101 заблуди за България

  • 40 954
  • 1 369
  •   1
Отговори
# 1 320
  • Мнения: 1 374
 10 c's много хубаво пояснение на идеята.   bouquet
За България много по ми се нрави, висящ хляб. Но не звучи толкова куртоазно като че ли.

# 1 321
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Те и "висящ" хляб предлагат, но не доби тази популярност, както кафето.

# 1 322
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125

За мен италиански, неаполитански - няма голяма разлика. Blush Laughing
Всъщност е описан в един разказ на В. Де Сика.

за нас има фондаментална разлика  Laughing
Витторио Де Сика е режисьор и сценарист, не знам дали е и писал нещо свое, но и да е, не с това е известен (не го казвам като някакво опровержение, а като обмяна на информация  Wink)
във всеки случай, е родом от Южна Италия, акцентът му си остава типично неаполитански (макар и да не е баш оттам) и е нормално да разказва за реалността, която познава най-добре.

Джоя, традиция, обичай, както искаш я наречи, но съществува и в съвременния фолклор  Laughing

не съм в състояние да преценя (както казах и по-горе) евентуалната и' полезност в съвременна България. предполагам, че и там, както и тук, има други начини за благородно подпомагане на нуждаещите си, изключващо публичната обява в кварталното кафе-супер-или к'вото и там, на затрудненото положение.

# 1 323
  • Мнения: 5 710
10 c's много хубаво пояснение на идеята.   bouquet
За България много по ми се нрави, висящ хляб. Но не звучи толкова куртоазно като че ли.

не знам дали е пояснение, по-скоро опит за разсъждение:)

у нас за който следи вече има много 'висящи неща' и дори вицове по темата:))) Например: Влиза Бойко Борисов в Информационно обслужване с един куфар с пари, слага го на масата и казва:
 - За мен - 110 мандата. И 15 висящи - за Янето и Сидеров

или карикатури, като: http://sphotos-a.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/599290_40295694359 … 801767_n.jpg?dl=1   

# 1 324
# 1 325
  • Варна
  • Мнения: 19 057

За мен италиански, неаполитански - няма голяма разлика. Blush Laughing
Всъщност е описан в един разказ на В. Де Сика.

за нас има фондаментална разлика  Laughing
Витторио Де Сика е режисьор и сценарист, не знам дали е и писал нещо свое, но и да е, не с това е известен (не го казвам като някакво опровержение, а като обмяна на информация  Wink)
във всеки случай, е родом от Южна Италия, акцентът му си остава типично неаполитански (макар и да не е баш оттам) и е нормално да разказва за реалността, която познава най-добре.


За самите италианци може и да има фундаментална разлика, но за останалите националности едва ли, тъй като все пак и Неапол е част от Италия. Laughing Все едно да обяснявам как шопите не са като останалите българи.
Относно разказа, да сега погледнах че не е на Де Сика, а случката, която е разказана се е случила на него. Ето и накратко историята:
Скрит текст:
"Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвок...ати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"

Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.

"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.

# 1 326
  • Мнения: 5 710
категорично такава традиция/практика е съществувала и все още на места съществува в Неапол. т.е не е измислица.  нарича се caffe sospeso.
Също така има официален ден на висящото кафе, 10 декември, обявена от мрежата на 'висящите кафета'  с благословията на кмета на Наполи Simple Smile. Мрежата си има и сайт: http://www.retedelcaffesospeso.com/ 

# 1 327
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125

За самите италианци може и да има фундаментална разлика, но за останалите националности едва ли, тъй като все пак и Неапол е част от Италия. Laughing Все едно да обяснявам как шопите не са като останалите българи.

не е точно сравнението, поради сериозни исторически различия  Laughing
но принципно си права, за чужденците Рим и юг олицетворяват Италия.

