ще си взема автограф на 30-ти януари

Moли, много ще се радвам да се запознаем  

CTramell, благодаря ти, обаче ... има малко неща, за които истински съжалявам и съавторското нещо е на челните места    Хич не ми накъртваш на мен лично, човек има нужда да чуе, че поне малко е напипал някаква смислена посока, въпреки несъвършенствата.

Лора, пак ме вкара в размисъл. Не знам дали съм споменавала, но при редакторската работа, послушах редактора си и съкратих двойно края на книгата. Идеята беше, че съм задълбала в очевидни неща и трябва да се олекоти, да не се набива с чук. Казах вече, че редакторът е проф. Миглена Николчина, която е просто Джими Хендрикс на литературната критика, не бих оспорвала погледа й. За това окастрих края, а там са били тъкмо отговорите, за които ти питаш. А именно - защо Рита се залепва така за Виктор, който съвсем не е принц от приказките.

Сега сериозно, ти никога ли не си имала приятелка като Рита - атрактивна, желана (и доста сбъркана), която да се закачи по такъв обсебен начин за мъж, нехаресван от всичките й приятели? Аз имам много такива   и всяка от тях си има важни причини да го прави. В конкретния случай с Рита, тя се залепва така, защото всичко в живота й е било обвито в захар. Тя е била възпитавана да игнорира неизменно присъстващата тъмна страна на нещата, неприемливите си импулси и т.н. Тя е "добро момиче", рекламното лице на крайнто позитивно мислене. Но човек не може да пренебрегне половината част от живота и да вижда избирателно. Тя усеща, че не познава себе си и живота в черната му част. И когато Виктор се появява, той става нейната връзка с тъмната страна и с истинската й лична история, той е "лошото момче". По точно тази причина много добри момичета се закачат за "лоши момчета" - защото "лошите" ти показват твоята собствена чернота, която всеки има нужда да опознае, за да функционира нормално.

Смислено ли звучи всичко това?  

Ален мак, пиши тук, като я прочетеш, моля те! Обратни връзки са ми много ценни, особено, ако се стегна и напиша още нещо...  

О, да, забравих! Представяме книгата в Пловдив на 30.1. от 6 в "ХЕликон2", а в Стара Загора на 5.2. от 6 в градската библиотека. Ако някой няма какво да прави... заповядайте! 

Естествено!...Притеглянето "добро" момиче-"лошо" момче е класика (както и обратното,впрочем) и сигурно всяко "добро" момиче е минало през (или останало в) този тип връзка,в някакъв етап от живота си...До тук съм абсолютно съгласна...Обаче...не възприемам Виктор като "лошо"момче (в смисъла,който се влага в това понятие)... Мисля,че едно "лошо"момче не би имало неговото поведение...Нямаше да гърчи мозъка си с въпроси като : Какво се случва в главата на любимата ми?...Дали е намислила да ме зареже?...Предполагам,че щеше да сложи картите на масата(под една или друга форма) и да изиска по категоричен начин от партньорката си да стори същото...След това,ако решеше да избърза и да сложи край на връзката,"лошото"момче нямаше да прибягва до помощни средства,като секс със случайна позната...Щеше да метне ключовте в лицето на любимата си,както прави Виктор в началото,но нямаше да се връща назад,да обяснява постъпката си,да показва разкаянието си и т.н....Но "лошите"момчета често не са толкова корави отвътре,колкото изглеждат отвън...Да речем,че няма достатъчно сили да разкъса сърцето си и да убие любовта в него,а знае,че трябва да го направи заради достойнството си (понеже "лошите"момчета имат достойнство!...всъщност,обикновено,те нямат друго и може би в това се крие извора на неустоимия им чар...)...Ако реши да използва случайния секс като помощно средство,убедена съм,че истинското "лошо"момче ще го направи наистина,а не във въображението си...Ще го направи заради себе си-в опит да изтръгне любовта от собственото си сърце...След това,най-вероятно,изобщо няма да допусне,любимата му да разбере за случилото се...Ако пък се случи,че тя все пак научи,никога няма да и разказва за детайлите..."Лошите"момчета са благородници под външността на хулигани-това също е част от чара им  ...
Та така...Виктор е далеч от моята прeдстава за "лошо"момче...Той е едно много,много,много нещастно и осакатено момче...На моменти го съжалявам,на моменти ме отвращава...В крайна сметка му съчувствам,понеже мога да се поставя на мястото му и си давам сметка,че е  невинен...Убедена съм,че и в мъж като него,една жена може да се влюби (любовта е вирус!  ) или просто да се залепи за него,както казваш ти...Просто,според мен,трябва да има някакъв момент или някакво обстоятелство,което да накара читателя да усети как се е случило това...Примерно,в моята младост имах един доста продължителен период,през който бях влюбена до уши в един мъж и сега си давам сметка,че единствената причина,да си въобразя тогава,че той е върха на връхчето и няма друг за мен,в целия свят,беше страхотното му,леещо се неспирно,естествено като дишането му,чувство за хумор (непрекъснато ме разсмиваше и превръщаше абсолютно всяка банална и досадна дейност в незабравимо приключение-поне така изглеждаше през,все пак,ограниченото време,в което съм контактувала с него)...
Дано да съм успяла да изразя мислите си разбираемо...Липсва ми,както се казва,да "влезя в обувките" на Рита...да видя Виктор през нейните очи и да усетя с какво той я е омагьосал  ...Това би могло да бъде някакъв съвсем малък епизод,но в началото на романа,така че,дългите обяснения в края (които си съкратила при редакцията),може би щяха да станат излишни от само себе си...
Искам пак да подчертая дебело,че липсата на такъв епизод,за мен е просто едно малко липсващо парченце от пъзела...То не променя възхищението ми от останалата част на картината!  

Lora- Di, ти говориш за романтичната идея за лошото момче, така, както си ги представяме ние, жените - принц под корава опаковка. И на мен ми е любим типаж.

Аз обаче имам предвид друг вид лошо момче - истински лошо, до психопатия. Момче, което може да ти се обади през нощта в 3 и да ти говори за друга жена. Просто, за да изтръгне от теб реакция и да те смачка. Онзи типаж, когото жените обичат просто, защото има капацитета да ги нарани и защото спрямо него могат да заемат ролята на спасител (нещо, което Рита се опитва да направи в началото на книгата).

Тези мъже (има и такива жени, но сега не говорим за тях) са отгледани по такъв начин, че преживяват любовта като заплаха, като нещо, което може да ги унищожи. Те наистина се страхуват от тази емоция и ангажимент, защото той им носи постоянно напрежение, страх, че не се справят, че ще бъдат изоставени. В самото начало на връзката, те се готвят психически за края й, живеят с усещането, че всичко подлежи на разпад. Да обичат - това ги прави много слаби, в един момент те се уморяват да се страхуват и намразват жената, който ги кара да се чувстват толкова несигурни. Продължавайки да я обичат в същия момент. Нараняват, за да видят как тя страда за тях - това за тях е абсолютното доказателство за любовта й. Така се чувстват обичани. Тези мъже имат хронично усещане за несправяне, че трябва непрекъснато да правят нещо, за да заслужат любов (това също ги уморява).

Те също са безпомощни с думите. За тях говоренето само влошава нещата, но това е, защото дълбоко в себе си знаят, че тъкмо те не се справят с говоренето. Но има такъв феномен, че когато човек не може да изговори нещо, той го пресътворява чрез действията си (acting out). Ако не може да каже "Страх ме е, че ще ме напуснеш" (защото той може би дори не осъзнава това), той отиграва този страх, връщайки си на жената, във връзка с която го изпитва.

Дано не си попадала на този тип, те могат да те държат будна години наред... Аз съм малко нещо подобен типаж, в този смисъл Виктор е почти автобиографичен   С него бях по-пестелива, защото го разбирам добре и ми е ясен.

Май трябва да отворим тема "За лошото момче"  

Saule,надявам се,да не съм те наранила с оценката си за Виктор!   ... Може и да имаш общи особености с него,щом казваш,но ти си жена,той е мъж...Това,което не отива на един мъж,обикновено не е недостатък за една жена...а даже често и придава очарование!   

