Нужен ми е поглед отстрани ...

  • 18 875
  • 341
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 664
Момичета , благодаря ви  Hug Прочетох ви , ще пиша по - късно , че съм пребита от работа ... сега си влизам и не съм адекватна  Rolling Eyes

# 31
  • Мнения: 7 325
Напротив vel4o, жените първо мислим за децата си след това за нас - поне повечето. Както казах по горе - щастливи деца отглеждани от нещастни майки няма. Като се сетя колко изнервена и зла съм била на моменти докато живеех с БНД и колко често го е отнасял горкия ми син ми иде да се гръмна.

# 32
  • Мнения: 63 181
Елиа , как си , миличка ? Hug Hug Hug

# 33
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Елия, аз също съжалявам да те видя тук.

Постовете ти звучат мн. тъжно.
Не знам какво да те посъватвем. Решението само ти можеш да го вземеш.
Но не знам дали има смисъл да продължаваш с човек, с когото не си щастлива и който каза, че не обичаш. Tired

# 34
  • Мнения: 63 181
Не бих казала , че звучи тъжно , тя каза , че не се чувства нещастна по принцип .
По-скоро е отегчена и обезверена за бъдещето си с този мъж , от неговата апатия и неициативност .

# 35
  • Мнения: 11 874
Аз пък мисля, че човек не бива да се отказва преди да е опитал всичко, за да запази брака си.
Мисля, че точно авторката беше споделила в една тема, че мъжът й е най-добрият човек, който познава (дано да не бъркам).
Елия,
спомни си защо се влюби в този човек. Той такъв ли беше в началото или после се промени? Понякога нещата, в които се влюбваме в един момент започват да ни дразнят най-много. Виж какво е семейството му и родителите - възпитанието и семейният модел оказват огромно влияние върху собственото ни поведение като възрастни, особено с напредването на годините.
Помисли ако той изведнъж се превърне в силен, властен и подчиняващ мъж, ти добре ли ще се чувстваш?
Ти никога не си правила на въпрос това, че изкарваш повече от него, но дали той не се чувства зле от това? Мразя да казвам това, но жените са отговорни в много по-голяма степен за щастието в едно семейство.Аз самата дълго време защитавах теорията за равноправието във всяка област, обаче истината е друга...
В никакъв случай не искам да кажа, че трябва да стоиш в брак, в който не си щастлива. Но все ми се струва, че проблемите ви не са толкова сериозни. Помисли кои неща държиш той да промени в поведението си и настоявай за тях, а за други, които не са ти толкова важни - отстъпи. Аз самата доста време исках мъжът ми да промени много неща, после прочетох "Да се обичаме с отворени очи" и въпреки че книгата далеч не е гениална, точно тя ми отвори очите. Много по-лесно е да промениш себе си и гледната си точка, отколкото партньорът си.   bouquet

# 36
  • Мнения: 63 181
Ето една , сходна ( според мен ) тема . Peace

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=671677.0

# 37
  • Мнения: 12 722
Години си се надявала да го промениш. Не е лесно и непрекъснато някой да те ръчка. И когато ти поемаш всичко, той усеща, че няма нужда от него.  Трябвало да е щастлив, ти така мислиш.  Може би ако постигне нещо сам, макар и по-малко, а не ти да му го поднесеш и да кажеш - трябва да си щастлив.  Някак си да погледнеш от неговата гледна точка. Но май нещата са отишли прекалено далеч.

# 38
  • Варна
  • Мнения: 213
Да кажа и аз нещо по темата като дете на разведени родители. Майка ми и баща ми се разведоха когато бях на 6 години. Те са хора, които не само са гледали в различни посоки, но и нямат нищо общо. За мен и днес е загадка какво е това което ги е събрало заедно, мисля, че и за тях също е загадка. Както и да е, след около година майка ми срещна мъжа на живота си, с него и днес са много щастливи, постигнаха много и в материално отношение (което с баща ми нямаше да постигнат), осигуряваха ни всичко, но моята най-голяма детска мечта беше майка ми и моят баща да са отново заедно. Днес като голям човек разбирам, че майка ми е постъпила правилно, но още си спомням колко нещастна се чувствах тогава и колко сълзи съм изревала под завивките. Не мога да ти дам съвет, всеки сам определя приоритетите си. Аз поставям нуждите и щастието на детето си преди моите......,но майка ми нямаше да има днес такова голямо и щастливо семейство (от което съм част и аз) 

# 39
  • На остров
  • Мнения: 13 498
За мен е решаващ факта, че вече не го обича. От там нататък решението за мен би било ясно.

Съгласна съм с мнението, че нещастни родители отглеждат нещастни деца.

