Публикувана: 24 фев. 2013, 11:38 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2014, 11:28 ч.

Предимства и недостатъци на голямата разлика между децата

30 316
166
1

# 150 1 септ. 2014, 21:40 ч.

Мнения: X

Цитат на: kitarista в пн, 01 сеп 2014, 21:24

Според мен от 5 нагоре е голяма разлика. Близки ли сте с твоя брат с 8 годишна разлика?
аркият, възможно е. Но ако той е по-големият, трудно би било да се изгради добра връзка.
[/quote

Не съм Дессс, но синът ми е с 14 години по-голям от сестра си. Много, ама много се обичат. Малката лепка беше направо съсипана, когато го изритах да живее отделно (на 20), а той човек убива за нея.

# 151 2 септ. 2014, 16:55 ч.

Мнения: 534

И ние с брат ми сме така (10 г. разлика,той е по голям) Много се обичаме,много сме далеч един от друг на км,но пък си се търсим. Имам още един брат (12 г. по-голям) с него хич ме няма ,не сме се карали ,но се чуваме 2-3 пъти в годината .Дири когато живеехме заедно не се разбирахме ,все си пречихме .Така е и между братята ми ,с две години разлика са ,а ще си избодър очите.От деца не се разбират и сега е така.Не знам дали е и до родителското възпитание...по скоро е до характер на децата .Според мен всеки си се ражда с характера,много е важно възпитанието, личния пример ,изграждането на навици и т.н и т.н. ,но всеки си има предпочитания и съвместимост на характери ,понякога не съвпада при братя и сестри .Много исках момиче да ми е едното дете,за да не се карат ,но уви не стана.Сега децата ми са на 2 и 7 и в къщи е непрекъснато бойно поле .Надявам се като пораснат само да се уважават и да не се плюят един друг непрекъснато Praynig

# 152 3 септ. 2014, 10:50 ч.

Варна
Мнения: 2 704

Много интересна и полезна тема !
С брат ми имаме 9 г. разлика, аз молех майка ми и баща ми, много исках брат, радвам се че сбъднаха желанието ми Simple Smile

Аз съм на 24, а брат ми е на 15, не живеем заедно. Още на 18 г. се изнесох от вкъщи, но няма ден в който да не се чуем, виждаме се винаги, когато имаме възможност. Обичаме се много, винаги съм намирала начин да си играя с него като малък, след това започнахме да ходим на кино заедно, да спортуваме, да си разхождаме кучето... Много се разбират и със съпруга ми, брат ми обожава и детенцето ми, по стечение на обстоятелствата се наложи цяло лято да ми помага с гледането на синът ми, с две дискови хернии на шийни прешлени съм и не ми се мисли, как щях да се справя с прохождащо детенце сама, ММ пътува постоянно.
Ако някой ден имам щастието да имам още едно детенце, ще бъдат най - вероятно с голяма разлика. Имах много тежка бременност ...

# 153 3 септ. 2014, 13:01 ч.

Мнения: 3 461

Аз нямам брат и сестра и не мога да дам мнение от мое име. Братът на съпруга ми е 9 години по - малък от него. Еми не са близки. В един град живеем, но може и месеци да не се чуят. Нямат общи теми на разговор. Казва, че като малък - 12-15 годишен, само на него са го оставяли родителите му да го гледа вечер и са ходели по гости, по заведения...И като направи малкия бела, все той е бил обвиняван и наказван. За мен големите деца не са длъжни да гледат малките.
Приятелката ми има момче на 11 г. и момиченце на 2. Баткото обожава сестричката си. Той е тенисист. Не излиза на корта, ако не я види на трибуните.
При всеки е различно.

# 154 5 септ. 2014, 19:27 ч.

Мнения: 6 837

Цитат на: haho123456 в нд, 31 авг 2014, 10:23

Ние сме с няма и две години разлика. Не се чуваме, не се виждаме.
Не сме се карали, просто не сме близки.
Точно от родителите идва, а не от годините разлика.

