Висши учебни заведения в САЩ

Какъв ти е проблема Hear Again? Защо се опитваш да развалиш темата с нападки и лъжливи твърдения? 
Първо, не е нужно да си бил някъде за да знаеш подробности и второ (повтарям се) не съм казвала, че никога не съм стъпвала в САЩ   

TariliMom, евала. Вчера се опитвах да си представя какво е да учиш и да правиш дългосрочни планове в ситуация, в която с една злополука всичко може да рухне завинаги. Аз хич нямам вътък за такова нещо, на мен ми дай уредено битие и сигурност, иначе изперквам.

Киара, раздразнението на Хиър (и моето) идва от факта, че ти наистина даде информация с тона на експерт, а всъщност нито имаш личен опит (за мен това означава само ти да си минала оттам, не приятели, роднини, деца и прочие) нито имаш достатъчно широк поглед върху образованието тук, за да дадеш наистина достоверна информация. Много от нещата, които ти написа, са си неверни откъдето и да ги погледнеш. 

TariliMom разказва личен опит с необходимите предупреждения и това според мен е изключително ценно за всеки, който чете. Ти говориш общо, слагаш всички под общ знаменател и създаваш впечатление, че това е сигурен и изпитан начин на следване. Бих искала да е ясно за всички, които тръгват с намерение да се пробват така, че този вариант включва престъпването на поне половин дузина федерални закони, за всеки от които човек подлежи на депортация и забрана за влизане в страната десет години. Също не е лошо да се помни, че за последните десет години нещата в тази страна много се промениха и това, което е било лесно и възможно през 2002ра, сега вече е непостижимо - най-малкото работа се намира значително по-трудно, а таксите в университетите са се удвоили. Но в края на краищата, човек като иска - всичко може да постигне, така че успех на който е решил да се пробва. 

И от мен евала. Аз не бих могла.

Имах нормални студентски години. Учех и работех в библиотеката, но имах време за приятелства и купони. Имах отлично гпа, но не 4, а сега малко ме е яд, че нямах мотивацията за 4. На дърти години ми се прищя да нося титла cum laude.

Ами не мога да лъжа - беше много трудно и стресиращо. Чувствахме се в огромен затвор един вид, въпреки че отделихме време да попътуваме и да разгледаме страната, но така и не ми се стопли сърцето към тия Щати, може би точно заради тази липса на свобода.
За ъндърградюат не можах да хвана кум лауде-то за някакви си стотни и ме беше много яд, обаче магистъра го взех с 4,0 и си имам даже плака за стена, ще трябва да си я закача 

Аз много исках да работя в библиотеката, обаче част от интервюто бяха да се наредят едни книги и явно не съм ги наредила правилно и не ме взеха 

Hear Again , и дъщеря ми учи в АК. Затова започнах да се интересувам по-подробно от възможностите за следване в САЩ, а и от предимствата, които дава.
Благодаря ви, че споделяте вашия опит!

Браво на тебе.

Интересен поглед и мислене   Ами вие като сте експерти и категорични в познанията си, колко бяхте сигурни, че подобно нещо не съществува и сега когато още един човек потвърди този вариант трябва ли и ние да ви казваме, че това което казвате не е вярно и не разбирате нищо от системата?

Хич не обичам подобни спорове, но пък и не харесвам едностранното гледане на нещата.

Включвам се с неща за които съм сигурна, че са верни, за останалото чета и се информирам като всички останали четящи тук.    




Поздравления!   Това е голямо постижение и наистина трябва да се гордееш със себе си  
Аз до сега съм с 3.5 и много се надявам поне да задържа нивото  . За по-нагоре дори не смея да мечтая


Hear Again, интересно е как понякога това дали имаш кум-лауд е от значение, а по време на следване е важно да вземеш изпита и толкова  

Чудя се дали има възможност да вземеш курса отново за да си подобриш успеха (преди да завършиш)

Това обикновено е възможно само ако не си минал - или си получил двойка, или си получил оценка, която не е достатъчна, за да запишеш следващия курс от серията. Например в моята дисциплина не пускаме студенти които са изкарали 3/D да записват по-горно ниво, трябва да повтарят. Но ако не е такава ситуацията, надали. Университетите имат различни правила по въпроса, обикновено в наръчника на студентите пише в раздела за Grading. На другото няма смисъл да отговарям, който може - чете.  


Пълно 4 за какво точно ви е? Освен за гъделичкане на самочувствието?  

Ми общо-взето само за това.  На дърти години започна да ме е грижа за шестиците.

Минава. Дай си още десет години и хич няма да те е грижа кое с колко си завършила. 

  значи да не си даваме много зор.


Аз пък си мислех най-вече за възможностите с такъв успех, ако искаш да продължиш на горе или да кандидатстваш за длъжност където гледат и избират по диплома преди да те викнат на интервю.... 

Ако някъде избират по диплома, то се иска диплома над определен успех, не максимален възможен успех. Аз за десет години не съм срещнала работно място, където успехът от дипломата да има значение за шансовете за интервю, а работя като преподавател. За обучението нагоре и академичните стипендии важи същото - няма разлика дали си с 3.8 или с 4, стига да си над минималния изискван.

Така е, но пълно 4 си е друго усещане 

И аз мисля, че файда от 4,0 няма и си е точно за гъделичкане на самочувствието. Иначе до сега не бях срещала работодател, който да се интересува от оценките, само гледат дали си завършил или не.

Сложено в резюмето на съпруга ми се оказа ключово, след 2 години активно търсене на работа и само 2 интервюта. (Това стана ясно, след като го наеха, в разговор с един от интервюиращите). Плюс доброволно участие в проект за построяване на училище в страна от третия свят.
Това е частен случай и не е масова практика разбира се. _{Да не се окажа в глупавата ситуация, в която Киара зорлем се натика и продължава да се излага.}