Много се замислих върху написаното по-горе от теб...Сигурно е така...Както споменах,аз познавам един човек (беше много близък приятел на ММ) с подобна съдба...Майка му е напуснала баща му (заради друг мъж),при което взела със себе си сестра му(малко по-малка),а изоставила него,когато е бил на 9-10 години...Баща му е чувствал задължение само да го отхрани до пълнолетие,така че той се е самовъзпитавал и самоизграждал...По-нататък през живота си,този мъж е срещнал една умна,красива и добра жена ("добро"момиче),според мен,дар Божий за него (и до сега ми е мистерия дълготрайната заблуда,в която беше изпаднала)...В един период имах по-близки наблюдения върху техния живот и по-специално неговото поведение...Отстрани изглеждаше наистина,като че ли си е поставил за цел и прави всичко,само и само да взриви връзката им (примерно,ходеше при всеки сгоден случай,да забива разни случайни фльорци,ама така че да има много свидетели на това),въпреки че,когато беше с жена си,се държеше като съпруг и баща за образец (често пред същите свидетели)...Твоята теория за отпечатъка от изоставянето на децата върху личността им може да обясни това абсурдно поведение...

разбира се, че ще пиша, може малко да се позабавя във времето, че чета и други успоредно, но ще. Точно тази чувствителност и задълбоченост ме вълнува, описана от Лора-ди. Още повече, че и в моя живот имаше драматизми от любовно естество, които до ден днешен си обяснявам. Така че темата за любовна връзка + тази за дете/деца и тяхното формиране стоят на първо място по интерес за мен.
После ще чета диалога ви, че сега отивам да гласувам

Здравейте,
Прочетох книгата и със сигурност ще си купя и останалите.
Беше ми приятно да чета – на моменти присвила устни ,припознавайки се в истеричните изблици на Рита,на моменти въздъхваща с облекчение,че всичко е закодирано от детството ми и някои неща си имат своето обяснение .
Противно на повечето мнения тук на мен образа на Виктор ми е по-близък и симпатичен. Противоречив е, не е "|доброто момче"" за което мечтаят майките ни,но пък е по-своему искрен и действащ, вместо да се скрие в черупката си,да потъне в унищожителни психоанализи или пък да се остави на течението. Макар и грубо,предприема някакав стъпка ,някакво действие,с което да разреши проблемите си. Мисля,че в една книга на М.Алгафари бях прочела следната мисъл,нещо в този род – Понякого ,за да накараш някого да се осъзнае е по-добре да го бутнеш към бездната...

Мога ли да си купя книгата ("Инцидент") в електронен вариант? Ако няма такъв вариант, живея в Брюксел и ако има друг начин, бих искала да знам как мога да получа книгата?
Не ми се занимават колеги да ми я купуват от Бг и да ми я носят, а и това ще отнеме време, а аз я искам тук (в Брюксел) и сега:) Предварително мерси за помощта.

Bat, и аз живея в Брюксел Просто ще ти я донеса аз, като се прибера. В електронен вариант, за съжаление, няма на този етап, дълга и тежка е темата за книгите в електронен вариант на български автори... Но, ако искаш, ще ти я донеса аз, точно повод да се запозная с още една българка в Белгия, много ми липсва това общуване там. Стига да си ОК с това, разбира се...

Saule, мерси много. Устройва ме този вариант. Ще ти пиша на лични.

Съжалявам, че ще разваля всеобщия тон, но ще се включа с малко критика.   Според моите лични възприятия книгата се чете трудно. Повествованието идва малко в повече. А непрекъснатото смесване на времената в едно изречение и един абзац - сегашно, минало свършено, несвършено... е ужасно затормозяващо.
И нещо друго, странично - някак много недостоверно ми звучи този кръстосан разпит, на който Рита подлага Виктор за въпросната случка. Едва ли на света има човек, който би си причинил подобно нещо и би желал да слуша подробности, камо ли да задава конкретни въпроси.

A, и на мен не ми звучи достоверно руската аристокрация от времето на Наполеоновите войни да си е говорила само на френски, ама ето, Толстой го описва.