Ревматоиден артрит - 4та тема

Здравейте!
С интерес започнах да чета темата и ще продължа / все пак 61 страници обем/ няма как да прелистя за един ден.
Може и да е споменавано по-напред / за което предварително се извинявам/ , ако вече е дискутиран този въпрос, но искам да ви попитам когато ви се възпалят ставите вдигате ли температура и горе-долу от какъв порядък на градусите? Също така дали ви втриса?
Благодаря предварително на отзовалите се!

При мене специално не е задължително да вдигна температура, но усещам болки, придружени с парене в самите стави.

Потдържам температура от 37,0 до 37,6 градуса, а болката изобщо не се променя в ставите и болят и парят, особенно сутрин раздвижването е много неприятно, а вечер пък от умора. Покрай температурата и постоянно се потя, което най-много ме дразни...

Здравейте тема имам един сериозен проблем и няма на кого да споделя.
Сестра ми която е на 30г беше диогностицирана с такъв артрит наскоро. Всъщност понеже има гранични резултати докторите й поставиха 3 диагнози артрита, лупус и още нещо не го помня съжалявам.
Не съм съвсем сигурна че ми обясни правилно и дали е разбрала вярно но тези болести вървяли заедно -аз винаги съм смятала че трябва да имаш една диогноза явно греша.
Това не е толкова важно.
Пи лекарства около 1 год и малко не помня точно но сега е спряла кортикостероида на своя глава гладува и прави свое лечение без да пита когото и да било- чете литература и се самообразова. До тук нищо лошо обаче не пие лекарствата и се влоши- спорде мен тя ми намила как била по-добрре. До преди две години нямаше накиква симптоми сега вече едва хода на моменти ръцете й се схващат но не я боли- тя така казва. Лекарите са озадачени защото няма признаци на болестта- в смисъл обясниха ни че схващанията са някак равномерни на двете ръце а при нея е на едната и др нетипични неща има при нея- липсата на болки.
Тя прави всичко на своя глава не  еходила на лекар от поне 6 месеца не си пуска изследвания дори не иска да отиде на хомеопат или акквото и да било друго алтернативно лечение. Само пазидиети аз съм консервативен човек и просто не мога да проумея някой да не се лукува дори и било с алтернативни лекарства.
Стана днес голям скандал родителите ми я подкрепят аз не. Тя ме обвини че я травмирам като се караме че не я разбирам и т.н. Най малкото искам да я травмирам като знам какво преживява но просто не мога да проумея да отказва да се лекува- изпитвам чисто човешки страх че може да се влоши много и неизбежно. досега си мълчах дорли не исках да знам какво точно й правят за да не се меся защото когато знам винаги се меся ужасна моя черта но просто не мога така, имам чувството че се убива сама.
Наскоро дори имахме лична драма свекър ми който страна от автоимунно заболяване спря кортикостероидите си и белият му дроб се напълни с вода стана нещо много тежко - само това ми е в ума и не мога да приема поведението й, тя обаче е много упорита.
Помолих я да се консултираме с други лекари дори в чужбина но нищо не иска да чуе дори на хомеопат не иска да идем.
Нужен ми е съвет даже мислех да посетя психолог как да говоря с нея и какво да правя- цял ден рева ужасно гадно е. Не самото заболяване то че е тежко тежко е а нейния отказ да се лекува.
Тук да вметна че премина  и процедура ин витро безуспешна и това мисля влоши още повече нещата. Сега се схваща тежко има дни когато не може да става, не съм я виждала но майка ми споделя. Да не говорим че и майка ми видимо отслабна и започна да боледува изобщо нещата се усложняват доста в семейството.
Ако все пак ми кажете че нищо фатално няма да се случи като е спряла лечението доста ще се успокоя, но четох и не видях такъв отговор.

В тази тема има доста мнения и споделени подобрения при спазване или по-скоро при отказ от определени храни. Дали в тази или по-старите ще те подведа, защото ги изчетох много бързо. Честно казано аз съм понамалила някои неща, но и принципно не се храня много. Все пак опитай се да предложиш да включи и народна медицина нашата си. Аз опитвам, но успоредно с лечението. Надявам се все пак, пък каквото стане. Може и сестра ти да опитва с други неща.
Успех ви желая и подобрение.

