Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 24 ~

Халил: Откакто те обичам, ме нараняваш Фериха.
Ф: Не те обичам, мразя те.
Халил: Знам аз кого обичаш... Онзи дявол, дето Зехра те убеди. Сега ще се освободиме от него!
Халил: Онзи дявол ще дойте тук. Кажи ми номера на онзи дявол иначе ще убия детето.

Халил: звъни ха Е. Имаме сметки... на никого не казвай, иначе ще убия Ф.
Халил: не се страхувай, не е за теб (иглата)  - за онзи дявол е...
 

Фериха и Емир в Джансу:
Ф; Дойдох при Джансу.
Дж: Добре дошла.
Ф: Много хубаво мирише. Прекалила си.
Дж; Нищо. Струваше си за тази вечер.
Дж; Добре дошъл, Емир.
….
Дж: На теб хареса ли ти?
Е; Благодаря .
Дж: Колко странно. Миналата година не бих си помисли, че ти си гаджето на Емир, че го обичаш..за лъжите, аз ти разказах за Емир, показвах ти снимките, казвах ти мечтите си, но ти си държала ръката му.
Е: Тръгваме си. Джансу, отключи вратата.
Дж: И двамата сте лоши.
 Е; Джансу, отключи вратата.
Ф; Емир, не ми е добре.
Е: Фериха, какво става?
Дж: Емир, аз се опитвах да те спася от таз лъжкиня. Фериха, не се отдръпна от пътя. Още какво бих направила..аз показах списанието с Корай на баща ти. Аз казах на Емир за лъжите. Видях ви на рдд-то на Е., направих план и ето го...Но аз не победих, защото ти ми открадна приказката, Фериха. Ти разказваше за себе си, а не за Фериха. Видях как те отвличат, Фериха, но нищо не казах. Ако бе умряла, всичко щеше да бъде различно.

 

Фери-Любов моя, любов моя.
Емир-Ти ме излъга. Беше с онзи човек. Когато беше с него, ти ме излъга и ме направи на глупак Фериха.
Фери-Не, чуй ме.Не исках да стане така. Просто бях много уплашена. Защо ми е да те лъжа?
Емир-Не ми пука, защо си се уплашила, защото аз сега също се страхувам. Страх ме е, че няма да забравя лъжата ти. Хайде Фериха кажи ми....излъгах, защото.
Ф-Защото не разбирам защо не го харесваш. Ако ти бях казала, че съм на яхтата.....добре, моля те не ме гледай така, срамувам се.
Е-Тръгвай си.
Ф-Какво?
Е-Тръгвай си защото иначе, ще стане много лошо.

Ф-Какво правиш?
Е-Вземи, майка ти си забрави парите.
Ф-Наказваш ме чрез майка ми ли? Можеш да ме наказваш, но не можеш да го правиш чрез майка ми.
Е-Сметка ли ми държиш? Излез.
Ф-Ще ме изслушаш.
Е-Слушах те вече. Чух всичките ти лъжи.
Ф-Бях много притеснена първият учебен ден. Всички бяхте еднакви, само аз се различавах. Говорехте, че, ще ходите в чужбина в края на седмицата. Не можеш да кажа, че през живота си не съм ходила никъде и, че съм портиерска дъщеря.
Е-Нали не вярваш, че, ще те слушам.
Ф-Майка ми ходеше да чисти къщите, като тази. Аз ходех с нея и когато исках да се отърва от всичко ходихме в покрайнините на Бодрум. За никого не означавах нищо.
Е-За мен значеше Фериха, разбра ли, за мен!
Ф-Ти вярваш в класовите различия. Веднъж те попитах какво, ще стане ако съм портиерска дъщеря, но ти не ми отговори. Спомняш ли си? Защото тези неща бяха важни за теб.
Е-По-важни от теб ли Фериха? След като те обичах толкова много, дали бяха по-важни?
Ф-Излъгах себе си, после ме беше страх, че, ще те загубя и  мълчах.
Е-Ти ме излъга. Лъжеше ме от първият до последният ден Фериха.
Ф-Когато ти казах в библиотеката, че не те обичам, това беше най-голямата ми лъжа.
Ф-Казваше, че бягам, дори когато бях с теб. Ето това беше причината.
Е-Не ти вярвам.
Ф-Емир, от страх го направих, заради нищо друго, от глупост.
Е-Недей! Недей да ми казваш, че си го направила от глупост Фериха.
Ф-Обичам те.
Е-По дяволите, по дяволите.
Ф-Каквото искаш прави, но няма да промениш това.
Е-Бягаше, аз обвинявах себе си, казваше, че всичко свърши, пак обвинявах себе си, плачеше, отново себе си обвинявах. Хайде, защо не бягаш сега Фериха? Плачи! Кажи край!
Ф-Няма да бягам никога повече Емир.
Е-Ще те накарам да си платиш за всеки ден, за всеки час, за всяка минута затова, че ти вярвах. Всички, всички, ще си платите Фериха, разбра ли? Всички, ще си платите, всички, ще си платите.

Е: Какво мислиш за последния номер на капитана? Казва, че той държа властта и иска да го опозная. Искаш Фериха-ето ти Фериха. Събрах ви на едно място. Показва превъзходството си.
К: Мисля, че го взимаш прекалено на сериозно. Е: Аз не го превъзнасям, а Фериха.
К:Какво ти направи момичето?
Е: Всичко това, което не може да говори с мен, отива и го споделя с него. Лъжите си, истините, майка си, самотата си. Този мъж познава непознатата за мен Фериха. Видях ги да си говорят. Беше все едно да я видя с друг мъж.
К:Разделих се с Ханде. Какво казвам, ти продължи.
Е: Не, твой ред е, ти продължи. Откакто те познавам, за теб има единствено Ханде и след години сега тя е влязла в живота ти, какво правиш?
К:Тя не е с мен. Тя е с теб! Не само с теб, с всички други освен с мен! Дори и с Фериха! Ние с Ханде бяхме само един до друг. Когато тя искаше, аз бях до нея. Никога не бяхме заедно.
Е:Ханде знае ли, че мислиш така
К:На нея въобще не й пука за моите чувства.
Е:Според мен Ханде няма да иска да те загуби.
К:Тя няма да ме изгуби. Тя ще изгуби нас, а това не е никаква загуба за Ханде.
Е:Аз ще говоря с Ханде.
К: Недей! Не прави такова нещо. Дори е странно, че говоря такива неща с теб. При това ти ще говориш с Ханде за мен. Тогава наистина ще стане миш-маш. Хайде да тръгваме, ще закъснеем за откриването.

Фери-Има ли боклук?
Джансу-Има, разбира се. Минутка.
Емир-Фериха…
Джансу-Фериха….Днес е щастливият ти ден. Боклука не е много. Ааа, Емир се отби. Когато ми каза, че сте приятели, аз се обадих долу, но…Никой не отговори. Така или иначе си тук  да събереш боклука…и се видяхте. Казах ти. Днес е щастливият ти ден.
Фери-Щях да ти кажа…Емир, почакай…Ще ти обясня. Почакай! Емир, моля те! Изслушай ме!
Емир-Какво трябва да слушам, Фериха? Що за безумие (лудост) е това? Мислех си, че този дом е твой, но не е. Каза ми, че ти е майка, но не е. Остави!
Фери-Емир, моля те, ще ти обясня. Емир, моля те почакай. Емир, моля те, изслушай ме.
Емир-Какво, ще ми обясниш, ааа. Обяснявай! Нищо не може да кажеш! Виж!
Фери-Емир, ще ти обясня.