И аз имам много и различни такива примери пред очите си. С малка разлика - никакви допирни точки, с голяма - по-близки и уважаващи се. Както и точно обратното.
От една страна има пръст семейството, как са били отношенията, как са се отнасяли към децата и т.н.
Аз не понасях да ме оставят да гледам и наглеждам сестра ми, понеже бях кака с цели 3 год 8 месеца! Моите приятели играеха и тичаха, аз все нея гледах и се сърдех, че не може да тича бързо като нас - тя примерно е била на 2 години. Детски акъл, но това е.
Също така е индивидуално, има си такива, които са си само достатъчни сами, и такива които обичат да споделят, да общуват, да имат компания.

# 155 12 септ. 2014, 13:36 ч.

Мнения: 10 204

Моите са с 9 години разлика, момичета. Честно казано съм по-скоро против чак толкова голяма разлика. Голямата започна да навлиза в пубертета скоро след появата на бебето /примерно в първите година-две-три/ и го преживя много трудно - аз съответно изцяло обсебена от грижи за бебето, все се укорявам, че не успях да й обърна достатъчно внимание в този момент. Имаше я и ревността въпреки голямата разлика и моите очаквания, че каката е вече голяма и разумна.

Не мога да кажа, че с нещо ми е било в плюс голямото дете да е толкова голямо. Напротив. Оказа се, че трябва да се справям с дете в предпубертет и с бебе, което не ме оставя да спя по цели нощи.

Сега след почти 6 години положението никак не е по-розово, даже напротив. Нищо не правят заедно. Каката все още демонстрира досада по отношение на малката, нищо, че и тя порасна и става все по-самостоятелна и вече далеч не е досадна, както е била първите години. По мое мнение двете изобщо не са близки. Постоянно се дразнят. Изобщо - във война са. Не успявам да подобря отношенията им с никакви мерки. Много ми е болно от държанието им. Но каквото - такова.

Аз с моята сестра имам 3 години разлика. Не, че и ние не сме се карали. Но си играехме много заедно и всичко правехме все двете. При моите това тотално липсва. Sad

# 156 12 септ. 2014, 14:00 ч.

Мнения: 554

Ами пак опираме до това, че си зависи от децата и от родителите. Аз пък да кажа, синът ми толкова се е вглъбил в малката, че постоянно се върти около мен и даже забележки ми прави (пази я да не падне, не и стягай толкова памперса, това боди и е голямо, не го обличай повече...и т.н Joy

)
Пази сестра си като орлица. Аз нищо свързано с нея не съм го карала да прави, просто откакто са ни изписали от болницата не се отделя от нея. Излиза да играе навън с децата и ме инструктира като се събуди малката да му звънна (все едно той ще я накърми) Joy

Но докато бях бременна много му е говорено, мнооого. Всяка вечер имахме разговори кое как ще бъде още от момента, в който разбрахме, че ще имаме бебе. Дори беше с нас на гинеколог, когато ни потвърдиха бременността. После искаше да идва с мен на консултации да види бебето...
Много е грижовен, спрямо нея, много. Все още малката спи при нас, но той всеки ден ме врънка да я преместя при него, в неговата стая ooooh!

Скрит текст:

Ще ви разкажа и една случка, която ме просълзи. Преди да заминем на море, бяхме за 2 дни на почивка в планината. Спахме в две стаи - в едната синът ми и баща му, а в другата аз с малката. Тя изобщо не спа добре, може би защото бе на чуждо място. Сутринта синът ми като чу, че не спим, веднага дойде при нас. Леко бях нервна от безсънната нощ и казвам на малката "Никакво море, щом не спиш по цяла нощ ние тримата отиваме на море, а ти на бабин дом". Синът ми се разплака, гушна я, обърна се към мен и ми каза "Щом тя няма да ходи на море, аз отивам с нея на бабин дом, и аз няма да ходя на море" Simple Smile

# 157 12 септ. 2014, 16:30 ч.

Мнения: 10 204

Elefteria , дано да се запазят така отношенията и занапред!

Но нашите се промениха. Разбира се, и нашата кака в началото беше ентусиазирана покрай бебето, а и не беше още достатъчно взела да пораства. Crazy

Ама като започна да ходи малката и да й пипа нещата, да я вика да играе, пък на нея й се седи на компютъра. Тогава й стана досадна. Sad

Аз също много съм обяснявала на голямата. И изобщо имам себе си за един много весел и либерален родител, който би трябвало да предразположи.
Обаче... пред пубертета май всичко е безсилно!

