Домакини - първи сезон/дванадесети епизод - "агнешки"

Добро утро и от мен!

Нощни  , много здравословно
Ерма, супер е кафенцето!

Добрютро от мен и благодаря за кафенцето и закуската 
Да разкажа по-подробно за моето странство 
Тръгнахме от Пловдив във вторник вечерта - 30.04. Посока - Добринище. Пристигнахме по нощите, естествено, защото тръгнахме към 7 вечерта от тука. Наспахме се, шматкахме се там, родата на мъжа дойде да се радва на беба... В четвъртък ходихме до х-л Римска баня на басейн и най-любимата ми част от спа-то - римската парна баня! Киснах там сигурно два часа на почивки, че то се не трае по повече от 15-20 минути вътре - 50 градуса е! Но вечерта бях като изцедена, така дълбоко не съм спала от месеци... После мислехме да ходим и в петък, но на ММ родителите ми заявиха, че на Разпети Петък "не се къпе"  Та си стоях мръсна и потна един ден  Те са хора, които без месо не могат да съществуват, а в петък постиха! Да им се ненадяваш значи  И какъв е смисъла да "постиш" един ден???
Дойде най-после "най-щастливия ден" - неделя. Тръгнахме към Плевен към 10 сутринта. Идеята беше като минем през София да се обадя на мама-коко да пием по едно кафе да се видим и да почине малко беба. Обаче тя заспа точно 5 км преди София и директно хванахме Южната дъга. За "късмет" на изхода ни спря полиция и малката се събуди  Но пък хубавото беше, че ни спряха в един от малкото моменти, когато тя си кротуваше в кошчето и беше закопчана с коланите си. Не съм много сигурна, но май не мога да я държа в ръце по време на път, нали?
Втората ни евентуална спирка трябваше да е Червен Бряг - да се видя с една колежка от университета, която работи в Ботевград, но се беше прибрала за празниците. Тъй като тя е от Бреница, а това ни е 45 км отклонение от пътя (който и без друго е 350 км) се разбрахме да се видим в Червен Бряг. Но и тя ме изненада, че нямало с какво да пътува, защото автобусите били пълни...  Та и тази спирка пропуснахме. Така или иначе малката кротуваше и си зяпаше през прозореца или спеше, та нямахме проблеми с нея. Към 3 следобед успешно се приземихме на родна земя в Плевен.
В понеделник (на 6.05) ходихме на разходка с нашите в парк Кайлъка, снимахме се... Айляшка работа  От вторник ММ трябваше да ходи на зъболекар, но... Отиде във вторник (имаше час), зъболекарката го погледна, прати го на снимка и му каза да отиде пак в сряда. Отиваме ние в сряда уж да му оправя проблемите (една клатеща се коронка и един счупен зъб) аз я питам колко ще се бави, за да не стоя с малката в чакалнята, а да се разходя и да дойда да го взема. "Поне 30 минути". Ми хубаво, ама не бяха минали и 10 и ММ се обади, че е готов. Айде обратно да го взема, че кабинета е в едни забутани улички и той не може да се оправи сам. Оказа се, че нищо не му е правила, само разрушения зъб е запълнила с медицинска паста, че да не се разрушава повече. Казала му е, че коронката ако я натисне по-силно, за да я отлепи, не знае как ще се счупи и дали няма да трябва нова (а тази я сложихме миналата година и беше 200 лева с работата), а счупения зъб можел и така да си стои!    Много съм разочарована! Ходим от Пловидв чак в Плевен СПЕЦИАЛНО за да ходим при нея! И тя така се изложи... Ами... Загуби двама редовни клиента... 
После в другите дни ходихме до село при баба, идваха ни гости - другата ми баба, кака, малкия братовчед и приятелката му (той малък, малък ама е една година по-малък от мен  ) В петък следобед дойдоха на ММ родителите за юбилея на татко. Ходихме да му купуваме подарък - беше му се развалила скоро водоструйката и му взехме нова, същата марка като предишната, за да може да си използва джиджавките, които е купувал допълнително. Много ѝ се израдва  В събота ходихме на църква за курбана, голям екшън докато занесем агнето до там и обратно  ММ носи тавата с агнето (покрита) и една циганка припка до него да проси пари. Той ѝ казва, че няма как да ѝ даде, защото ръцете му са заети. Тя "Е, аз ще те изчакам да го оставиш!"  В тоя култов момент го настигам аз и му казвам "Дай ми на мене тавата, явно жената има желание да изяде 2-3 шамара"! Че като драсна оная циганка без да се обръща  Много нагли са станали!
В неделя си тръгнахме към 10 сутринта... Мноооого тъжен момент за мене... Винаги оревавам света като си тръгвам... Защото никога не знам кога пак ще мога да ида... Надявам се за РД да си ида, искам да си го правя там. Ама... Не се знае... Родителите на ММ тръгнаха с нас през Балкана, решихме, че ще спим в Първомай в неделя и в понеделник сутринта те ще пътуват за Добринище, а ние - за Пловдив. И така вчера сутринта росни-росни се прибрахме...
Толкоз от мене за сега. Като се присетя интересни случки пак ще пиша. Станах досадна с моите истории... 

