Баща ми е в Америка и ми отказаха виза

Ехи, разкажи как ти мина интервюто. За каква виза кандидатства, в какво настроение беше консула, как се държа и какво ти е положението от гледна точка на работа, семейство, връзки със страната, т.н.? Мерси

Сumbria, самото интервю мина много бързо, но си почаках доста. Стоях и наблюдавах какво се случва около мен и се опитвах да си обясня защо толкова много туристически визи бяха отказани. Признавам си, че се бях притеснила доста, не очаквах толкова много хора да бъдат изпратени с отказ, какво ли не ми минаваше през главата.

Според мен една от основните причини за отказ беше липсата на каквато и да е подготовка на явяващите се. На въпроса "За колко време мислите да останете" се отговаряше "ми не знам, примерно за 2 месеца ще стане ли" - неща от този сорт. Също така не мисля, че хората представяха достатъчно доказателства, че имат за какво/кого да се върнат в България.

Консулите бяха доста сериозни, не се усмихваха, това доста  ме притесни, молех се да не се падна при една дама, защото тя отказа доста визи. За щастие случих на едно много симпатично момче. Поздравих го с Good morning и започнаха мъките ми да промуша пачката с документи, което него го развесели и се усмихна. След това ме подхвана с въпросите. Аз кандидаствах за F1 виза (студентска). Бях приета да уча магистратура.

По времето на моето кандидатстване все още учих магистратура в България и се притеснявах да не би това да е някаква пречка или сигнал за консула, че съм несериозна и щом в България не съм довела нещата докрай, едва ли и  в САЩ ще ги доведа. Друго не ме е притеснявало, както казах, бях подготвена за всичко.

Относно работа - бях на стаж през лятото и помолих работодателя ми да ми напише едно предложение за работа след завършване на магистратирата в САЩ, реших, че е добра идея и доказателство, че имам за какво да се върна. Дори не го отразиха.

Питаха ме майка ми и баща ми какво работят, как ще си плащам образованието в САЩ, защо искам да уча точно там, а не в България, защо съм избрала въпросния град и университет и май това беше.

Нямам ни имот на мое име, ни мъж, ни дете, ни куче. И пак ме пуснаха.

Според мен няма много отказани студентски визи по принцип, защото някак си по тежи. Чувала съм, че туристическите били най-трудни, защото възможността за нелегална имиграция била най-висока. А доколкото професията на родителите ти, мислиш ли, че това оказва голямо значение? Аз съм чувала откази на виза заради ниско квалифицирана работна позиция на родителите....един вид мислят те за скъсан и, че със сигурност отиваш там да печелиш пари, а не с цел туризъм.

Всяка една виза предполага нелегално оставане, така че не знам доколкото видът ѝ е определящ. Моята виза също е срочна.

За професията на родителите не съм се замисляла