# 40
  • Мнения: 39
И аз като отчаян родител,който търси посока,кое ще е най добре за детето ми,бих искала да кажа нещо по темата.
Първо щом казваш,че страшно държи на детето ти и на теб и нямате никакви сериозни проблеми като нашите например-е добре,но ако наистина си претръпнала и охладняла към този човек,не бива да си насила със него и още по малко ако си сигурна,че можеш да продължиш сама.
Да вярно е нещата,могат да се оправят,но според мен едни чувства изчезнат ли,няма как да се върнат отново-счупеното не се лепи.
А след време ако нещата загрубеят и детето ви започне да става свидетел на разногласия между вас,недай си боже като моите,тогава?замисли се сериозно и ти като мен това е

# 41
  • Мнения: 309
ще пиша по - късно , че съм пребита от работа ... сега си влизам и не съм адекватна  Rolling Eyes
В предишните постове пишеш, че преди е помагал много. Сега  ти си се нагърбила с всичко, а той просто е абдикирал Може би и това е проблемът на силните жени, искаме всичко сами да вършим, омръзва ни да казваме кой какво да направи, смятаме, че докато помолим някой друг сами по-бързо ще се справим. На края не смогваме, писва ни. Може би просто си много уморена.
Мъжете колкото и да се правят на еманципирани много им тежи, когато жената печели повече. Никой не им е виновен, още от училище не се стараят колкото момичетата и после резултатите са ясни. Откакто не е нужна физическата сила за изхранване на семейството не могат да се приспособят към съвременния свят както жените.
Едно съм разбрала - от говорене и така нареченото изясняване на отношенията не разбират. За да се отърват на момента ще признаят да права си и на другия ден пак същата песен.

# 42
  • Мнения: 4 664
Добър вечер момичета  Hug
Писах , писах и ми се изтри написаното  ooooh!

Хепи , много те обичам  Heart Eyes Благодаря ти за загрижеността . Много добре ме разбираш , особено в тази част -
Не бих казала , че звучи тъжно , тя каза , че не се чувства нещастна по принцип .
По-скоро е отегчена и обезверена
Така е . Не съм тъжна . Изморена съм до смърт . И много , много отегчена !
Той никак не е мързелив , напротив . Много работи даже . Но не хвърля усилия в правилната посока , а когато е претоварен е неадекватен  Confused

 zigizagi - така е . Много е добър , наистина . Но какво от това ? И аз съм добра да ти кажа  Simple SmileПрочетох те много внимателно . Права си . Нужна ми е нова гледна точка . Но аз не знам дали го искам ... Не искам да го променям . Безразлично ми е вече ...

Трещерица , права си както винаги . Чета те с удоволствие . Права си на 100 % , но някак си не се чувствам виновна за поведението си през годините . Дори и да съм го ръчкала е било за негово / наше добро .

pavlinka1
- страхотно си го написала . Твоето мнение просто се покрива с моите мисли .

И в крайна сметка пак опираме до това , че аз трябва да си променя гледната точка , може би да си почина и да го погледна с други очи  Thinking Мога да го направя . Ще си спестя доста главоболия и ще си живеем прилично и доста по - добре от много семейства . ОК ! Но на мен това не ми е достатъчно . И никак не искам да си сменям гледната точка . Много ми е безразлично вече . И това е страшното . Не изпитвам гняв , тъга или нещо подобно . Просто ми е все тая ... А това много прилича на началото на края ...
Писна ми да се грижа за някой . Искам малко и за мен да се погрижат  Crossing Arms


# 43
  • Мнения: 309
Изморена съм до смърт . И много , много отегчена !
Ще си спестя доста главоболия и ще си живеем прилично и доста по - добре от много семейства . ОК  Но на мен това не ми е достатъчно .
Писна ми да се грижа за някой . Искам малко и за мен да се погрижат  Crossing Arms
Може би преди да вземеш твоето решение трябва да си починеш.
А после да решиш искаш ли да живееш или прилично да живуркаш.
Гаранция няма за нищо, животът е един.

# 44
  • Мнения: 306
Елия,
как добре те разбирам  Wink
И аз съм играла в този филм.

Имам поглед върху подобни семейства, където мъжът е "кротък" и " не повишава тон", но жената тегли каруцата и цялото житейско напражение минава през нея. А той стои на завет и тихичко си паразитира.Така се живее 100 години(паразитчето).Това е много фина манипулация, умение - да легнеш на гърба на някой, а той да не може и да се оплаче даже, защото веднага е обявен за "безсърдечен" и "командир".....

По въпроса за пропадането на изоставения мъж - познавам поне 3-ма мъже, за които жените им бях убедени, че ще пропаднат без тях, съжаляваха ги, грижеха се всеотдайно и ги "спасяваха" от живота.....
Е?
Познай!
Нито един от тримата не пропадна.....ами си намери нова маминка да го обгрижва.И то-доста бързо.Е, не е ясно кога новата маминка ще се светне, че човекът не е стока, но пък има жени, които на всичко са готови,само и само да имат някакъв мъж до себе си.

И да добавя - има голяма вероятност, ако този човек си намери нова тръпка преди ти да си взела твоето решение, да те изпревари и да те зареже без грам угризения.Такъв им е моделът просто(някой го беше написал преди мен).

Общи условия

Активация на акаунт