Луд(ори)и от любов

Мацката, остригала се нула номер, за да влезе в казармата засега води класацията. 

Да уточня само, че будилника е идея на мъжа ми и го настройваме не повече от 2-3 пъти в седмицата.

Мога да добавя, дори да не е кой знае каква лудория, че когато отсъствам за дълго по работа ми пише писма (на хартия) и ми ги изпраща до съответния адрес. Засега съм получила само едно, точно в деня, в който си тръгвах. Останалите се връщат на подател след седмици, дори месеци като обикновено са обиколили половината свят. Имам едно, доставено на адрес в Германия и една мила жена беше платила нова марка, за да го върне до мъжа ми. 

Чак лудории не мога да ги нарека, но заживях с мъжа ми в деня, в който се запознахме. Сега като се замисля си е лудост, но тогава си беше съвсем нормално за студентския ми акъл. Бях на 19 г., първите 2 г. живеехме тайно заедно (родителите ми още не знаят за тези 2 г. ).

Като беше в казармата в Търново, пътувах от София до там за всяко свиждане, въпреки че даже не ги пускаха навън. Ходех с влак, за да пестя пари, 5 часа в едната посока   на следващия ден още 5 часа обратно. Спях при най-добрата ми приятелка, която случайно учеше там, но общежитията бяха на другия край на града, автобусите нередовни, а зимата се уцели зверска, висяла съм с часове на спирката, не си чувствах краката, бяха на висулки. И после от спирката до общежитията минавах през една пуста гора, по тъмно, а съм мноооого страхлива, как съм го правила, още не мога да си обясня.

А предишното ми гадже беше от съседен град (на 1 час с влак). По принцип той идваше, но веднъж решавам да ида аз, имахме някакъв свободен ден от училище. Тръгвам с една приятелка, без да кажем на никой. И се връщаме с последния влак. Да, ама той се счупи в едно голо поле   Висяхме там няколко часа и никой не ни казваше дали скоро ще тръгнем, а още нямаше мобилни и по никакъв начин не можехме да се обадим вкъщи. Накрая ни изтеглиха и се прибрах с ужас посред нощ, много след вечерния ми час и нямах идея какво ме чака вкъщи. Още не мога да повярвам какъв късмет извадих - майка ми и баща ми бяха излезли някъде вечерта и още не се бяха върнали  

За писмата се сетих, че веднъж пуснах такова без да напиша града, заплес  усетих се, върнах се до кутията, написах на едно листче - До пощальона! Моля ви, на писмото без град напишете еди кой си град. Пристигна на правилния адрес

Човече,   

А защо ги криеш още онези две години? Страх те е, че родителите ти ще разберат, че си им предала доверието ли? Ми то давността е изтекла отдавна. 

Не, просто не е ставало дума  а и предполагам са наясно за втората, защото живеех със сестра му  после през третата им казах, че той ще дойде за малко при нас, защото отива в казарма и няма смисъл за 2 месеца да плаща депозит, квартира и т.н., а и никой няма да го вземе само за 2 месеца, тогава пък дружно (аз и родителите ми), криехме от бабите и дядовците  щото как така неженена, пък живее с мъж 

Това и пощальона на човечето ми стоплиха душата! Много се трогвам от такива жестове, дори и да не са  към мен  

Е, тя тая тема стана за на Път подфорума 

до тук гледам лудориите били пътуванията .
моята тогава най-шантава лудория е , че когато бях мноооооооооооого млада, навръх нова година хванах самолета за москва, а на 1 януари, вече от москва, с тогавашното МиУо -потеглихме с влак /мили боже, къде ли ми е бил акълът / за ленинград .
/не е било спонтанно, беше планирано, и все пак ми изглежда странно. не бих го направила сега за нищо на света, и за никого, да се юрна на м**ната си /.

Човечеееее, това с бележката до пощальона е култово
Лудории аз не съм правила, не ми стиска, но една много голяма моя любов пропътува разстоянието Флорида-България-Варна-Велико Търново и обратно, за да прекара с мен точно 2 дни и да ми донесе една голяма папка с документи за брак, които...аз така и не подписах. И днес, 7 години по-късно, още не мога да си обясня защо

Не знам дали е лудория, но много се смях снощи на случката:
- джакузито в хотелската стая се оказа много студено..За по-бързо стопляне Милуто вкара душа вътре и пусна горещата вода.. Обаче започна да прелива..И той взе една стъклена чаша и започна да гребе с нея водата и да я излива в мивката..

