Според мен, голямата разлика е удобна за родителите, малката е добра за децата. Предполагам има и изключения. 
Плюсовете - ясни, минус - волю-неволю и каката е въвлечена в разправиите с малкия, той понякога е такова диване, че нищо чудно да я обезсърчи по отношение на свои деца
. Не й го оставям да го гледа продължително, достатъчна помощ е да мога, докато спи на обед, да й го оставя за 2 часа или да го нахрани, ако аз готвя например.Аз имам своето обяснение за разликата - първото беше непланирано, ако не бяха нашите да ме навият да раждам и впоследствие да помагат, щеше да ми бъде много трудно и едва ли щях и да помисля за второ. По-късно имах и други съображения да се туткам , но дори и без тях, разликата щеше да бъде минимум 9 години.
Допускам до 10 години разлика, повече не е най-доброто решение, освен ако не става дума за деца от предишен брак. Разбира се, стига да няма физически проблеми.
Как` Сийка, помагане и отглеждане не са едно и също. Не всички сме такива майки-героини да гледаме породени деца.
), къпала ме е и т.н и т.н. Не живее в БГ , но се чуваме поне през ден по телефона, споделяла съм и в тиййн възрастта любовни трепети, тя ми е давала съвети, учила ме е да се гримирам 
Въобще много сме си близки.
