- Публикувана: 8 фев. 2013, 00:25 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2013, 16:27 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 183
Привет момичета !
Нов ден, нова седмица, нови надежди за новини - все "новости" !
Най-напред ви изчетох - естествено с чаша кафе и бързичко ще ви поздравя за всичко написано днес.
Мариянка и Дилеми - вие си знаете момичета, гледах все едно отново серията.
Валя, Марица, Милка и Ваня - радвам се, че сте се включили от сутринта.
Нианта - драго ми е да те видя ! Къде се губиш ?
Момичета вие вече сте изчели преговорните коментари, но нали си знаете - "Повторението - майка на знанието"
- идва още един поглед към 75 серия / от мен /.Ще гледам да бъда по-бърза и дано до края на темата да си кажа това, което съм намислила.
Тишина ... мълчаливо подреждане на закуската ... избягване на погледите ...
Лодос внася известна доза въодушевление и толкова ...
Защо е тази неловкост ...
Нейната ми говори за срам и притеснение; за осъзнаване, че едно от лицата на любовта е точно това - нейният предишен ужас.
Неговата пък ми казва , че е станало това от което се е боял – върнал е предишните и страхове.
Трябва им отново време - бавно стъпка по стъпка да почувстват и да приемат и „другото” лице на любовта.
Още една традиция трябваше да бъде спазена на този ден – но точно тя май се яви катализатор на лошото и мрачно настроение.
Чаршафите.
Керим е плътно до Фатмагюл – иска да и помага във всичко / но точно в това .../.
Отново неловко и сконфузно положение.
Спалното бельо е простряно на сушило вътре – за да се избегнат „коментарите” на съседите ....
„Да излезем на вечеря навън?” – опит за разведряване.
„По-добре да си останем вкъщи. Да не е днес – все едно искаме да се покажем...” – молба за разбиране на положението
/ Имам чувството, че Фатмагюл изпитваше неудобство и срам пред Керим не за друго – а точно за това – че не е „чиста” за любовта му /
Той я обича толкова много – а тя не може да му даде еквивалента на „чистотата и непорочността си”
„Няма от какво да се срамуваме !” – идва и твърдият отговор.
Всичко каквото те двамата преживяха в миналото – остана там.
Както и малко по-късно самата Фатмагюл ще го каже
„Прекрачихме прага на тази къща – като новородени” т.е. те са нормална двойка / момче и момиче / Тяхното първо „задължение” като новосъздадено семейство е да засвидетелстват това и на света / добре, че традициите вече не са това, което са били / с простирането на прословутото спално бельо.
Твърдият отговор на Керим - засвидетелства още веднъж голямата му и чиста любов която изпитва.
И това е парадокса – все едно той дава прошка. Мъжът на жената / религия и традиция /
Едва след този тягостен за Фатмагюл момент – идват и плахите усмивки един към друг.
Вече се гледат в очите, започват да се държат така както е било преди.
Разговарят, шегуват се, Фатмагюл учи за предстоящите изпити под „зоркият” надзор на отговорника по времето.
Гледат заедно филма от сватбеното тържество – виждат отново голямата си любов един към друг, виждат радостта на всички, виждат и ... някакво притеснение от страна на Кадир и татко Фахретин.
Керим иска да се обади и да пита, но Фатмагюл го спира –
„Нека да не е точно днес и сега”
Спестяват си неудобните въпроси от някого ...
Вече се гледат в очите, започват да се държат така както е било преди.
Разговарят, шегуват се, Фатмагюл учи за предстоящите изпити под „зоркият” надзор на отговорника по времето.
Гледат заедно филма от сватбеното тържество – виждат отново голямата си любов един към друг, виждат радостта на всички, виждат и ... някакво притеснение от страна на Кадир и татко Фахретин.
Керим иска да се обади и да пита, но Фатмагюл го спира –
„Нека да не е точно днес и сега”
Спестяват си неудобните въпроси от някого ...
Денят е към своя край, видеото също, ... някой доверчиво е заспал на нечие рамо.
Нощ е ... Втората им нощ като семейство.
„Фатмагюл, имаме много време пред себе си ...всичкото време.Снощната вечер беше трудна и за двама ни ...преминахме през нещо много трудно ...но няма да е винаги така ...имам в предвид, в бъдеще ... не трябва да е, все едно сме били на изпит, все едно преодоляваме още една трудност, не искам да го приемам като стъпка към нашето лечение. Не искам да е по принуда, Фатмагюл. Трябва да е истинско и с желание.
Да... снощи беше рано и за двама ни. Но... имаме много време пред нас.
