Кога става "ние"

Т.е., ти оставаш без пари, но не използваш семейни ( на съпруга си) пари, а взимаш заем от чужд човек ?
С една дума, приятелката ти е по-близка, на нея можеш да кажеш "Закъсах с парите, трябва ми еди колко си на заем!", но не и достатъчно близка с мъжа си, за да споделиш същото с него? 




А мъжа ти не се ли чувстваше неудобно да се облича и обзавежда като за 5000 лв, а до него жената -6 пъти по-зле?
И при такава разлика в доходите и разделение на парите, кой как си купува храната?
И ако ви се прияде хайвер, и го купи той, с неговата заплата, ти не ядеш, защото не можеш да си го позволиш?   

Моето мнение съвпада с това на Краси.
Няма лошо в отделните сметки, стига да не са тайни.
В не една тема е ставало въпрос за семейния бюджет и доста различни неща съм прочела. Някои от тях са ми много, много странни, но това не значи, че са неправилни.
У нас парите са общи, аз не работя, никога не съм изкарвала заплата. Използвам с чиста съвест семейните пари, аз съм семейния счетоводител. Плащам сметки, планирам разходи, отделям за черни дни, ако има възможност. Мъжът ми не обича да се занимава с бюджетирането на семейните пари въобще, а на мен ми допада и смея да твърдя, че се справям добре.
Отделни сметки нямаме, спестените пари отиват в обща такава. Рискови покупки не правим , всичко се обсъжда вкъщи предварително.

Е защо да си няма отделна сметка,защо да дава отчет за всеки похарчен лев?
Имам си винаги пари, за които мъжът ми не знае и си ги харча само за мен.Как да му кажа ,че една спирала струва 80лв и едно червило 60лв.,ще ме вземе за луда не че той не дава много пари за хобито си,но аз искам да си купувам, каквото си искам,когато си искам.
Изобщо не е суетен и ако аз не му купя дрехи,той няма да се сети,но и няма да повярва,че едни ботуши струват 400лв,затова и не знае колко струват 

Някой да е казал, че не трябва всеки да има отделна сметка?
За някои семейства ако това е нормално, то за други не е, няма нищо лошо и странно в това.
Ако някой може да си позволи ботуши за 400лв и това въобще да не бъде забелязано  в семейния бюджет- ок. Обаче  в други семейства това не е така и не могат да си го позволят, защото би нарушило бюджета месеци напред. А в трети- могат да си го позволят, но го смятат за  излишен харч.

Въпросът е в криенето и в потайността. На мен това би ми пречило. Иначе като има възможност не би ми пречило да си имаме сметки отделно. Аз като искам дрехи и козметика ще си купя и няма за какво да давам отчет, но при нас и нашите доходи е най-лесно да сме с общи пари, да си покрием регулярните разходи и да сме наясно с колко разполагаме след това. Нужен ни е семеен счетоводител като при Валенцето и при нас това е мъжа ми, аз пари мога само да харча.

Точно!
Аз лично не мога да крия такива неща. Ако отнякъде ми паднат пари си признавам без бой и те отиват директно по предназначение- било нещо се купува, било се внасят по обща сметка.
Би ми било обидно ако разбера за тайна сметка на мъжа ми.

Лизет, ти не знаеш ли, че най-скъпите в света облекла са именно такива, а не конфекция.
И изобщо идеята за конфекция дори на световно популярните марки е да излязат от елитарната класа и да влязат в масовката. Отделно най-богатите клиенти продължават да се радват на дреха, изработена специално за тях индивидуално. И в най-скъпите бутици продължават да предлагат тази услуга. Харесваш си нещо, после най-обикновени шивачи ти го преправят по мярка.
И понеже споменахме и мъжете, там е на същия принцип.
Не за друго, ами твърдиш, че пазаруваш само възможно най-високо качество,заедно с мъжа си, би трябвало да си наясно.

РоЗи ама как ти личи че мразиш тая жена и и завиждаш....
и от какъв зор...

Защо да е подло да имаш доход необявен? Ми аз от тия пари купувам подаръците за рождените дни, за Коледа, често правя изненади от сорта на покупки без повод или уикенд за двама...

Не е като да събирам тайно с мисълта за раздяла.

