- Публикувана: 15 апр. 2013, 22:45 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2013, 23:24 ч.
Kuzey Güney-Север - Юг ﻉ с участието на Къванч Татлъту - 75
Такаааа: от екзистенциална гледна точка "позволи ми, остави ме" да те обичам отвежда към разбирането за любовта като самодостатъчна абстрактна категория, изискваща самовглъбяване и известна доза дистанциране от обекта/субект, за да бъде съхранена сакралността на чувството и това да гаранира неговата екзистенция 
От Кузеева обаче означава:"Чекай, чекай още малко...."
От Джемреева:"Айде, че ми писна..."
От Кузеева обаче означава:"Чекай, чекай още малко...."
От Джемреева:"Айде, че ми писна..."
И пак...
Госпожата 
, според Ботев е така:
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова,-
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил
...................................................
Роб бях тогаз - вериги влачех "До моето първо либе"
п.с. Едже и Мелек - плагиати
, според Ботев е така:Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова,-
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил
...................................................
Роб бях тогаз - вериги влачех "До моето първо либе"
п.с. Едже и Мелек - плагиати
Госпожата, според Ботев е така:
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова,-
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил
...................................................
Роб бях тогаз - вериги влачех "До моето първо либе"
п.с. Едже и Мелек - плагиати
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова,-
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил
...................................................
Роб бях тогаз - вериги влачех "До моето първо либе"
п.с. Едже и Мелек - плагиати
Ох, ше умрем с тебе....постоянно ме караш да слагам редица емотиконни вериги...
Госпожата, според Ботев е така:
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова,-
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил
...................................................
Роб бях тогаз - вериги влачех "До моето първо либе"
п.с. Едже и Мелек - плагиати
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова,-
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил
...................................................
Роб бях тогаз - вериги влачех "До моето първо либе"
п.с. Едже и Мелек - плагиати
Точно за “До моето първо либе“ си мислех, като казах Ботев ! Та и според него, е като според мен ! 
Е тука ся една характеристичка на Кузей - Яворов стайл от "Песента на човека" 
Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?
Мечта подир мечта гине и се ражда...
В тъма и сам - към светлина ли, към любов?
.......................................................................
.....................................бди тревожен ум,
с надежда за минутите възмездни
на стигнат край в безкраен друм.
Та така, мноооооого висока е българската литература
Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?
Мечта подир мечта гине и се ражда...
В тъма и сам - към светлина ли, към любов?
.......................................................................
.....................................бди тревожен ум,
с надежда за минутите възмездни
на стигнат край в безкраен друм.
Та така, мноооооого висока е българската литература
Е тука ся една характеристичка на Кузей - Яворов стайл от "Песента на човека"
Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?
Мечта подир мечта гине и се ражда...
В тъма и сам - към светлина ли, към любов?
.......................................................................
.....................................бди тревожен ум,
с надежда за минутите възмездни
на стигнат край в безкраен друм.
Та така, мноооооого висока е българската литература
Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?
Мечта подир мечта гине и се ражда...
В тъма и сам - към светлина ли, към любов?
.......................................................................
.....................................бди тревожен ум,
с надежда за минутите възмездни
на стигнат край в безкраен друм.
Та така, мноооооого висока е българската литература
Или, страшна си
На мен лично серията много ми хареса. Припомни ми една чиста любов. Запазена от времето по детски чиста. Прекрасна игра на Oyku и Киво толкова добре показа тръпката, желанието, нетърпението дори за една прегръдка. Аз лично съжалявам,че живея във време което първичното и физическото е по важно от любовта в най-чистата и форма. Тази романтика на люлката,цветята за закуска просто останах безмълвнна. Толкова сладки в притеснението си някой да не ни види. Върнах се назад във времето в което все още вярвах,че има такава любов. Това е първата серия на КГ в която се усмихвам 5 пъти. Знаех,че няма да има физическо,но това пресъздаване на чистата любов на мен лично ми допадна много.
Много се зарадвах за Бану,че се пребори със злодея. Нямаше криза справи се може и да се дължи на Джан който още от началото си я харесваше...Много ме зарадва колко беше честна.
Притеснява ме Гюней сега е ранено животно.Бану го изостави,Мелда я нямаше беше напуснала хотела, Джемре е с Кузей и пари няма...положение няма..разведен изхвърлен,унижен...сега мисля,че ще е по зъл от всякога.
Много се зарадвах за Бану,че се пребори със злодея. Нямаше криза справи се може и да се дължи на Джан който още от началото си я харесваше...Много ме зарадва колко беше честна.
Притеснява ме Гюней сега е ранено животно.Бану го изостави,Мелда я нямаше беше напуснала хотела, Джемре е с Кузей и пари няма...положение няма..разведен изхвърлен,унижен...сега мисля,че ще е по зъл от всякога.
В патриархално-родовото време, от което идва Кузей, основен знак за обич е китката - имаше я на закуска/, а кладенецът/изворът пък е ключово място за социални контакти на младите необвързани, много романтично/вярно, че Кузей наля една кана с вода от пластмасова бутилка, но все пак даде на Дж. да я напие /И на мен ми е мъчно за онези времена, Лудостче
/И на мен ми е мъчно за онези времена, Лудостче
В патриархално-родовото време, от което идва Кузей, основен знак за обич е китката - имаше я на закуска/, а кладенецът/изворът пък е ключово място за социални контакти на младите необвързани, много романтично/вярно, че Кузей наля една кана с вода от пластмасова бутилка, но все пак даде на Дж. да я напие /И на мен ми е мъчно за онези времена, Лудостче
/И на мен ми е мъчно за онези времена, Лудостче Знам,че ги е имало виждам и сега доста мъже семейни приятели на майка ми и на леля ми как се държат със жените си нещо което в наши дни мъжете не го умеят сякаш са възпитани само за първичното... жалко много жалко.
Благодарение на Киво си припомних колко беше хубаво това чувство ...
То май затова гледаме тези филми, някакъв своеобразен неоромантизъм
Може би да
Аз понеже съм с промит мозък, ама мнооого промит, та се сещам за семейната сцена от "Ралица" на Славейков. Та там кратката семейна идилия преди убийството на Иво представя съхранената и след брака свенливост....Трогателно е.
Край, спирам, не ме замеряйте
Край, спирам, не ме замеряйте
Ти ми напомни това бях забравила... страхотно го каза благодаря ти.
Аз в някои моменти се присещах за вечерята в "Железния светилник"
