Случи ми се нещо странно IX

Страхотна история за силата на любовта!   

Познати имат подобна. Мъжът почина от рак. Тя остана сама и никак не се справяше със загубата и финансово.   Наложи се да даде пари за здравето на детето, не много, но като нямаш от къде да ги намериш ти се виждат непосилна сума... Вечерта плакала в тъмната спалня, говорила му и ... предполагате колко и е било тежко ... Сутринта станала и отишла в банята, отворила шкафчето да си вземе четката за зъби както всяка сутрин и вечер и в мивката паднала неговата венчална халка. Преди смъртта му видели, че са я забутали някъде, но не им било до това. Прие го като помощ от него. Продаде халката и взе точно толкова пари, колкото и трябваха за лечението на детето!
Тази история ми я разказа самата тя. Случката и помогна да понадсмогне мъката.

Ето малко страшни историйки и от мен като за лека нощ . От началото на тази година ми се случват много странни неща. Може би няма да мога да опиша всички, но ще се опитам да ги синтезирам в един пост. Та така... Съседката ми, с която живеехме врата до врата почина малко след  Нова година. Понеже беше стара и самотна (никой не я посещаваше и рядко излизаше), я откриха поне седмица след като е настъпила смъртта. Почувствах се меко казано кофти след като разбрах, че сме си съжителствали по този начин. Тогава започнах да навързвам някои странни случки, които ми се случиха в този период. Точно седмица преди това се опитах да запаля лампата на банята и ключа, буквално, ми се разпадна в ръцете. Събрах частите и успях да го закрепя по някакъв начин отново. Понеже  имаме прозорец над вратата на банята, когато вътре свети се вижда. И така цяла седмица през нощта в банята се палеше лампата. Беше доста зловещо, защото както си спим със съпруга ми, изведнъж в коридора светва от прозорчето на банята и ни събужда. Тогава аз или той ставахме да я изгасим, но след малко отново се палеше. След известно време се развали и ключа за лампата ни към стълбището. И когато някой звънне вечерта, нямаше как да видя през шпионката кой е. Започна през ден два да ми се звъни на вратата, винаги около 17 – 18 часа, точно, когато вече се е стъмнило. Първия път направо отворих, но като видях какъв мрак е и не можех да запаля лампата, се стреснах и се върнах. Помислих, че някое дете или недобросъвестен съсед ми прави номер. И така няколко пъти, после звъненето престана. Сменихме ключовете за осветлението и вече си работеха нормално.  Веднъж, вече бях забравила за случилото се, отново се звъни на вратата. Отивам, гледам през шпионката, няма никой. Ядосах се, отворих и се развиках кой звъни, но както си крещях изведнъж се звънна отново, а беше невъзможно, защото бях пред звънеца и нямаше никой. Побиха ме тръпки, прибрах се и се обадих на мъжа ми, който каза, че сигурно звънеца нещо се е бъгнал. Аз се поуспокоих, но по-късно, когато погледнах коя дата сме, видях, че е рождения ден на починалата ми съседка. През цялото време чувствахме някаква странна енергия, която като че ли постепенно се разсея във времето.

Още една странна случка ще вмъкна, дано не става досадно. Беше в деня на погребението на баща ми. Той приживе много държеше на точността. Винаги, когато имахме някаква уговорка, започваше да ми звъни по телефона, малко преди точния час, и да ме подсеща да не закъснея. Трябваше да вземем цветя за погребението и мъжът ми отиде да потърси. Забави се доста и аз веднага си помислих, че ако татко беше жив, щеше вече да се е обадил, че закъсняваме. Но сега, за съжаление, нямаше начин. Съпруга ми се прибра, отидохме да вземем майка ми и тръгнахме заедно към църквата. Както си пътуваме, изведнъж ми звъни телефона. Вдигам и отсреща нищо. Питам, викам, но не, никой не говори. Всички се спогледахме, защото знаехме за навика му.

И аз 

И аз 

Здравейте,
прочетох всички теми с интерес и се престраших да пиша, защото видях, че на доста хора са се случвали неща,сходни с моите случки.
Случвало ми се е, както си спя, да се събудя от многократно затръшване на вратите в хола и детската (знаете как се блъскат, когато има течение),само дето течение нямаше,защото прозорците бяха затворени, а и бях самичка вкъщи.Когато се събудих и станах да проверя,вратите спряха да се затръшват.
Веднъж си купих чанта,прибрах се и я оставих в стаята си да виси на стола,докато хапна,но когато се върнах я нямаше.Преобърнах целия апартамент,проверих всяка стая ,за да не би да съм я оставила другаде, но я нямаше.Запътих се към килера, за да проверя и там,въпреки че не съм влизала от месеци (отчаяните действия изискват отчаяни мерки ),минах покрай стаята си и надзърнах по навик.Чантата си висеше на стола,където я бях оставила,точно срещу мен, и леко се поклащаше,сякаш някой е минал покрай нея или пък точно я е оставил.Течение нямаше.  
Преди месец сестра ми ми сподели,че докато е спала й се е случило нещо странно.Събудила се,не можела да се движи и виждала "странни неща",при което аз й обясних,че това е сънна парализа и я придумах да сподели какво е видяла.Каза, че ме е видяла на леглото срещу нея как излизам от тялото си,но то остава неподвижно,а някаква жена, облечена в черно, стои надвесена над главата ми.Знам,че при сънната парализа халюцинациите са нещо нормално,но все пак звучи зловещо,а и ако не се лъжа някой в старите теми беше споделил нещо доста подобно.
Не търся обяснение за тези неща,просто приемам,че има много,което не знаем за света около нас.Извинявам се за дългия пост.

