Въпрос относно изясняване на отговорностите на родители и тинейджъри

Аз няма да упорствам и да те убеждавам, Химикал. Това, което в действителност беше в главата ми не е това, което си представяш. Не ме е било страх, не ме интересуваше. До преди този крах бях пълна отличничка. Винаги съм била уверена, че ако пожелая, ще изкарам 6-ици. Изобщо не съм разчитала на влиянието на родителите ми. Не съм си представяла, че ще ме издържат. В действителност е дори по-срамно. Просто въобще не мислих за утре - ни твърдо, ни меко падане си представях. В интерес на истината именно тази вътрешна увереност, че мога да се справя в крайна сметка си изигра ролята. Към края на 10 клас ми прищрака нещо и помолих учителите да ме изпитат в края на годината по целия материал, защото оценките влизат в дипломата. С резултат няма да се хваля, усилията си представяте какви са били  . Казвам го, за да обясня, че през цялото време съм била уверена във всичко, което правя. Без да виждам колко е грешно...  Честно казано именно тази вътрешна увереност в детето много би ме плашила, ако като родител си имам работа с неуверен човек е много по-лесно, но ако се падне твърдоглаво и упорито добиче... 

Andariel, които описваш са такива, каквито изглеждат от погледа на възрастен човек. Тогава мотивът беше прост - скучно ми е не ща да го правя.  Казвам го от тази гледна точка, за да можете да си ме представите като твое дете в пубертета, говоря с думите ми от тогава.

Аз не споря заради самия спор. Опитвам се да си представя по какъв начин всички тези неща могат да се обяснят на достъпен за 13 годишно език. Защото всичко, което изписахте, което споделих и аз, то е естествено и логично, но надали на 13 се разбира и осъзнава.

А на теб какво са ти говорили майка ти и баща ти в тази и по-ранна възраст за нещата от живота? Какви са били отношенията ви цял живот? Ако трябва с три или пет думи да обрисуваш родителите си като родители, какви думи би избрала?

 Извинявай, ама ти не си мое дете, затова и няма как да си те представя. Не си израснала пред очите ми, не ти знам дребните номерца на хитруване, нито качествата, нито страховете. Ако ти беше мое дете, при равни други условия, щях да съм такава, каквато съм сега - до децата си от раждането им, а не да ме няма вкъщи и да не виждам и чувам; нямаше и да се съглася бащата да си бие шута в чужбина, при положение, че аз нямам капацитет да се справя като единствен редови родител и виждам, че изпускам нещата и т.н. Не паса трева и повечето ученически номера на тема "класната ни събра бележниците" ги зная, също зная колко родителски срещи има на срок, виждам какво пише в бележниците на децата, говоря си с тях за съучениците, учителите, училището, дори съм ги открехвала на някои дребни "хитринки на отличника", както и аз какви глупости съм правила. Няма как аз цял срок да не се поинтересувам какво става, защо става, защо няма бележник и дали детето ходи на училище. Просто няма такъв филм.

Да, аз гледам от позицията на възрастен човек и най вече като родител, защото такава е функцията ми по отношение на децата ми - да съм техен родител и да ги закрилям, и да се старая да им дам добро възпитание и подготовка да се справят в живота. Подготвям ги така, както смятам за правилно и както го разбирам. Имам си едно наум, че утре могат да се врътнат и да натворят една камара глупости, затова гледам да са ми под око.

Дами, благодаря на всички, които изказаха конструктивно мнение по темата!   

Не прочетох цялата тема, а само първата страница. За мен е нормално в тийнейджърска възраст хората да правят експерименти, да търсят свобода, да се пробват да минат отвъд границите. Въпреки, че съм била с много добър и отличен успех в училище, аз въобще не бях от кротките.

Обаче точно тук е ролята на родителя - от една страна да позволи на детето да стане зрял човек, от друга да не му позволи да провали живота си.

Не само през 90-те години беше сложно, сега е още по-сложно. Въобще на родителите винаги им е било много трудно, но това не оправдава липсата на интерес към децата и тяхното развитие. Има хора, които абдикират от тази роля още в момента, в който детето тръгне на детска градина, след това на училище.