Как се справяте с тантрумите при 2 годишни деца

Тантрумите доста успешно се повлияват от хомеопатия.

Хайде и аз пак тука!
Малкия почна с тръшканията, а се надявах с това дете да ми се размине.
Естествено, прави го като е уморен.
Обаче почти нищо не мога да направя, когато сме навън.
Просто в този момент трябва да отида на определено място и да свърша нещо и не мога да го оставя да се мота където му е кеф на него или да го прибера.
Вдигам го под мишница и го оставям да пищи.

Ако сме вкъщи, има сто начина за успокояване.

Понеже често ми дават акъл, канила съм, срещу заплащане някой съветник да дойде у дома и да опита да се справи, ама бият отбой.

Аз съм по-скоро строга и сурова и винаги става моето, но доста често напоследък започва да пищи и да се дере, при което или го игнорирам, или го натирвам в стаята му да се нареве, не чува, не говори, не разбира. Навън, ако не тръгнем в посоката, която си е наумил, се опитва да седне както го водя за ръка, влачила съм го метри, не и не. Понякога сме далеч от дома и не мога да го прибера веднага. През цялото време физиономията е каменна, не викам, не показвам емоция, не съм го удряла никога. Влачила съм го десетки метри, той пищи и така. В резултат, сега излизаме само събота и неделя, за да може таткото да го носи, като започне да се влачи. Целият квартал го знае.

Детето е такова- истеричен е от бебе, нервен, всичко е трудно с него. Не говори, имам чувството, че не ме разбира, като му говоря аз.

Решението- частна занималня, дано се очовечи като се среща с повече деца. Ако го приемат- и на градина ще ходи...като поживее в едно малко общество, различно от семейството, друга песен ще запее.

Не мога да разбера, толкова ли е глупав, че не стига до извода, че колкото и да пищи, ще стане моето, не неговото. Не съм отстъпвала никога не дрането му и пак файда няма.

Евил, съжалявам, но може и да не помогне занималнята.
Моите и двата звяра ги дадох раничко на градина, обаче не съм забелязала това да е повлияло на тръшкането.
Също това с разглезеното дете е пълна глупост.
И моя ги прави същите изпълнения точно за посоката на вървене.
А понякога и той не знае накъде да върви.
Просто се тръшка ей-така, за кеф!
Не намирам просто никаква връзка с някакво глезене в случая.

поне да проговори и да каже какъв му е проблемът...

А като говори та какво?
Моята хубавица ми правеше тръшканици до доста късна възраст.
Помня последната даже.
Точно по средата на пътя между входа на магазина и нашия вход.
Вода! Вода! Вода! И не спря да го повтаря истерично до вкъщи!
Как ли пък няма да се върна от средата на пътя за една вода, която може да пие и вкъщи.

Нещата значително се подобряват след проговарянето, инатенето всъщност е опит да изрази мнението си.
Преди да проговори дъщеря ми постоянно изказвах на глас това, което смятах, че я тревожи (и не само, описвах всичките й емоции - сега си весела, защото излизаме навън; страхуваш се, защото някой тропа силно, но той всъщност ремонтира апартамента си, чука с едно чукче; не искаш да пиеш този сироп, защото е кафяв, но и кученцето е кафяво, а то е твой приятел и т.н.т.), определено имаше ефект, смятам, че обясненията (без да отстъпвам), а не просто забраните, ускоряват емоционалното и умственото развитие на детето.

 

Little Evil каква е тази частна занималня за дете на 2 години? И аз търсих нещо подобно, но са за над 3-годишни. Единственият вариант, които открих е частна детска градини, полудневно.

Толкова типично и познато.
Когато се успокои, заставаш на неговото ниво, поглеждате се в очите и разясняваш случката.
Постепенно с проговарянето тръшканиците стават все по-редки.

Мисля, че ще ти е по-лесно с бъгипод за баткото, който да прикрепиш към количката на бебето.

Здравейте, от няколко месеца се ровя къде ли не за да видя чуждия опит при подобен проблем, така попаднах на тази тема, в която откривам някои полезни съвети и ще ги приложа веднага 

При мен ситуации колкото искаш и коя от коя по-трудна, все пак малчуганите са двама-близнаци. Всеки от тях си има свой репертоар, който прилага при различни ситуации, хубавото е, че поне рядко се случва да се тръшкат и пищят едновременно  - е тогава става пълна лудница. Също така те гледат много един от друг, особено за пакости и лошо поведение.

Често заради техните истерии ми е невъзможно да ги извеждам сама навън, защото е достатъчно само единия да се тръшне на земята нещо и тогава да се чудя него ли да влача, другия ли да следя.
Трудно ми е да намеря и помощ - детегледачка примерно, защото са двама, защото са момченца и са по-палави, а като добавим и тези нередки ситуациии, когато нещо не е така както някой от тях си е наумил, това още повече прави мисията невъзможна. До днес, от тяхното раждане аз се грижа сама за тях (нямах друг вариант), държа на реда и дисциплината, но не на всяка цена, много търпение влагам, много  обяснявам (друг е въпроса, че никой не ме слуша  ), опитвам се да ги разсейвам с други неща, опитвала съм и наказание за 5-10 минути в тяхната стая - ефект има за кратко и пак всичко се повтаря не след дълго.

