Предимства и недостатъци на голямата разлика между децата

Какво означава "нехрани"?

По-скоро клоня към голяма разлика- поне 3 г. между бременностите.
Чисто биологично- за да си върне майката резервите от витамини и други работи.
Повечето племена гледат с лошо око на чести бременности.

Слагам биологичното удобство пред социалното. Това да ги наредиш през година, но
да се разболееш не е работа.

4-5 години е перфектно, но и с 10 години има чудесни истории.

Между другото на свекървещицата една врачка й казала, че ще ги раждам
с 2 г. разлика, ама аз да не съм луда- преди да усетя, че ми свети индикаторчето
"full", няма начин да ми се прииска бебе...

не храни - не полага грижи...
не очаквай от него да те носи на ръце, ще дойде ден в който помоща му ще бъде Важна за теб...

това е като да имаш и родители...добри/лоши...родители. Много често хора загубили  не чак толкова грижовни родители  виждат, че живота им е бил по-добър с тяхното присъствие...поне по пълен...

Онова чувство на  безрезервна любов крепи семейството/човекът!

С брат ми разликата ни е 7 години, той е по-голям, играехме си заедно, но и доста го дразнех  Сега сме много близки, споделяме си, помагаме си.

Маманет, твоя постинг е много верен.... Винаги съм си представяла, че ще имам две деца, а сега колебанията са много - ще се справим ли финансово, как ще отсъствам от работа, как ще се чувства дъщеря ни.. Но все по сериозно се замислям за още едно дете, наистина радостта да чуваш "Обичам те, мамо" ще е двойна 

То не е задължително второто да е толкова любвеобилно .
Аз от голямата не съм чула "обичам те, мамо", имам го обаче написано на една рисунка, когато беше на 6 и съм си я сложила в рамка . За сметка на това пък, малката през ден ми обяснява колко ме обича.

така вече може .

Предимства -голямото се обслужва само .Недостатък -голямата разлика .Ревността си я има пак и при двете деца.

Тц, нямаше и не е имало дори грам ревност, в нито един момент! Само огромна обич и в двете посоки! За мен голямата разлика е само предимства  !

Ами браво !При нас не е така ,то си е до дете все пак .При нас ако голямото ме гушне ,малкото идва и започва да пищи и дърпа .Обратното е в по - лека форма

При нас си я има ревността, и още как. Най-редовно чувам от голямата негодувания, че каквото и да се случи, все тя е виновна. И до някаква степен я разбирам.
Малката пък умира да излезе по-напред от сестра си във всичко, като страшна конкуренция я възприема... Не знам, надявам се силно да отмине с годините .

Здравейте, момичета! Натъкнах се на темата случайно и ми стана интересно ...ако нямате нищо против искам да кажа и мнението си , защото имам брат с 11 години по- малък и сестра с 2 години по-голяма от мен ,та разликата едната е малка , другата доста голяма....отраснах със сестра си , спяхме в една стая , с общи приятели и мили моменти , както и с доста детски разправии...после се появи брат ми и докато поотрасне вече бях омъжена и не споделих детството му...вече имах свой син и грижи....погледнато от днешния момент - обичаме се еднакво, грижим се и се помагаме кой когато и с каквото може .Уважавам , както мнението на брат ми, така и на сестра ми ...убедена съм ,че разликата ,каквато и да е тя, ревност и подобни проблеми си зависи единствено от човека...мама и татко ни научиха да се търсим, да не забравяме дома в който сме отраснали ....за съжаление тати почина преди 3 години ,а това още по ни сближи, а миналата година мама ни направи родословно дърво ...нашите деца за сега са последните клончета ...та ...нека родителите да преценят ,каква разлика искат ,защото ако си възпитат децата в любов и задружност няма да се търси минус изобщо...бъдете ми здрави вие и семействата ви, и весели празници на всички!

