Частни училища-информативна тема

  • 70 533
  • 955
  •   2
Отговори
# 840
  • Мнения: 7 263
А добре, защо са ви питали устно? Ние попълвахме в Св.София заявления за кандидатстване на децата и в тях трябваше да попълним месторабота, адрес и т.н.


По въпроса с дисциплината - наистина се подхожда много меко, психолог се занимава с децата, само в краен случай се безпокоят родителите. Не е като в държавните училища и градини.

Така е принципно, но на първата среща не попълваш формуляри или поне аз не правя така - отивам, за да видя хората, обстановката, за да усетя мястото и атмосферата, задавам всички въпроси, които съм си набелязала предварително или които се провокират в течение на разговорите и чак тогава се стига евентуално до попълване на въпросните бумаги  Peace

Относно Св. София пак казвам, че там като цяло рядко попадат палави и непокорни деца, тоест не е чак толкова трудно да се работи с тях, но определено им прави чест, че се стараят да се справят сами с възникващите ситуации в рамките на процеса на обучение. Предполагам все пак, че при работа на психолози с детето, родителите биват уведомени и се изисква тяхното съгласие, както и че всичко, което предприемат е конфиденциално и се разисква само с родителите на детето Peace

# 841
  • София
  • Мнения: 7 582
Опитвам се да си спомня, но мисля, че в Петър Берон няма такава графа като в Света София във формулярите за работа за родителите, т.е. там наистина не знаят кои са родителите, освен ако не са публично известни.

# 842
  • София
  • Мнения: 10 825
По въпроса с дисциплината - наистина се подхожда много меко, психолог се занимава с децата, само в краен случай се безпокоят родителите. Не е като в държавните училища и градини.
Хм, меко, меко.... моят син понеже е от палавите и беладжиите, дето уж не ги приемали в "Света София", обаче успя някак си да ги излъже и да го приемат.... та миналата година беше ежедневно наказван  Confused Обаче никой не се сети да ме уведоми, че имат проблеми с неговата дисциплина за да вземем и ние някакви мерки вкъщи..... И когато на родителската среща ми казаха: "Оххх, ми ние продължаваме да имаме големи проблеми с поведението му!" гледах ето така  Shocked Като видяха, че мигам на парцали и не знам всъщност за какво ми говорят реагираха с: "Ама как?! Вие не знаете ли?". Ми от къде да знам като не сме ти ми казали бе, джанъм?.... Както и да е, сега вече нещата са поуталожени и това е вече само в миналото, надявам се.... но това, че "не се безпокоят родителите" на мен лично не ми допада.

# 843
  • Мнения: X
Относно Св. София пак казвам, че там като цяло рядко попадат палави и непокорни деца

О, съвсем не съм на това мнение. Поне нашият опит показва друго.

# 844
  • София
  • Мнения: 5 782
Имам много близки приятели с деца в "Света София" и определено мога да кажа, че в училището има палави деца!  Wink  Така че си имат разнообразна работа преподавателите - и от академична , и от възпитателна гледна точка. В голяма степен се справят, това е по-важното.  Peace

# 845
  • Мнения: 1 007
В ДУ всяка година се попълва формуляр, където фигурира работата на родителите. Такава информация има и в здравната карта, която също се представя в началото на всяка учебна година. Не знам за какво им е тази информация, но я приемам за нещо нормално  Thinking

# 846
  • София
  • Мнения: 62 595
Като прочетох предишния пост в главата ми изникна ситуация точно като тази, която ти описваш от личен опит. Може на някои родители да им харесва в училище психологът да се занимава и родителите да не се закачат, но на мен ми се изправя косата от такъв подход. В крайна сметка на психолога работата му е да работи за училището и да защитава неговите интереси, а не интересите на детето ми и какво се случва никой да не ме уведомява, а какво си приказва с детето само той да си знае. Може да се окаже, че гледната точка на психолога относно приноса/вината на детето ми и взетите мерки по--късно, да е различна от моята, най-меко казано. Лично аз предпочитам да съм своевременно уведомявана, ако има някакви проблеми, и аз също да говоря с психолога, а не да ме поставят в един момент пред свършен факт, а аз да мигам на парцали.  Peace