В стара къща ли живеете? Чия е била преди? Има ли случаи на насилствена смърт там някога? 

Аууу, това е страшно интересно. Сестра ти е видяла астралната ти проекция. Имам въпроси, може ли да отговориш честно?
Ти самата имаш ли спомен какво си правела в това време, докато тя е виждала, че излизаш от тялото си, имаше ли по-особени усещания?
Усещаш ли вибрации преди да заспиш, изобщо как заспиваш?
Ти знаеш ли, че си астрален пътешественик?
Можеш ли да излизаш в съзнателно състояние от тялото си?
Имала ли си подобни на тези усещания като сестра ти, имам предвид сковаването и невъзможността да се движиш?
Имала ли си по-особени преживявания или състояния някога?
Какви сънища сънуваш, плашиш ли се понякога насън?
П.П. Аз споделих в старата тема

Като заговорихте за тази парализа, на мен скоро ми се случи да се събудя от следобеден сън от много странни стържещи и бръмчащи шумове. Но не можах да стана, а шумовете ставаха нетърпими. Започна да ме втриса и някак ми се искаше да стана, а не можех.
Като се върна мъжа ми още се опитвах да се опомня от това преживяване. На него му стана смешно и каза, че прическата ми е заела аеродинамична форма.
Още не мога да кажа това сън ли беше или се случи нещо наяве.

Преди време преди да заспя имах подобно изживяване, само че свързано със силна светлина. Реших, че може да са дошли да ме вземат извънземните, но в един момент са се отказали 

Сънната парализа е ужасен кошмар...Бях споделила преди няколко теми...Както си спях, усетих тежест върху  гърба си, явно се бях завъртяла по корем, макар, че така спя изключително рядко и както си спя усещам тежест върху себе си, ама тежест, като силен, много силен натиск, опитвам се да се размърдам, не мога и всякаш някой ме натиска здраво при това и не ми дава да стана от леглото...усещах физически натиска, паникьосах се ... беше за кратко, ама...нали знаете минутите като часове се усещат понякога...и после премина, но този натиск, като от тежка ръка, която се бори със съпротивата ми усещах през целия ден върху гърба си на точно определено място където беше това, което ме натискаше и даже няколко дни подред...после премина, но усещането помня и до днес....отвратително е..........

ПП За протокола спях сама в стаята, нямаме кучета и котки и никой не е влизал....

Сънната парализа ми се е случвала и на мен,много е неприятна меко казано.Аз искам да попитам,случвало ли се е на някой от вас да види образ,или надпис или нещо на дисплей,монитор,...,нещо,на което мястото му не е там така да се каже?

Образ или странна сянка на телевизора, когато е изключен...Доста се стреснах.

  Чудят се кво да измислят хората, кви ли не термини, за да си обяснят нещата материалистически, ама минах този етап, когато виках:''Ще видите вие некой ден, когато умрем, как съм ви казвала всичко точно, пък вие не сте ми вярвали!'' А близките ни след смъртта могат да ни дават знаци, тва, че ние не можем да ги ''приемем'' , е друг въпрос. По добре човек да не получава знаци от починали близки, де, тва значи, че те са ''на хубаво място'', така да се каже, знаци се изпращат от не дотам хубавите, тоест по близките...

Бая народ ще да е в ниското, кофти тръпка...
Ако речеш да " излезеш" все ще се намери кой да ти седи над главата, пак кофти тръпка.  И кво излиза?

Наскоро ми се случи, лягам да спя, в съвсем будно състояние съм си все още, но съм стояла със затворени очи примерно 10 минути и изведнъж сякаш ме облива ярка слънчева светлина. Викам си, брех, какво ме огря отвън, уж съм пуснала щорите, отварям очи, нищо няма. Затварям ги, този път супер ярка бяла светлина   Станах, поококорих се малко, пак легнах, после много дълго време не можех да заспя, сигурно 2 часа съм се въртяла, а преди това много ми се спеше. Някакво обяснение някой има ли?  

Ако си немала никакви други усещания, като разтрисане, бучене, гъделичкане, дърпане...на тялото, може би е ''астрална светлина'', виждаш нещо от астрала, без да излизаш от тялото си. Некои астрални места са мноу ярки. Обаче не съм сигурна...Ангелите са светлина, ярка, мое да е посещение... Да млъквам аз, че ще ме пратят при кораба майка.