Аз имам по-голяма от мен сестра, 8 год. и половина ни е разликата.
Мъжът ми има 2-ма по-малки братя - единият се е родил 9 години по-късно, а другият - след още 9 години (т.е. разликите са съответно 9 и 18 години.

Аз винаги съм обожавала и възхищавала на сестра си и съм научила страшно много от нея. В определени ситуации тя ми е била модел за подражание, а не майка ми напр. Тя също винаги е проявявала грижовност и някак ми е била като втора майка (но по-близка от майка всъщност). Много сме различни и не винаги сме били близки, на периоди. Но ми е доверен човек и ако иска да споделя с някой, тя е еднин от първите хора, на които бих се обадила.

ММ не е много близък с братята си, но си ги обича. А те двамата, въпреки разликата по между си, пък са доста близки (пак е имало различни периоди и при тях, но имат и много общи интереси). Двамата "малки" ценят ММ и уменията му, усеща се, че той е авторитет в техните очи.

Мисля, че от това също печели по-големия брат или сестра - да усещаш как някой те оценява така високо, да чувстваш колко си важен и умен в нечии очи За по-малките ползата, мисля, е ясна (още един човек, който се грижи за тях и от когото получават внимание, пример и т.н.) 

Би ми се искало да имахме по-малка разлика, мисля, че би било по-добре за нас, но предпочитам да сме с голяма разлика, отколкото да не бих имала сестра  ММ има и доведен брат, с който разликата в годините е по-малка, така че той е усетил и от това преживяване...
А ние сме с едно дете и не ми е лесно да се реша да го оставя единствен син.

За ревността - нашите родители понякога правят сравнения между нас и това подклаждаше огън между нас, когато бяхме по-малки, сега вече - не.

Според мен е до родители, не до дете. Но темата е съвсем различна.

Аз имам сестра 5 години по-голяма и брат 10 години по-малък. Помежду им - цели 15. От едни родители.
Живееш при родителите си само 18-20 години, но брат и сестра имаш за цял живот. Разликата в годините не определя близостта. Сестра ми и брат ми са живели под един покрив само 3 години, но са много близки. Споделят си, помагат си. С мен също, но аз съм си малко "темерут" с роднините и е по-трудно, не е заради годините.
Отглеждането на две деца с голяма разлика (над 5 е за мен голяма) вероятно е по-лесно в някои отношения, в други едва ли... Майка ми мислеше за захранване и детска градина едновременно с тревогите за разбито сърце, изнасяне в университет и годежи... Едва ли е много релакс за мозъка  
Раждайте си деца щом ги желаете, няма какво да му мислите за разликите!

Почти перфектно казано! Почти нищо не мога да добавя.
Двамата ми сина имат точно 10 години и 1 месец разлика.
Още един недостатък- малкото става голямо гевезанче, защото всички му се радват, включително и голямото дете

С брат ми имаме 9г. и 3м. разлика.....
Да, като малки винаги съм страдала от факта, че другите играят с брат-сестра, а аз - все сама. Аз на 10г. - брат ми в казармата, после се ожени и.....малко са ни дните заедно, като деца...Малко като осъзнати от мен, да имам спомени.....

След това се появи една дупка в отношенията ни, но от няколко години станахме много близки. Търсим се, той редовно ме търси по телефона - с повод и без повод, благодарна съм, че го имам. Децата също много обичат вуйчо си, а и той доста им върви по водата - ако не бе той нямаше да има у нас ни риби, ни папагали - той ги научи как да ги гледа, той им ги купи.....И още много примери.....

Та от моя опит мога да кажа - добре е да имаш брат - сестра, дори и с голяма разлика........

Нямам (все още) опит с голяма разлика - ние съм сестра ми сме само 4 години, но моите, живот и здраве, ще имат разлика 10 години и няколко месеца. За себе си лично не съжалявам, защото с две малки нямаше да се справя, а сега голямата вече е самостоятелна, надявам се и да помага. Дори и като деца да нямат много общо, смятам, че след години разликата се изравнява и може би ще си бъдат близки, макар че това зависи от много фактори...