# 847
  • Мнения: 7 263

Хм, меко, меко.... моят син понеже е от палавите и беладжиите, дето уж не ги приемали в "Света София", обаче успя някак си да ги излъже и да го приемат.... та миналата година беше ежедневно наказван  Confused Обаче никой не се сети да ме уведоми, че имат проблеми с неговата дисциплина за да вземем и ние някакви мерки вкъщи..... И когато на родителската среща ми казаха: "Оххх, ми ние продължаваме да имаме големи проблеми с поведението му!" гледах ето така  Shocked Като видяха, че мигам на парцали и не знам всъщност за какво ми говорят реагираха с: "Ама как?! Вие не знаете ли?". Ми от къде да знам като не сме ти ми казали бе, джанъм?.... Както и да е, сега вече нещата са поуталожени и това е вече само в миналото, надявам се.... но това, че "не се безпокоят родителите" на мен лично не ми допада.

Това също не е решение поне според мен.
Не че си умирам от кеф ежедневно да ме уведомяват и за най-дребната и чисто детска лудория, но при наистина сериозни проблеми с поведението смятам, че родителите поне трябва да бъдат уведомени, ако не и да се търси тяхното съдействие за намиране на баланс.
Миналата година, както споменах със средния бяхме в окото на циклона - Директорката ни / имайки опита вече от баткото  Crazy Flutter Rolling Eyes Embarassed/ реагира спокойно, но твърдо  Peace
В няколкото фрапиращи случая бяхме поканени на разговори с класната и директора, както и имах лични срещи няколко пъти с психолога, работещ с децата в училището. Усилия се положиха и от тяхна и от наша страна, но не са ни жалили и не са ни пестили нелицеприятните факти. Смятам, обаче че именно така се стига до решение на проблемите и движението в тази посока е вече съвсем явно, тоест това не е просто моя теза, а работещо решение.

Отделно тук искам да ви кажа вече нещо много важно и то е общозначимо.
Няма лоши деца!
Но има деца, за които адаптацията към нова среда, нови условия и нов колектив е трудна - именно тогава, те започват да се държат хммм да речем не съвсем уместно и далеч не така, както вие сте ги възпитавали в къщи. Добрите педагози само след една среща и разговор с родителите разбират това  Peace
Оттук нататък е само въпрос на време и на съвместни действия, детето да се аклиматизира и да се види истинският му блясък.
В противен случай, ако и родителите не участват в процеса и детето не е мотивирано да го прави, тогава може би е по-добре да се разделят по живо по здраво и да не нараняват още повече детската психика.

# 848
  • Мнения: 1 007
Отделно тук искам да ви кажа вече нещо много важно и то е общозначимо.
Няма лоши деца!


Категорично да! Но има учители (и изобщо възрастни), които са в състояние да извадят най-лошото от тях. Побеснявам от това. Особено ако това са учители.
Моето дете никога не е създавало проблеми, така че не съм пристрастна в мнението си.

# 849
  • Мнения: X
Но има и учители, които вадят най-доброто от децата. И имаме щастието по БЕЛ да сме при точно такава госпожа, която е и класна на по-голямото ми дете. Уникален преподавател! За 1 месец с нея, дъщеря ми си повиши успеха е 1 единица (сега е почти пълна отличничка по БЕЛ, рядко има 5,50), но не е това най-важното - по забавен, оригинален и остроумен начин ги стимулира да усвояват преподаваното по предмета. Сега им измислила игра с ключове (по аналог с детската поредица романи 39 ключа), разделила класа на 2, или 3 отбора, на всеки отбор измислила и направила свитък, в стихотворна форма, като загадка - със закодирани имена на български автори и произведения, залепила го с восък. Нещо уникално беше - яд ме е, че не го снимах, 2 дена го мислиха децата, най-накрая на щерката й просветна кой е и бяха спечелили. И то името му се получаваше, като се коригират правописни грешки, взимаш коригираните букви, пък имаше и някакви червени квадратчета, в които стоят заглавните букви - получава се име и произведение и трябва да се сетиш кой писател е (писателят беше известен с псевдонима си, не с истинското си име).
На някакъв лагер пък ги разделила на храмове, както е по романите за Пърси Джаксън, пак имало задачи от този вид. Ами как да не е доволен човек, дъщеря ми направо е влюбена в тази госпожа. Само ме е яд, че не кандидатствахме по-рано с каката в Света София, а чак в 6 клас, но нищо - 2 години пак са нещо, можеше и без хич.