Човек може с мисъл да се разболее и с мисъл за се излекува. Тя трябва да усеща подкрепа каквото и да прави. Тя най-добре усеща тялото и от какво има или няма нужда. Трябва да вярвате в нея и тя да го усеща за да е силна и нейната вяра. Доколкото знам така нареченето лечение на артрити, лупос и пр. не е лекуващо, а поддържащо..т.е. не е точно лечение....а имаше доста споделяние за повече вреди отколкото ползи. Нека постъпва както тя го чувства.

opelcorsa подкрепи сестра си. Предполагам, че знаеш за страничните ефекти от кортикостероидите. Те увреждат здрави органи. Така както вярваш в хомеопатията, така повярвай и на сестра си.

Добре а какво става ако не ги пие?
Доста изчетох тази нощ докато не заспах- значи ако пие кортикорстероиди може да се увредят органи, ако не ги пие и артритът прогресира ще се увредят органи. тя порсто отказва каквито и да било консултации и лечение освен диетата си и гладуването.

Съжалявам ама нещо ми убягва и то фатално.

Иска ми се да сподели човек който не си пие лекарствата.

Как го прави някой следи ли го кой му е дал този съвет и т.н.

Моето усещане е че с гладуване и диети хората започнаха да смятат че могат да излекуват всичко, а то не се получава точно така и не при всеки. навсякъде пише да диета да гладуване но заедно с медикаменти и да не се спирта на своя глава или намаляват както вие си решите. А тя единият продукт го спря още като го започна щото й ставаше зле а другият сега защото вреди.

Аз все съм си представяла че дори и да реши да гладува и да си спре медикамнетите поне ще отиде и ще обясни на лекуващия си лекар и той ще я наблюдава ще й прави снимки изселдвания и ако види че се влоши ще я накара пак да ги пие, а тя си го прави на своя глава без изследвания без лекар дори диетата си не консултира със специалисти в храненето след 6 месеца диета сега изхвърлиха всички храни защото била грешна диетата и отново почна нова с други продукти. Тя просто решава сама за всичко това като чете литература, а то във всяка книга различно пише.

Добре приела е че медикамента не помагат дори не отиде на лекар да види състоянието й защото когато я диагностицираха нямаше симптоматика и лекарите не посмяха да й дадат диагнозата, а сега не иска със симптоматиката да ходела на лекар- просто умът ми не го побира.

Хубаво подкрепяй я но за мен този вид подкрепа е като да бутна столчето докато се беси извинявам се но нищо не проумявам.

Ами ако след всичко това се окаже че наистина има нещо съвсем различно, че примерно има липса на магнезий и с пиене на витамини нещата ще се оправят а тя се измъчва години наред?

Имам приятелка която се схващаше зверски, ръцете се укривяваха ужасно  и се оказа нещо съвсем дребно липса на магнезий или нещо подобно.

И последно има ли тук човек който има артрит и няма болки защото тя няма.

Само да отбележа, че такова нещо като среден път - хем залагаш на диети и никакви лекарства, хем лекари да те те наблюдават, контролират и съветват поне в бг няма. Избираш едно от двете - или им се доверяваши  ги слушаш и правиш каквото ит кажат....или избираш другия път на самолечение. Ако отидеш при лекаря и му кажеш "аз не искам да пия лекарства, не вярвам на подобно лечение.." ще ти каже "еми тогава защо идваш при мене? Щото освен всички друго той също носи отговорност и не може да я носи за самолечението на някой и за неговите самоинициативи. Освен това лекарите са враждебно настроени към всякакви алтернативни методи и са заинтересовани да докажат, че тяхното е най-правилното...има и друго...когато уж правиш каквото ти си решил, но час по час тичаш при лекарят за контрол - това показва, че не си вярваш достатъчно, че се съмняваш, че допускаш, че може и да има отрицателни резултати...с такъв подход нищо няма да стане - от двата сторла на земята. За самолечението е нужна ГОЛЯМА ВЯРА  в това което си предприел и никакви съмнения.

Ами аз съм обратния случай. Пия си лекарствата и ме боли. Болят ме не само колената, но и пръстите, китките лактите и глезените, а си пия лекарствата. Лекарите не се натискат да ми правят изследвания и снимки. При лечение не взимат предвид други заболявания и независимо, че повтарям като папагал, че предписаните лекарства ми вредят на другото заболяване няма реакция. Чак благородно завиждам на сестра ти, че има волята да промени нещата.

