Публикувана: 24 фев. 2013, 11:38 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2014, 11:28 ч.

Предимства и недостатъци на голямата разлика между децата

30 095
166
1

1
...
3
4
5
...
12
Всички

# 45 6 март 2013, 11:56 ч.

sofia
Мнения: 9 342

Цитат на: Трещерица в ср, 27 фев 2013, 20:08

Май е по-добре да попиташ в тийн форум.
Аз съм чувала израза - детството ми свърши, когато ти се роди. Голяма сестра от двойка, които са много близки и много се обичат.

Това ме наведе на спомен, че ми беше досадно да мъкна сестра ми с мен (щото гаджета, това-онова) и ми "пречеше". Взимала съм я от ДГ, но честно казано нямам спомен за някаква конкретна тежест. 7 години ни е разликата.
Та, ако въпросните тийнове са баш в тая ситуация, нормално да недоволстват Simple Smile

То и моя големия разправяше, че живота му е "черен" заради брат му, но малкото порастна и премина и този период.

# 46 6 март 2013, 14:59 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Предимствата са, че едното е вече самостоятелно и евентуално може да помага от време на време (макар че при нас няма много желание, така че си е до дете), а недостатъците, че двете деца са с почти тотално различни интереси и всъщност всяко расте без компания в лицето на другото.

# 47 8 март 2013, 15:55 ч.

София
Мнения: 169

Общо взето, освен, че евентуално няма да са супер близки в началото и да си играят, други недостатъци няма. Но те може и да са на една възраст и пак да не са. Ние с брат ми имаме малка разлика и сме много близки, но мъжи ми и брат му също имат малка,но не са близки...
Май предимствата за по-голяма разлика са повече...поне така ми се струва сега Rolling Eyes

# 48 11 март 2013, 11:57 ч.

София
Мнения: 20 849

За мен понякога преекспонирате какво щели да кажат тийнейджърите. Че те угодия имат ли?

Моята щерка до 12 години я гледаха баба и дядо (единствено внуче, което не си е мърдало пръста за нищо), след това - вкъщи същото, защото с мъжа ми сами се справяхме с къщната работа.
Определено не смятам, че й ограбвам младостта с това, че 1-2 пъти в седмицата е нахранила брат си. Но тя си е вече голям човек и се включва повече, след като има още един член на семейството.
Зълва ми казва, че изобщо не си представя как дъщеря й на 13 г. би взела брат си от ДГ.

Последна редакция: пн, 11 мар 2013, 12:07 от Cuckoo

# 49 11 март 2013, 15:31 ч.

BG
Мнения: 2 457

Цитат на: Cuckoo в пн, 11 мар 2013, 11:57

За мен понякога преекспонирате какво щели да кажат тийнейджърите. Че те угодия имат ли?

Че нямат - нямат, ама и моят батко никога не се е оплакал, когато го накараме да се погрижи за брат си! Това се случва рядко, защото са кой на училище, кой на ясла, но стига понякога да го вземе от там, когато няма кой, да постои с него час, докато се приберем, да го изпишка, да си поиграят, даже може и да го нахрани. Дори ми се струва, че с удоволствие ги върши тези неща. При едно разболяване преди време, на ръце го носеше като порцелан до болницата (таткото го нямаше, а на мен ми беше толкова кеф, че има кой да го замести). Малкият му се отблагодарява, като му поднася чехлите на прибиране и обувките и ключовете на излизане. А, и като му изключва компютъра в най-неподходящия момент Laughing

Толкова ми е криво, че ако бати отиде студент наесен, ще се виждат рядко! Tired

# 50 12 март 2013, 04:56 ч.

Мнения: 935

Цитат на: Katarin X. в вт, 26 фев 2013, 17:38

Близостта между децата не зависи толкова от разликата, колкото от отношението на родителите.

Преди време се запознах с една жена, майка на три момчета, сега са по-големи от мен. Та тогава тя ми каза, от както се родиха близнаците, вечер лягам и сутрин се събуждам с една едничка мисъл - да правя така, че да са си близки и никога да не се отчуждят един от друг. До тогава не си бях давала сметка и не се бях замисляла за ролята на родителите в отношенията между децата.

Съвсем отскоро съм мама на две деца, но това е и моята основна задача - да не допусна баткото да ревнува и да се стремя така да ги възпитам и двамата, че да са си близки и много да се обичат Heart Eyes

Имам брат с 5 г. по-малък от мен, въпреки разликата и разминаванията ни през годините, го обичам много силно и по няколко начина - майчински, сестрински и приятелски Heart Eyes

И той много ме обича Grinning

# 51 12 март 2013, 09:19 ч.

София
Мнения: 2 125

Цитат на: MaрTa в вт, 12 мар 2013, 04:56

Цитат на: Katarin X. в вт, 26 фев 2013, 17:38

Близостта между децата не зависи толкова от разликата, колкото от отношението на родителите.