Няма да те принуждавам да правиш нещо, което не искаш. Няма да искам от теб да правим това отново. Не се тревожи. Ще чакам подходящият момент. Знам, че с времето всичко ще е наред. Не защото сме задължени, а защото го искаме. Да бъде естествено.
Искам само едно нещо от теб.
Не искам да се отдалечим един от друг.
Искам да те усещам до мен, докато спим ... да усещам ароматът ти ...да докосвам косата ти ...да усещам дъхът ти ...и да отварям очите си с теб.
Това е всичко което искам.
Приятни сънища.”
Ето затова е обичан Керим.
На Фатмагюл и трябваше още време за да разбере, че любовният живот е равнозначен на любовта / и да събере секс и любов в едно /.
Керим предричаше „много време” но и двамата бяха отлични ученици на учителката любов – един месец.
И ... отново сутрин.
Вторият им ден като семейство.
Докато Фатмагюл подготвя закуската, Керим ще пазарува.
Плановете за денят са направени – единият ще подготвя работилницата, другият продължава да учи.
Но ... за последен път един спомен от миналото ще напомни за себе си по най-драматичен начин ... чрез смъртта си.
Последното писмо на Мустафа – мъжът, с когото щеше да е свързана за цял живот, ако ... не беше се случила онази нощ.
Последното „сбогом” от човекът който твърди, че е обичал само и единствено нея в своя живот.
Живот, който е загубил смисъла си с нейната „истинска” женитба за друг.
Но... дали това е било наистина любов?
Двама мъже които твърдят, че я обичат.
Кой беше честен до болка ?
Кой даде наистина живота си за да докаже, че я обича ?
Кой направи и невъзможното тя да се изправи отново ?
Кой беше до нея молещ да изтрие сълзите и ?
Кой беше готов да се откаже /въпреки обичта си / от нея - за да може тя да избере свободно как да изживее живота си ?
И ако някой ми даде и един положителен отговор, че това е Мустафа – ще приема сълзите и страданието което ТЯ показа в този момент.
[/b][/color]
Керим предричаше „много време” но и двамата бяха отлични ученици на учителката любов – един месец.
Скрит текст:
Спокойни, щастливи и влюбени. И ... отново сутрин.
Вторият им ден като семейство.
Докато Фатмагюл подготвя закуската, Керим ще пазарува.
Плановете за денят са направени – единият ще подготвя работилницата, другият продължава да учи.
Но ... за последен път един спомен от миналото ще напомни за себе си по най-драматичен начин ... чрез смъртта си.
Последното писмо на Мустафа – мъжът, с когото щеше да е свързана за цял живот, ако ... не беше се случила онази нощ.
Последното „сбогом” от човекът който твърди, че е обичал само и единствено нея в своя живот.
Живот, който е загубил смисъла си с нейната „истинска” женитба за друг.
Но... дали това е било наистина любов?
Двама мъже които твърдят, че я обичат.
Кой беше честен до болка ?
Кой даде наистина живота си за да докаже, че я обича ?
Кой направи и невъзможното тя да се изправи отново ?
Кой беше до нея молещ да изтрие сълзите и ?
Кой беше готов да се откаже /въпреки обичта си / от нея - за да може тя да избере свободно как да изживее живота си ?
И ако някой ми даде и един положителен отговор, че това е Мустафа – ще приема сълзите и страданието което ТЯ показа в този момент.
[/b][/color]
Момичета 
!
Само да кажа, че гласувах в анкетата малко преди да напиша предния си пост и тогава в резултата Енгин все още беше втори, след "Обикнах едно дете"! Наистина има уникални фенове този човек!
Аз идвам често, когато имам свободно време обичам да Ви чета, то си е цял ритуал:
1. Привършила съм дневните си задачи по-рано. О, супер, домакинските задачи, ще почакат! Заемам изсулена поза на стола /иначе се стремя да съм и изправен гръб и краката на 90 градуса и бля-бля, щото съм на компютър от 15 години/ Заемането на изсулена поза означава, че ще правя нещо за кеф
Не успявам да Ви чета мотамо, но където Ви хвана и потъвам в някой преговор или в съжденията на Марица или в някой спор като този от уикенда!
2. Докато гледам материалите от преговора на Дилеми и Мариана и лекооо и небрежнооо решавам да си пусна съотвентата серия ....
3. Установявам, че съм потънала и времето ми за кеф е отминало, ами и на всичкото отгоре съм го превишила многократно....
4. Излизам от моето време и започвам да се занимавам с нещо от дневния ред, докато си мисля: "Ти акъл нямаш, знаеш, че ще стане така, по-добре изобщо не почвай!; Добре, де, какво съм правила при онлайн гледането аз, работила ли съм въобщеееее?; Някой ден като имам време, ще си изкарам целия ден тука!"
Ей такива работи!
Поздравявам Ви за всичко, което правите и Ви пожелавам /и на себе си/ скоро да видим Енгин в роля!
!Само да кажа, че гласувах в анкетата малко преди да напиша предния си пост и тогава в резултата Енгин все още беше втори, след "Обикнах едно дете"! Наистина има уникални фенове този човек!
Аз идвам често, когато имам свободно време обичам да Ви чета, то си е цял ритуал:
1. Привършила съм дневните си задачи по-рано. О, супер, домакинските задачи, ще почакат! Заемам изсулена поза на стола /иначе се стремя да съм и изправен гръб и краката на 90 градуса и бля-бля, щото съм на компютър от 15 години/ Заемането на изсулена поза означава, че ще правя нещо за кеф
Не успявам да Ви чета мотамо, но където Ви хвана и потъвам в някой преговор или в съжденията на Марица или в някой спор като този от уикенда!2. Докато гледам материалите от преговора на Дилеми и Мариана и лекооо и небрежнооо решавам да си пусна съотвентата серия ....
3. Установявам, че съм потънала и времето ми за кеф е отминало, ами и на всичкото отгоре съм го превишила многократно....
4. Излизам от моето време и започвам да се занимавам с нещо от дневния ред, докато си мисля: "Ти акъл нямаш, знаеш, че ще стане така, по-добре изобщо не почвай!; Добре, де, какво съм правила при онлайн гледането аз, работила ли съм въобщеееее?; Някой ден като имам време, ще си изкарам целия ден тука!"
Ей такива работи!
Поздравявам Ви за всичко, което правите и Ви пожелавам /и на себе си/ скоро да видим Енгин в роля!
Двама мъже които твърдят, че я обичат.
Кой беше честен до болка ?
Кой даде наистина живота си за да докаже, че я обича ?
Кой направи и невъзможното тя да се изправи отново ?
Кой беше до нея молещ да изтрие сълзите и ?
Кой беше готов да се откаже /въпреки обичта си / от нея - за да може тя да избере свободно как да изживее живота си ?
И ако някой ми даде и един положителен отговор, че това е Мустафа – ще приема сълзите и страданието което ТЯ показа в този момент.
Марта, тя обясни на Керим, че плаче защото Мустафа искаше да и вмени вина - тя е виновна, че Керим я обича, че той се провали и т.н. Това е от 76 епизод.....само за да отговоря....го слагам днес.
Ф: "Чрез писмото дойдох на себе си. То ме накара да си спомня кой беше. Нещата, които ми стори...Накрая дори искаше да те убие.... Искал те е мъртъв. Неполучил това, което иска посегна на собствения си живот.....Полудял е. Не му остана къде да отиде... и тогава се опита да стовари всичко върху мен....И написа това писмо, за да ме накаже до края на живота ми. Не от любов. Искаше да ме накара да се чувствам виновна за смъртта му..."
Аз до последно таях надежда, че Мустафа ще "прогледне" и, че ще помисли поне за детето си.
Отрече се от Хаджер - ами детето ? От първото си вече се отрече по най-страхливият начин / накара я да го "махне" / като нещо ненужно.
Отрече се от Хаджер - ами детето ? От първото си вече се отрече по най-страхливият начин / накара я да го "махне" / като нещо ненужно.
Аз пък никога не съм таяла надежди за Налчалъ. От момента, в който се пречупи под натиска на Яшаран и прие парите срещу "честта" си, за мен този човек беше свършен като човек. До тогава все още имаше надежда... след тона - само деградация. Никаква алтернатива. Ако беше останал жив в затвора, пак нямаше да се осъзнае. Той подмени действителността с нещо, което си беше фикция. Повярва в собствените си лъжи. Той просто остана в едно минало, което няма как да бъде осъществено. Никога не можа да направи крачка, "да премине границата", както каза Ваня... Докато Булут я премина. И в буквалния и в преносния смисъл - той прие да бъде съпруг на чуждата жена и баща на чуждото дете. Заради Любовта. У Налчалъ нямаше любов. Само чувство за собственост. Керим го разбра в самото начало и още в 9-а серия го каза в прав текст на Фатмагюл: "Ето какъв егоист е твоят Мустафа". Ама тя го разбра чак в 76-а.
Препоръчани теми