# 158 12 септ. 2014, 20:07 ч.

Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
Мнения: 4 328

Абе, utro77, ... права си да ти кажа Simple Smile

Когато се роди средната, каката беше на 12 ... Пълно неглижиране ... Все едно бебето не съществува ... И една тиха, пасивна ревност ...Сега не може да се раздели от средната, а с бебето е като майка Simple Smile

Та, до характер, родители и ... годинки си е Simple Smile

# 159 13 септ. 2014, 00:52 ч.

Пловдив
Мнения: 2 107

Със сигурност няма правило и едно мнение по въпроса Wink

Зависи, разбира се и от родители и от деца, темпераменти, характери, очаквания, време и още много други неща Simple Smile

При нас, разлика 11г. В тези 11г, докато каката беше сама, сестричка или братче бе най-голямото и желание! Е, позакъсняхме с изпълнението на желанието, но пък резултата беше и братче и сестриче едновременно Laughing

Каката-безкрайно щастлива! Първата година беше неотлъчно с нас. Обличаше, хранеше, сменяше, къпеше, дори новородени бебенца още. Песнички, игри, забавления! После влезе в пубертета. Сега каката е на 15г., малките на 4г. Кака има своите интереси и задължения. Но когато е свободна, обожава да си играе с тях. Те също непрекъснато я търсят. Прибираме ли се, първият въпрос е, "кака в къщи ли е?" Много обичат, когато тя разреши на някой да спи с нея в стаята и. Има много силна връзка между тримата! Не знам винаги ли ще е така. Силно се надявам Simple Smile

!
Та, накратко, никак не съжалявам, че така се получи Simple Smile

Ревност не е имало в нито един момент!

# 160 13 септ. 2014, 15:05 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

При нас нещата са като при Утро - и разликата е същата, и полът, и отношенията Simple Smile

. Ние също сме говорили, обяснявали, гледам по никакъв начин да не се държа различно с двете, макар че това е неизбежно, все пак възрастта им е различна Confused

. Аз все още си тая надежда, че като поотраснат ще спрат да се дразнят, ревнуват и воюват, но каквото - такова.
Утро, аз също се имам за миролюбива и либерална, но резултатът е плачевен и при нас Simple Smile

# 161 17 септ. 2014, 13:23 ч.

Мнения: 10 204

Цитат на: Почти безобидн@ в пт, 12 сеп 2014, 20:07

Абе, utro77, ... права си да ти кажа Simple Smile

Та, до характер, родители и ... годинки си е Simple Smile

Почти безобидн@, а какво ще рече "сега"?!?
На лъч в тунела се надявам, затова питам. Уж всички разправят, че в един момент тийновете се очовечват. newsm78

Та надявам се този момент наистина да настъпва и да е скоро... Praynig

# 162 17 септ. 2014, 13:28 ч.

Мнения: 11 606

Цитат на: utro77 в пт, 12 сеп 2014, 16:30

Обаче... пред пубертета май всичко е безсилно!

И той минава, и идва чудото в един момент - започват да общуват помежду си нормално - без да хвърчи перушина(има и изключения, разбира се, хора са и те, и ние).....Търпение и стискане на зъби........

# 163 17 септ. 2014, 13:54 ч.

Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
Мнения: 4 328

utro77, Hug

"Сега"-то е, когато е вече на почти 16 години, когато е "почти" голям човек каката Simple Smile

Много ми помага и ми е неоценома ... Добро дете ми е тя - другите две едва ли ще са толкова добри Simple Smile

Та, вече на 16 възприема света по-зряло, по-разумно и всичко се нарежда от само себе си Simple Smile

# 164 17 септ. 2014, 15:04 ч.

Мнения: 10 204

Почти безобидн@ , Мама Цоцоланка, брей дано! Praynig

Препоръчани теми

Как да НЕ бъда контролираща майка?

Ремонт... Помощ!!!

Как да пазаруваме с децата?

45
На пазар

Контролиращи хора - нарциси, травматизирани, невротици или?

Причина:

Причина: