Следя отдавна темата, ама чак сега се включвам. Моите деца са с 14 години разлика по между си и за доста хора това е странно. Аз намирам само позитиви в голямата разлика, не знам дали така е за голямата ми дъщеря, а малката е трудно да я питам още 
Първо голямата разлика според мен дава възможност да обърнеш достатъчно внимание и на двете деца в най-важните и трудни моменти от живота им, имаш вече известен опит и си по-спокоен с второто, голямото доста помага, или пък поне не ти пречи
. За липса на ревност не съм много сигурна, защото като казах на каката, че съм бременна никак не беше доволна в началото, но мисля, че преодоляхме бързо този период. Още повече, мисля, че самата тя има някакъв майчински инстинкт към малкото и става все по-грижовна към него. Страхотно е, а и късното майчинство също ми достави огромно удоволствие, наслаждавам се и го приемам някак по-осъзнато...
Първо голямата разлика според мен дава възможност да обърнеш достатъчно внимание и на двете деца в най-важните и трудни моменти от живота им, имаш вече известен опит и си по-спокоен с второто, голямото доста помага, или пък поне не ти пречи
. За липса на ревност не съм много сигурна, защото като казах на каката, че съм бременна никак не беше доволна в началото, но мисля, че преодоляхме бързо този период. Още повече, мисля, че самата тя има някакъв майчински инстинкт към малкото и става все по-грижовна към него. Страхотно е, а и късното майчинство също ми достави огромно удоволствие, наслаждавам се и го приемам някак по-осъзнато... 
И мен ме вълнуват подобни теми и мисли... 
различни вселени сме с него, не мога да кажа че сме особенно близки , обичам си го 