Е-Добре ли си?
Ф-Емир! Той държеше спринцовка(игла) с лекарство.
Е-Знам. Направи ли ти нещо?
Ф-Не, нищо не ми направи. Вътре има жена и дете. Той заплаши да убие детето. Затова му дадох номерът ти.
Е-Добре си направила.
Ф-Емир, добре ли си? Емир! Емир! Емир!
.......................
Е:Добре ли си, Фериха?
Ф:Колко дни съм тук?
Е:четири
Ф:Как ли е баща ми? Дошла ли е майка ми?
Е: ще те изкарам от тук, Фериха. ще те заведа при семейството ти. Фериха, чуваш ли ме? ще излезем от тук.
Ф:Той иска да те убие. Ти ще ме вземеш, а теб ще те убие.
Е: Всичко ще мине...тази нощ, предишните.Нищо от това няма да ти дойде на ума. Заклевам ти се, че всичко ще го забравиш. Ти никога няма да си спомниш този ден. Спомни си деня, в който те блъснах. Това беше денят, в който всичко започна.
Ф:Тоест денят, в който почнах да лъжа.
Е:Няма повече лъжи. Миналата година това беше първият ден на новият ни живот.
Ф: Той още какво ще направи?
Е: Забрави този ден. Забрави това място. И затвори очи. Затвори. Спомни си. Спомни си острова, спомни си миналото, вятъра, мириса на море. Колко много звезди имаше. Там сме, Фериха. И звездите са там. Спомни си. Така те намерих, че...повече от самия себе си. Само ти си - без сянка. Без да се разделяме - до мен си.
Ф:Така те исках, повече от теб...преди теб
Е:Така те изживях, че повярвай-вече не знам на къде гледам и какво правя.
Ф: Така те изживях, че повярвай. Толкова те обикнах.
........................
Ф:Спомняш ли си нощта, в която спахме заедно? Нямаше никой в къщата. Бях дошла при теб. Казах ли ти, че бях щастлива? Сега..днес..онзи ден сме там. Много съм щастлива, Емир. Много съм щастлива.
Е:И аз. Е ма бива ли сега такава романтика мерси за превода,гледах,гледах ама не мога да ги разбера,след като разбра истината зяпах,ядосан пени се обаче и там йок с разбирането само разбрах че я гони и само повтаря стига,стига и не иска да я слуша

На всички ни е ясно защо възглавницата е помежду им, но гласно го изрече/написа само Ивето.
Иве, много си цветуща.
