Това, което приемаме за мекане, всъщност е от една страна наличие само на меки съгласни пред гласните (особено дразнещо е смекчаването пред е и и, което не е книжовно - с'ело, д'ело). От друга страна смекчаваща е редукцията - използването на тесни гласни вместо широки (ъ вм. а, у вм. о, и вм. е).
Териториално меките говори преобладават, но с концентрирането на хората в София и с това, че софийският говор като столичен става престижен, се забелязва значително втвърдяване на говора. Иначе в рамките на двете изоглосни зони има множество различни диалекти. Диалектът не е просто произносителен стил, а цяла система от граматични и лексикални средства - диалектът си е цял език, но некнижовен.
Мекането както вече много пъти казахме, няма нищо общо с мекия говор. Освен това не всички които заменят широките гласни с тесни говорят меко. В Пловдив ми прави впечатление, че не омекотяват съгласни, макар да заменят широките гласни с тесни.
Но иначе редукцията и меките съгласни са свързани дотолкова, че и двете се срещат в източната изоглосна област. Плюс това те и двете създават впечатлението за "мекост". На запад няма нито едно от двете, освен, както споменах, четири много меки съгласни, които се срещат в краесловие в някои западни диалекти - пак' вместо път, соль вместо сол и т.н.