Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 184

В първите часове на новия ден и на границата между 77 и  78 серии ми се иска да разсъждавам на глас. Керим работи усърдно без усилие и с удоволствие-всичко му се удава.Истински професионалист - Керим  не отстъпва на Енгин - недвусмислено ни кара да му повярваме във всичко,което прави.Влага  не само талант и познания ,но и цялата си душа и сърце и чувство за отговорност. Фатмагюл е дошла да сподели радостта си и да ги подкрепи с лека закуска и чай. Вече се чувстват семейство - споделят,както проблемите,така също и успехите си. Използват всеки повод да са заедно,затова и Керим толкова настоява да отидат заедно в Ава.Не иска да се отделя от Фатмагюл нито за миг, а и ще се почувстват, като на малък меден месец. Заедно преодоляват препятствия и завоюват успехи. Това ги прави вече по-уверени и повишава настроението им. Щастливи поемат за Ава. По пътя се шегуват,усмивката не слиза от лицата им. В тази и следващите две серии хубавите събития и преживявания са доминиращи. Чаровни Керим и Фатмагюл, освободени ,непринудени. Обичам ги тези две влюбени деца. Тук повярвах дори на Фатмагюл,че е изпълнена от любов,която я  кара да се чувства щастлива.
Повече от две години живях с това семейство, в дома им.  Станах част от него. Заедно преживяхме толкова много.Навсякъде  в къщата има цветя ,снимки и дребни украшения,които създават уют и топлина.  Бях невидим,ням свидетел на тяхното ежедневие.Чувах тракането на съдовете в кухнята,готвихме в Розата, даже  усещах аромата на гозбите.Чувах шума на пералнята и пукането на дървата в печката. Съгласна съм,че трапезата има важно значение  в турските сериали,защото отсъствието на някой член от семейството  от нея се смята за прецедент. Обръща и се голямо внимание. Масата е заслана с хубава чиста покривка,подредена е с вкус и отрупана с много и разнообразни блюда.
Живях с проблемите на тези хора .Пред очите ми Фатмагюл и Керим от врагове станаха едно цяло. Страдах с тях,когато страдаха. Плаках,радвах се заедно с тях за всеки техен успех, за всяка тяхна извоювана победа. Може би заради това,че бях толкова близо до чуждата болка и  страдание, а  също почувствах и пагубната сила на омразата,станах по търпелива към собствените си проблеми.
Признавала съм многократно,че съм напълно обсебена от този магнетичен сериал.Това не ме превръща в изключение,а просто в част от вас. Този сериал ме върна в детството ми,в родния ми дом,където от три годишна се научих да пия турско кафе,седнала на едно малко столче с приятелките на мама.В  къщи имахме същите обноски,които тук ме трогваха и които сега често пропускаме . Забравяме да оценим с добра дума дребните жестове, да кажем да ти е сладко,да благодарим за труда на близките ни,които осигуряват нашето удобство.Записала съм си 300 думи,които съм чувала в дома си,сигурно и вие ги знаете, защото те просто неусетно са навлезли в езика ни и дори не ни правят впечатление.Имаме толкова общи неща,които ни правят близки ,но в същото време имаме диаметрално противоположни схващания по други ,които за нас са загадка,  а за тях начин на живот.

А аз как ще я карам днес с толкова много емоции,съвсем ще оплета конците!