Факт е обаче, че с времето и това, че започват все повече да разбират и да порастват, съответно започват да си дават сметка за доста неща и ако преди месеци нещата изглеждаха безнадеждно, сега поразредиха истериите и малко се позаслушват. Все още не могат да говорят или поне да говорят разбираемо за мен, те си имат свой близнашки език и на него си комуникират помежду си. Заслушвала съм се, цели изречения и разговори си провеждат и се кефят, че нищо не схващаме с баща им 

Напоследък си задавам следния въпрос и реших да се допитам до вас - има ли връзка между от една страна тези тръшкания и истерии и факта, че само аз се грижа за тях, а от друга - това,че не ме слушат (не ме вземат на сериозно когато се карам и обяснявам)?
Посещават и ясла от няколко месеца, но доста разредено, защото много боледуват, в повечето случаи и не едновременно и по този начин не могат да се адаптират и приспособят, съответно да се повлияят от поведението на децата там. Имаха и за кратко детегледачка, с която така и не свикнаха, а и тя не намери правилния подход към тях за да се харесат взаимно.

Все пак, четейки вашите мнения си давам сметка, че не само у нас се играе този филм, а това поне мен поне малко ме успокоява, кара ме да вярвам, че не е нещо ново и нещо ненормално 
Явно нашите деца са по-чувствителни, искат повече внимание и още повече любов 

Според мен няма връзка кой се грижи за децата.
За голямата бяхме една тумба народ - бабата, дядото, аз, другата баба ...
Свекърва ми казваше, че на нея истерии не и прави.
Обаче с мене - яко.
Сега малкия предимно аз си го гледам. И просто се опитва да се налага.
В яслата е добре.
Просто трябва да сме внимателни, но това не винаги се получава, особено с две деца.
Пък и не знаем какво ще предизвика истерията следващия път.

Ето в кратце историята : Дъщеря ми е на почти 2 години, без 1 месец. Посещава детска ясла от 6 месеца /от септември 2012/. Всичко си вървеше прекрасно, беше послушно малко момиче. Много тиха и внимателна. Не е викала никога, не е удряла. В нашия дом не се повишава тон. Всичко съм й обяснявала спокойно и винаги сме имали разбирателство. От 1 седмица нещата много се промениха. Започна да нервничи и да казва за всяко нещо : "Не иска". Не я насилвам. Щом казва така - ОК. Обаче преди 4 дни започна да плаче и да казва "не иска" за всичко. И аз както досега правех - не я насилвам. В следващия момент обаче тя казва : "Иска", аз й подавам или правя това, което тя иска и тя пак казва "не иска" и се тръшка. След много такива поредни "иска", "не иска" изпада в мини истерия и се ядосва от това. Просто не мога да й угодя. В събота следобяда, спа 4 часа следобеден сън. Ставайки пак започна с това "не иска" и нещата се усложниха до там, че легна на земята и започна да рита с крака и да тропа и пищеше като животно. Просто бях потресена. Стоях и не знаех какво да правя. Говорех й мило, спокойно... не. Пробвах да я залисам с нещо - не и не. Разплаках се от безпомощност и това май "оправи нещата". Стана спокойна, хапна си и започна да играе, така все едно нищо не е било. Спа спокойно. Вчера през деня беше много спокойна и аз реших, че вече всичко е приключило. Тази нощ обаче се събуди през нощта с думите "не иска" и започна да се тръшка в леглото. Пак направи истерия и 2 часа рева и пак :"иска гуш", аз я гушвам - "не иска гуш" и ме бута и рита. И вода предлагах, и да играем, и да пеем, и приказка да разказваме. Ужас някакъв! Значи имам чувството, че изведнъж я обладава някакво дяволче и за 1-2 часа това не е моето дете.
Та исках да попитам : трябва ли да се притеснявам, или това е някаква част от развитието им. Как да реагирам? Наистина колкото повече мнения видя, толкова по-голяма помощ за мен.
Изключвам яслата да е причината, защото всички дечица там са много спокойни, госпожите са прекрасни и мили, а днес ги питах дали имат същите случки, те отрекоха. А и е на ясла отдавна, едва ли нещо сега се случва.
Моля се, да не е нищо сериозно

При моето детенце, което е малко по - голямо от твоето, беше период. Мисля, че повечето деца преминават през него - обичайно използваните думи са: "не" и "не искам", придружени с тръшкане. Според мен така дацата пробват границите на родителите - кое ще мине. При нас отмина сравнително бързо и без много нерви - с много говорене от моя страна, неотстъпване за нещата, които трябва да се случат и в най - тежките, но безсмислено инатливи ситуации - с игнориране от моя страна.
В някои случаи е реакция към някаква промяна, но пък ти изключваш яслата да е в основата.
Предполагам и други майки ще те успокоят, но с повече търпение, каквото очевидно имаш, различните периоди в развитието на децата ни бързо преминават.

Много ти благодаря. За мен притеснението основно е от това редуване на искам и не искам. Т.е. ак беше само не искам, щеше да е добре
Дано премине и да е период, наистина