Наистина се иска много много смелост и вяра за да се решиш на подобна стъпка и да загърбиш конвенциалното. Или да си достигнал някаква точка на тотално разочарование от системата ни на здравеопазване. Аз също се възхищавам на такива хора. Има и около мен такива - мой приятел, който си счупи и двата крака по такъв начин, че му бяха казали, че при подобно счупване ще остане инвалидизиран...и не е възможно нищо да се направи. Човекът си взе всички снимки и изследвания и започна едно щателно проучване на сайтове по ортопедия, хирургия и пр., сам си назначи терапия - упражнения, които да прави с точно определена цел спрямо снимката на счупване...и след това като отиде на контролен преглед - хирурзите само мигаха насреща му...и нямаха никакво обяснение как това, което е постигнал изобщо е възможно. Сега си ходи нормално и нормално си свива и изпъва краката, което те казаха, че нямало да е възможно...та така...пък да не говорим на кого му пука, че неговото лечение щяло да вреди на друго заболяване....той си гледа неговото парче от тялото ти, това, че ти си едно цяло, а не сбор от парчета много много не го касае.

Пандорина много си права... и мен ме разглеждат на парче, не желаят да съобразяват лечения и дори не четат метотрексата с кое взаимодейства и не трябва да се смесва. Това са ми впечатленията и от кардиолог и от отоневролог, също така и личния лекар и в болница. Налага ми се сама да преценям кое да пия и кое не, а в болницата просто отказах да приемам лекарства събота и неделя. Спрямо ревматолога пия метотрексата, вигантол и рядко противовъзпалителни, когато много ама  наистина много много ме боли и няма спане. Кортикостероидите ги отказвам категорично, защото те отключиха заболяването и ревматолога го прие. Не му е кеф личи си, защото сега ми назначи последно и 3 ампули Дипрофос, ама още първата ми причини нетърпичи болки и в гръбнака на импулси без да мога да сядам ставам и каквото и да е. При смяна на положението на тялото се появяват и отшумяват за минути, но е затормозяващо. Та не знам, понякога си зависи и от докторите. При мен специално , като не ми изнася ходя на свободен прием другаде и говорим доста, карам ги да позачетат листовката и да помислят и така по може да се получи съобразяване. Иначе не.
Не смея да не се лекувам обаче изобщо, чакам и се надявам, а това какво тъпчем в тялото си не е за подценяване и от страна на лекарства и на храни и други.

Хубаво е че заставате на нейното мнение но не виждам някой да су включва който да го прави. понякога смелостта безразсъдната смелост е глупост зависи от гледната точка. тя дори не е отишла при второ мнение дори не е потърсила втори медикамент, а доколкото разбирам това е прогресиращо заболяване хванато в начална ваза може да бъде стопирано и да се влез в ремисия, после става късно за каквото и да било.
Ако някой, не чул от други, прави глад и диета и не пие лекарства ще оценя мнението му другото са просто думи.
Вече говорих и с други болни -опитват се различни медикаменти докато се намери верния има билогочино лечение, ако един лекар не ти пасва се сменя.
Аз дори не знамч дали едното лекарство го пи и седмица- стана й лошо и край. може да е смелост а може и да е страх никой не може да каже. Страх че ако отиде на лекар ще дадат по-тежка диагноза, че цял живот ще пие лекарства и какво ли не.

Аз също не си пих лекарствата. След като ме изписаха от Урвич, ми предписаха Метотрексат и Медрол. Аз прочетох за какво иде реч и си  казах -не! Докато мога да търпя, ще търпя, но няма да си тровя черния дроб и да дебелея. Започнах да пия ябълков оцет, джинджифил и куркума. Опитвам се да се храня здравословно, но не винаги успявам. Имам търпими болки , сутрин пръстите ми са свити и схванати, но до час-два се отпускат и се чувствам добре. Болят ме и ходилата, но е търпимо и не обръщам внимание. Докато мога

Аз като изчетох всичко реших изобщо да не ходя и за диагностика...ако е артрит отдавна началната фаза в която уж можело да се спре болестта е изпусната тъй като всеки път като отивах с артритоподобни симптоми никой не ме насочваше към подобни изследния. Когато отидох с болки в стъпалото ми казаха - паднал свод. Сега ме боли ставата на средния пръст, но леко..мажа с кестени в ракия. Всяка пролет от три години насам правя лечебното гладуване на Лидия Ковачева..най-малко 10 дена. Сега ще е 4-та и тялото ми го очаква с нетърпение. Чака черешите да излязат  И докато първите две години в някои от дните на това гладуване имах дискомфорт, миналата година нямах никакъв...нито за миг не ми стана лошо или да ми премалее нещо....Гладуването е много сериозен терапевтичен метод.