Лени, ако не греша, денят е съвсем скорошен, т.е., не е нещо открай време, а поклон към традицията . аре, че пак обсебихме темата  Embarassed

# 1 328
  • Мнения: 5 710
ами не четох много сайта но го обвързват с културните традиции на Наполи и други работи, като свободен достъп до културни места и тн
Тук по-скоро има традиция на черпенето - напр. някой ( приятел, клиент и тн) оставя 'кафе' в бара , на мен ми се е случвало вече няколко пъти. Flutter Когато съм свободна и искам отивам и казвам , мен ме беше срам да кажа "Ама тука има едно кафе за мен:)), честно казано - но после съм пила 1-2х. такава почерпка - това все пак е случка, която донякъде се доближава до концепцията

# 1 329
  • Мнения: 2 093
сега си припомних, тук на Коледа в една от веригите за закуски и доньтс, един човек купува кафе за следващия клиент и така в продължение на няколко часа хората сьщо го правят и така се стига до 228 човека. Обаче 229-я клиент отказва да плати, вьпреки че той си порьчва 3 безплатни кафета и така веригата се прекъсва. Обаче тук системата е била по-различна, в смисьл хората са купували кафе за човека, който поръчва след тях и продавачите в закусвалнята са знаели каква е поръчката.

# 1 330
  • Мнения: 58
Като в една ориенталска картинка  Laughing на леко затъмнено улично кафене, състоящо се от няколко възрастни мъже с извехтели, но спретнати дрехи, седящи на няколко обикновени дървени стола и една масичка. Потънали в забвение из леката сива мъгла на лениво разнасящ се тютюнев дим, съпроводен от аромата на току-що запалена и бълбукаща плодова шиша. Ще те погледнат малко странно, като че ли си им смутил следобедната седянка, а после ще се продължат с ежедневните си еднообразни раздумки, бавно отпиващи от малките си чашки с ароматно кафе или горещ чай от неизвестни нам билки.

# 1 331
  • Мнения: 653
Джоя, традиция, обичай, както искаш я наречи, но съществува и в съвременния фолклор  Laughing

Възможно е. Не съм се интересувала от неаполетански фолклор. говорех zа съвремието общо за Италия. да не тръгне някоя заблуда за висящи кафета и подобни в Италия.

Лени хубаво е описала един тип кафенета. Ако идвате в Милано оба4е е следното: плащате на касата, с лакти достигате до бар плота, от там крещите каво сте платили. Ако ви обърнат внимание, ви го дават. Пиете бързо, 4е ина4е ви прибират 4ашката без да се усетите. Тва е.

Последна редакция: ср, 27 мар 2013, 13:27 от gioia.

# 1 332
  • Мнения: 5 710
Като в една ориенталска картинка  Laughing на леко затъмнено улично кафене, състоящо се от няколко възрастни мъже с извехтели, но спретнати дрехи, седящи на няколко обикновени дървени стола и една масичка. Потънали в забвение из леката сива мъгла на лениво разнасящ се тютюнев дим, съпроводен от аромата на току-що запалена и бълбукаща плодова шиша. Ще те погледнат малко странно, като че ли си им смутил следобедната седянка, а после ще се продължат с ежедневните си еднообразни раздумки, бавно отпиващи от малките си чашки с ароматно кафе или горещ чай от неизвестни нам билки.

естествено говорим за Неапол:) Кой знае къде са стояли Фелини и ДеСика. И аз точно тази картинка си визуализирах, мислейки за тази традиция.

# 1 333
  • Мнения: 58

естествено говорим за Неапол:) Кой знае къде са стояли Фелини и ДеСика. И аз точно тази картинка си визуализирах, мислейки за тази традиция.
И не само. Тази картинка би се видяла със същата лекота, но малко по на юг из иначе прашните, но изпълнени с ведрост и безгрижие улици. Като едни черно-бели кадри на Фелини и Казабланка. Laughing

# 1 334
  • Мнения: 3 659
Днес много се ядосах, когато от телевизията разбрах, че  една година след ремонта на Южния Парк в София се налага отново да се ремонтира. Причината са некачествените материали. Така е с всичко. Пътищата, които са ремонтирани, след две - три години са в ужасно състояние. Бас държа обаче, че при нас документално всичко ни е по-скъпо в сравнение с Европа. Затова ми е смешно, когато някой ми каже, че чашата не е наполовина празна, а пълна.

Общи условия

Активация на акаунт