Госпожата по история пък е автор на исторически романи, дава на учениците линкове с тематични филми, правят проекти. Много деца там се запалват по историята, дори дъщеря ми, която ненавижда този предмет заради датите, каза, че май не бил чак толкова зле. 1 седмица майстори проект за Софроний Врачански и гък не е казала да се оплаче.

Последна редакция: вт, 29 окт 2013, 12:02 от Анонимен

# 850
  • Мнения: 7 263
Отделно тук искам да ви кажа вече нещо много важно и то е общозначимо.
Няма лоши деца!


Категорично да! Но има учители (и изобщо възрастни), които са в състояние да извадят най-лошото от тях. Побеснявам от това. Особено ако това са учители.
Моето дете никога не е създавало проблеми, така че не съм пристрастна в мнението си.

А моите и трите са от другият вид  Peace та неведнъж съм обвинявана в пристрастност точно на тази тема. Но именно дългогодишните ми контакти с всякакви педагози, психолози и ръководители, както и едната година обучение и многото след това самообучение вече оформиха виждането ми, че зад всяко т.нар. "Проблемно дете" седи поне един проблемен педагог, освен ако не става дума просто за други семейни ценности и възпитание.

Тъй като големият ми син е вече в 10-ти клас и виждам наистина това, което съм опитала да възпитам, това което съм мечтала да бъде моят син затова и си позволявам да дам становище относно приноса или пречките, които са играли в създаването му хората по пътя му. Но пътят към точно това момче съвсем не е бил лишен от тръни и трудни моменти. Сега останаха още двама да направим хора и ще мога да съм напълно удовлетворена  Peace

# 851
  • София
  • Мнения: 6 999
... В крайна сметка на психолога работата му е да работи за училището и да защитава неговите интереси, а не интересите на детето ми...

Това не може да е вярно или ако е, то това не е психолог!  Stop

# 852
  • София
  • Мнения: 7 582
В ДУ всяка година се попълва формуляр, където фигурира работата на родителите. Такава информация има и в здравната карта, която също се представя в началото на всяка учебна година. Не знам за какво им е тази информация, но я приемам за нещо нормално  Thinking
А защо да е нормално да даваш такава информация? Не споря - просто се чудя - какво отношение има към детето и училището къде и какво работиш?

# 853
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Вероятно е остатък от немобилното време, за да има адрес и стационарен телефон + адекватно обяснение кого търсят в случай на необходимост.

# 854
  • Мнения: 7 263
В ДУ всяка година се попълва формуляр, където фигурира работата на родителите. Такава информация има и в здравната карта, която също се представя в началото на всяка учебна година. Не знам за какво им е тази информация, но я приемам за нещо нормално  Thinking
А защо да е нормално да даваш такава информация? Не споря - просто се чудя - какво отношение има към детето и училището къде и какво работиш?

Именно де?!
Винаги съм се чудила какво общо има качеството или липсата на такова у едно дете с местоработата и професията на неговите родители, освен в случаите, в които тя е очевидна или родителите са достатъчно известни личности и няма как да се скрие.
Но дори и в такива случаи има родители, които се опитват да не преекспонират своята персона и да не натрапват присъствието си, за да може децата им сами да наложат своето име и позиции в училището си.

арт мама одавна вече дори и бабите имат мобилни телефони и отделно можеш просто да оставиш телефон за връзка без да е нужно да пишеш фирмата, в която работиш.
Ще дам един прост пример навремето една от първите учителки на големият ми син / говорим за държавно училище/ в началото доста ме "ухажваше" и ме засипваше с молби да помогна на сина и да получи работа във фирмата, в която тогава работех. Опитах естествено чисто от човешка гледна точка, заради момчето, а не защото исках да сервилнича, но не се получи. Опитах да обясня и да кажа, че ще продължа да следя за свободни и подходящи позиции, но отношението към мен / и респективно към сина ми/ видимо охладня. От този случай нататък редовно оставям графите празни или попълвам само тази на съпруга ми .... понякога се получава, понякога не .... но вече не се ангажирам с подобни каузи по никакъв повод.

Общи условия

Активация на акаунт