И ние с моя съпруг /тогава гадже/ пътувахме всяка седмица и си ходехме на гости, защото бяхме студенти в различни градове. През седмицата си пишехме писма, защото тогава нямаше мобилни телефони. И до сега си пазя писмата-неговите и моите, защото и той ги беше запазил. Като ги препрочитам, се смея с глас. Ама такива мили глупости сме си писали! Сега си спомняме  с умиление как си купувахме един хляб, наденица,  буркан Първомайска лютеница и бутилка вино. Това ни беше менюто на съботно-неделните ни срещи.  ЕХ, ако можех да върна това време!

Направо си е "на път" 
Хайде да се впиша: ходила съм от София до Монреал за по-малко от 24-часова среща, при това -  прощална
Това беше горе-долу към края на периода със серийните ми глупости

Сега са ми малко по-обикновени хрумванията. Едно от по-скорошните - направих на мъжа ми градинско парти с 30-ина гости и всички салтанати (при това - нискобюджетно), без той да знае до последния момент (той е роден през лятото, а аз през зимата, така че за себе си такова не мога да направя.. )

Много приятна тема. 
Аз и лудории... Трудно. Цяла година мерих пътя Видин-София-Бургас, за да се видим с мъжа ми. Сега за нищо на света не бих си го причинила.  Първия път, когато дойдох в Бургас беше тайно от нашите - знаеха само най-добрата ми приятелка и съквартирантката ми. Не знаех къде отивам, с мъжа ми тъкмо се бяхме запознали наживо в София и се уговорихме аз да му дойда на гости. Та това е единствената ми лудост.
Иначе... Веднъж признах на мъж, че го искам. Не знам дали е лудория, но ми костваше много. Той не предприемаше нищо, а аз много го исках.  Хич не ми е в природата, обикновено мъжете винаги правят първата крачка към мен. И ако не я направи, губя интерес. Но с този не беше така и след дълго гърчене реших, че няма да издържа и си му казах.

Тук всички са го ударили на път И ние сме така, но това въобще не е в миналото. Вече 2,5 години се пътува нон стоп м/у България и Германия. Много често си правим срещи в други държави и градове. Например се срещаме във Виена, Милано или Амстердам, стоим там 2-3 дни и се прибираме в Кьолн. След 10ина дни се връщам в София и след още 2 седмици всичко се повтрая.
Много от приятелите ни мислят за луди, но на мен ми е много трудно да напусна България

хахаха и аз броя това за най-хубавата ми лудория засега
С приятеля ми - колеги от работа, бяхме се харесали /явно/ - ще пътуваме заедно в една посока... цяла нощ в колата не спряхме да си говорим, аз бях толкова... наежена, че си викам : ето ми я лятната забивка. На другия ден всичко беше по план, само че до ден днешен ми казва "Ти, ако ме беше оставила да те посвалям..." и аз отвръщам "ааа, не, точно тогава нямах време за сваляне". Сега малко ме е яд 
Е.... забихме си се едно хубаво... върнахме се в София, аз не излизах от тях, ходехме заедно на работа, прибирахме се... И един ден му писна да ме кара до нас за дрехи и ги взе всичките
Правим си някакви изненади, от рода на подаряване на нещо, което знам че ще го побърка от радост и т.н. ... Но чак пък лудории да са...

Иначе като бях по-малка правех какви ли не щуротии.... Имах едно гадже, което работеше на морето, колко пъти го изненадвах така от гарата "Я иди на гарата да посрещнеш еди кой си след 1 час" - той отива и там съм аз Но най-голямото разстояние, което съм изминавала за гадже, беше до Рим Даже единия път в приказки и забави си изпуснах самолета... Родителите ми ме чакат да се прибера вечерта, имах рожден ден преди дни и си бях подарила пътуване... Ама не успях да се прибера нито за вечерята с нашите, нито за работа на другия ден
Тогава с гаджето нещата бързо увяхнаха и се превърнаха в едно изключително силно приятелство и си походих бая из Италия.

Ох в същия филм и аз играх главната роля. Пътувахме 2 години като луди между България и Холандия с безброй междинни срещи и романтични ваканции по средата на пътя. Потрошихме купища пари. Аз не можех да си представя да живея в чужбина, мъжа ми се принуди да дойде при мен в България. Продаде къщи, коли, бизнеси и пристигна. След една година в България той успя да ме убеди, че е по-добре за всички ни, ако се установим в Холандия. И така, преди 2 години заминахме за Холандия и трябваше да започнем всичко от нулата. Нямахме жилище, работа... нищо... Сега започваме да надигаме глава и животът ни се понареди. Ако бяхме на тоя акъл преди 5 години ехееееееееей... ама влюбен човек може ли да мисли нормално