РоЗи, завиждачка такава 

Естествено имаме отделни дебитни карти, на които ни се превеждат доходите, но това не пречи пак да смятаме тези пари за семейни. Не ги теглим, за да ги пъхнем в буркана, имаме си ги и знаем че когато потрябват са там, независимо на кого от тримата ще потрябват. Например отиваме на пазар, вадя  картата и плащам, минаваме по магазините - мъжо си харесва яке, вадя картата и плащам. Следващият път може да сме с неговата карта и аз да си харесам нещо, е - да си чакам великото майчинство или да искам от комшийката. Тук идва момента, че ние с него по принцип не си купуваме излишни неща, достатъчно дълго сме си броили общите стотинки, за да купуваме за удоволствие. На заведения, почивки и т.н. пак сме заедно, така че го смятам към общите разходи. Общо взето у нас липсва усещането за мои и твои пари, вещи и т.н. Аз това разбирам под "ние".

Такъв филм, той да ме издържа изцяло, пък аз да си вея с моите пари, изобщо не го приемам за семейство и за "ние". Изключвам варианта домакиня, имам предвид жените с доходи, които са си само техни.
А пък ако взима 5000, а аз 800 - по-добре да харчим заедно 1600, а пък другите да си ги събира и да купи на сина си един апартамент, в родния ни град за 3 месеца го е купил , а за тук ще му трябва година

И двамата си имаме отделни сметки, с тая разлика, че семейните спестявания се внасят по моята сметка. Като семейство сме си "ние", много ясно. Но аз си държа и на свободата, особено свободата в решенията, тогава "ние" леко преминава в "аз". Жени, които се допитват до мъжете си и искат разрешение за всяка похарчена стотинка, са жалка картинка.

Често ми се случва да имам допълнителни доходи, тоест над заплатата. Не се чувствам длъжна да ги обявявам пред мъжа ми. Когато искам му казвам, когато искам - не му казвам.

Той, като мъж, няма какво да гледа в канчето на жена си. 

По същия начин мъже, които позволяват от "ние" да става "жената реши", са също толкова жалка картинка!  Значи, пак е като навсякъде в живота - прееби другарче, но маскирано като "аз съм честен, няма да излъжа никого", а после при развод лъсват нещата как единият е баламосвал другия, успивал го е, за да може да държи всички ресурси. Мамасита го описа в единия си пост - тя е покривала ежедневните разходи, спестяванията са били на сметка на негово уме, уж общи, а накрая "адио, Рио"!

Andariel , точно така е, аз написах 70 поста, за да кажа нещо съвсем просто и ясно: "ние" не се става на база финанси. "Ние" сме аз, той и детето, независимо от финансовия принос на всеки един в дома. В отношенията няма математика, появят ли се сметките и уравненията, "ние"-то е бегало.

тук ми прави впечатление,че основно се говори за пресмятане: ако аз взимам толкова, пък той толкова, значи двамата заедно ще харчим толкова, а другото няма да го харчим. Защо?
Аз като изкарам някаква допълнителна сума извън постоянния си доход, почти винаги я харча за женски глезотии. Обидно ще ми бъде съпругът ми да ми каже"Айде, стига си си купувала ботуши, имаш вече 50 чифта, вместо това ела спестявай". За мен насладата от изкараните пари е именно в тяхното харчене.

Ами родители ни? Живеем в България и сме на възраст, в която родителите ни вече са стари и болни и не могат да оцеляват с пенсиите си. Бихте ли казали на партньора си " Спри да плащаш тока на майка ти, нека стои на студено, за да си купим ние плазмен ТВ".
"Ние" всъщност сме повече от ние тримата. Ние сме свързани и с родителите, и с роднините си, не можем да живеем като вълци-единаци, всяка вечер да си вадим касовите бележки от джоба и да си сравняваме разходите за деня. "Ние" не се равнява по благосъстояние, спестовност или харчовност. На всеки от нас Господ е дал конкретно усещане по този въпрос, съобразно което човек си оформя бита и мирогледа и се опитва да живее, както усеща за себе си,че е редно и удобно.

Децата пък, защото грам лев не изкарват, съвсем нямат право на нищо, а само на това, което се откъсне от джоба и сърцето на родителя! не мога да си представя как ще си заделям пари за свои нужди или защото вземам повече от мъжа си, а в същото време ще се стискам за децата.