Добро утро
на мен пак ми зацапа и нищо не усещам сякаш

Коконче, стига си се притеснявала! Успокой се, почивай си и всичко ще е наред! Казвай на бебенцата колко много ги искаш и как си сигурна, че са там и те те искат също! Когато всички ми казваха, че не съм бременна, аз казах на малката, че аз вярвам в нея и в това, че я има и е там! Два пъти правих сериозни кръвоизливи в началото, но въпреки това малката се роди жива, здрава и доносена! Само трябва да го искаш и да вярваш, че ще се случи! 

да, много си ги искам

Знам, миличка, знам... Всичко ще е наред, ще видиш   

 

Нощни,благодаря за чайчето и закусчицата! Чудесна е! Хеле пък аз,както попреядох вчера,толкова на място ми идва!...
Ангелче,много интересно си описала пътуването,като пътепис!  
Коконче, всичко ще е наред!  
Хубав ден,момичета!

Привет 
Моят мъж ме събуди днес с топли палачинки и сладко от ягоди, как да не го обича човек. Аз си ги бях поръчала де, ама пак ми стана супер приятно 
Коконче, всичко ще е наред, мила 
Ангелче, не ви е било скучно на тази обиколка, а. То зъболекари, полицаи по пътя, свекъри, брррррррр 

палачинкииииии мммммм ВИО дано

Коконче,с малката на два пъти ми се получаваше така още преди датата на МЦ,но понеже пътувах със самолет,мислех че е от височината.Това нищо не означава,миличка.Не се притеснявай,всичко е Божа работа вече.Ти даваш сърце и душа,лекарите си свършиха работа,сега дошай дълбоко и не се паникьосвай!Дай Боже!!!

Чета ви ама нещо не ми се пише....
Честит рожден ден на Ерма 
Честита годишнина на Валенцето 
Коконче  дано да не е нищо сериозно....

Ехоооооооооо, къде сте всички...няма никой.
Нощни и Ерма, ма много рано ставете, бре девойки прекрасни. Кога лягате , кога ставате...
Ангелчето, хубаво пътуване сте направили, обиколка голяма. Бебето се е държало чудесно! Имаш смелост да пътуваш с него,    не бих посмяла. Аз съм страхлива.
Палачинки се въртят тук. Този мъж може ли да дойде и при нас..Вио,   
Славунке, за къде се готвите с детето, в смисъл за какво училище.  Разбирам , че напрежението ви е голямо и ти изучаваш материала. 
Коконке, успокой се. Каквото е писано. Ти си направила всичко възможно, даже и повече.   
Аз ще се приготвям за концерт тази вечер. Чувам как се загряват на стадиона. Очакват се около 50 хил човека. Купон голям. Дано да не вали, но ММ ми купи дъждобранче. Ще застъпя на стадиона още към 17 ч.    Всеки с желанията си и мераците си. Аз съм си такава, лудичка. Сега ставам да приготвя нещо за хапване и .....излитам.
Ай, до скоро... вечерта по късни доби ще ви кажа как е минало.
Поздрав!

Коконче, отпусни се, не се тревожи, мисли позитивно.     

Марче, хубав концерт желая.  Аз на такива мероприятия не мога да ходя.

Ангелче, добре сте попътували, бебка се е държала добре. 

Хубав, макар и мрачен ден. 

И аз съм тук, но все още във фаза на чорлявост ...

Да кажа на Коконка, че след като толкова много иска тези бебенца и толкова хора ѝ мислят доброто и пращат своята позитивна енергия, няма как да не се получат нещата!   Бог да ви пази до края и след време тези емоции да са само един блед спомен!