И той много ме обича Grinning

# 52 12 март 2013, 21:49 ч.

Мнения: 186

със сестра ми имаме 9г разлика,като бях по-малкоа и правех мизерии но кега не мога без нея.
Тя е като вторамайка на децата и,винаги е била до мен защитавала ме е и е помагала,и все още го прави.
Живеем заедно и добре че е така.Не знам какво бих правила без нея.

# 53 13 март 2013, 14:09 ч.

Мнения: 237

След всички изчетени мнения затвърдих своето собствено - всичко е много индивидуално. Разликата не е от значение за отношенията между децата. Аз имам сестра с 5 години по-голяма от мен. Не знам дали и е било трудно с мен като малка, имаше и период, когато не бяхме особено близки. Аз бях студентка, тя вече семейна и с дете. Но винаги сме се обичали страшно много, а сега от позицията вече на големи жени със сходни ангажименти, мога да кажа, че тя ми е голяма опора, както и аз за нея.
Много съм се чудила по повод голямата разлика, но какво да ви кажа - дъщеря ми е на 8, а след месец и половина-два чакаме ново попълнение в семейството. Надявам се да успея да възпитам и двете си деца най-вече в уважение едно към друго. Останалото зависи от тях.

# 54 17 март 2013, 02:00 ч.

Мнения: 1 788

Аз имам 11 години разлика с брат ми - той е по-голям.
Не съм усетила да има недостатъци, но пък предимствата са много.
Брат ми ми е казвал например, че трудно е свикнал с плача на бебето (аз) в началото и че е трябвало да върши някои неща, с които да помага на родителите ми, вместо да кара колело или рита топка, но пък по-скоро го е разказвал да се посмеем. Сега смея да твърдя, че ме обича повече дори от собствените си родители. Simple Smile

Така че не е била голяма работа, а чисто детско/детинско поведение, което с възрастта и времето просто изчезва.

# 55 27 март 2013, 22:32 ч.

Мнения: 534

Ще пиша,като най-малкото дете в семейството,трето дете,10г. по-малка от единия и 12 от другия брат .Много е от значение пола.Ако е момиче,ще е по-ангажирана с малкото и ще помага,докато батковците,защитават и не се оплакват толкова.Винаги съм била щастлива ,че са много по-големи!Бях обгрижвана ,обичана,без ревност,не сме се карали или делили нещо.Сега като пораснахме нещата малко се промениха,но то е зареди други обстоятелства.

# 56 30 март 2013, 22:53 ч.

София
Мнения: 320

Разликата на мойте е 10 години. От скоро възобновихме купонясването по дискотеки и клубове с ММ. Гледат се двете много успешно. Поръчват си пици, гледат филм и си лягат. Резултатът - всички доволни. Ако бяхме в Америка , са ме опандизили за този пост Stop

# 57 31 март 2013, 11:52 ч.

Пловдив
Мнения: 28 024

Цитат на: Stelitka в сб, 30 мар 2013, 22:53

Не е така. Точно американците викат за детегледачки 16годишни момичета. Един от най-популярните начини да си сокарват джобни е да гледат децата на съседите. Голямата ти има 16, съвсем по американски Simple Smile

# 58 31 март 2013, 22:34 ч.

София
Мнения: 255

Имам сестра с четири години по-голяма от мен. По стечение на обстоятелствата никога, ама никога не сме живели заедно. Даже бяхме в различни градове и аз често ходех самичка със самолет (оставяха ме на стюардесите) за събота и неделя, да се видя с нея и родителите ни. Сега, след 30 години вече живеем в един град и мога да твърдя, че е най-близкият ми човек. Обичам я! Много я обичам.
Това го написах, защото според мен не е важна разликата в годините или далечните разстояния. Те не са причина, за да не се разбират братя/сестри. Причини - бол!
ПС Винаги, винаги съм знаела, че с нея един ден ще сме толкова близки. Надявам се за цял живот.

# 59 31 март 2013, 23:08 ч.

Мнения: 557

Сестра ми и аз сме с 18-годишна разлика. Не знам дали я чувствам като сестра или по-скоро като по-голямото ми детенце. Та тя е леля на сина ми, а е по-голяма от него с 4 години Grinning

Иначе - за майка ни беше много лесно първите месеци, защото разчиташе на мен. След това аз отлетях от дома. Въпреки, че не се виждаме често, много си я обичам. Тя мен също и много ме слуша Laughing

Честно казано, мечтая за момента, когато тя ще порасне и ще прекарваме много повече време заедно, ще имаме повече общи теми за разговор. Много й се радвах, когато се роди. Не съм и предполагала, че чак на 18 ще стана кака Laughing

Имам и 2 близки приятелки, които имат 10 години по-големи братя. И двете ги боготворят и много ги обичат.

Препоръчани теми

Второ дете ?Или пък с едно ми е добре

Естетвено изчистване при кухо яйце

Колко е разликата между децата ви и какви са взаимоотношенията им?

Алкохол и бременност

Причина:

Причина: