Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Как мога да се справя със съпруга си, който изглежда пасивен и неамбициозен?
Как мога да се справя с чувството, че не обичам съпруга си?
Как да се справя с изтощителното дърпане и бутане в една връзка?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Как мога да се справя със съпруга си, който изглежда пасивен и неамбициозен?
Когато имате съпруг, който изглежда чудесен отстрани, но не проявява инициатива и се държи неадекватно, важно е да откриете баланса във връзката. Може да опитате да го поставите в по-подчинена позиция, като му възлагате лесни задачи за изпълнение и ръководите бизнеса му, ако сте инвестирали пари в него. Важно е да осъзнаете, че децата се влияят от примера на родителите си с поведението им.
-
Как мога да се справя с чувството, че не обичам съпруга си?
Когато изпитвате чувство, че не обичате съпруга си, важно е да направите саморефлексия върху връзката. Отворената комуникация относно вашите чувства и притеснения може да бъде от полза. Този разговор може да помогне за разбирането на причините за недоволството ви и намирането на начини за подобряване на връзката.
-
Как да се справя с изтощителното дърпане и бутане в една връзка?
-
Защо мъжът спря да помага и какво прави сега?
-
Какво е мнението за раздялата на семейството?
Прочетох ви , ще пиша по - късно , че съм пребита от работа ... сега си влизам и не съм адекватна


Благодаря ти за загрижеността . Много добре ме разбираш , особено в тази част -
Прочетох те много внимателно . Права си . Нужна ми е нова гледна точка . Но аз не знам дали го искам ... Не искам да го променям . Безразлично ми е вече ...
Мога да го направя . Ще си спестя доста главоболия и ще си живеем прилично и доста по - добре от много семейства . ОК ! Но на мен това не ми е достатъчно . И никак не искам да си сменям гледната точка . Много ми е безразлично вече . И това е страшното . Не изпитвам гняв , тъга или нещо подобно . Просто ми е все тая ... А това много прилича на началото на края ...
