Раздяла ли е единствения вариант...

  абсолютно

Тва пък да наговаряш дете е толкова долно...

То верно, че резултат може да се постигне с добра комуникация и разбиране ама ... не при всеки действа! И според мен трябва да се съберете и право куме в очи кой кво го боли и сърби да си каже ... а не мъжът ти да става посредник ...ти да си буфер а детето лигоч! 
 

Пробвала, всичко съм казвала в очите, но според нея тя не се меси а само помага защото била по-стара и знаела повече  Как да се разбереш с някой, който си знае само неговото.

Вариант с мъжа и детето да отидете в града на 500 км има ли? Там има ли къде да живеете, по- лесно ли ще си намерите работа?

Там живее моята баба, той едва ли ще иска там да отиде...аз просто няма къде другаде. За работата той и сега си я има, само аз съм без работа

Ако почнеш каквато и да е работа ще е спасение ,защото няма да пречкате двете по цял ден в къщи.
Мъжа ти в момента си има достатъчно проблеми ,за да го натоварваш точно сега допълнително с искане да се изнесете или да говори с свсекито.
Трябва сама да се справиш с нея.
За по дребните неща я остави да си властва колкото иска(не издребнявай за всяко нещо),а за по сериозните и кажи ,че уважаваш мнението й ,но все пак ти си майка,ти носиш отговорността и ти трябва да вземеш решение.
Когато видиш,че почва да те ръчка да прави скандали,веднага се оттегли с едно леко .."щом така казваш..."Изключено е в спор да излезеш на глава с нея.
 Покажи й,че те натоварва излишно,покажи ,че си обидена и разстроена когато не се съобразява за елементарни неща, които си я помолила...

За мен има 2 варианта: или отиваш при баба си и твоя ако не е безнадежден случай ще те последва, или намираш начин да се справиш със свекървата. И аз си имам една такава като твоята, не живеем заедно, но идва често "на гости". Ще ти кажа моя опит пък дано ти помогне. Опитах какво ли не - премълчаване и правене, че не ме обижда отношението й, опит за преодоляване на конфликтите със смях - т.е да погледнем на проблема откъм смешната страна, не да я обиждам, дълги обяснения защо не приемам нейното мнение и защо е по-добре да се постъпи по друг начин, и без кавги не се размина. Ефект - никакъв. Даже прие учтивото ми отношение и опитите за избягване на конфликтите като моя слабост, което и даваше хъс да достига до все по-големи висоти в обидите и опитите да се налага. Подходът ми към този момент, който дава изключителни резултати е следният: Пълен игнор - не говоря с нея, подминавам я все едно не съществува, най-много да отговоря на някой въпрос с "да" или "не", но рядко  Когато се опитва да налага мнение или да обижда, проговарям с изрази като - "не искам мнение", "аз решавам".
И за да не реши някой, че прекалявам, ще уточня, че не съм конфликтен човек и съм толерантна към хората, но има граници в човешките отношения, които не бива да бъдат прекрачвани. А когато те се прекрачват и по отношение на дете, лично мое мнение е, че няма да съм добър родител, ако не направя нужното , за да защитя детето си 
glupava, дано разрешите проблемите, но трябва и мъжът ти да помогне и най-вече двамата да обсъдите как да продължат нещата занапред 

Игнор, игнор .... ! Аз също успешно го прилагам! 

Тя ходи на работа, само аз не. Сега му се сърдят всички и на моя мъж.... Имаме бизнес свързан с шофиране. Моя като не може сега брат му трябваше да кара, съответно му се плаща. Сега обаче се е разсърдил, защото моя се скарал с любимата мама и неще да кара... Безнадежден случай е тука

Руми, пробвала съм игнор, пробвала мирно и кротко да си кажа, не става и не става. Категорично отказва да слуша какво казвам аз относно детето. Прави си какво си знае. Пример "Не може детето да пие кола, тя не е за деца" то "Искамммммммм" и пищи, аз повтарям, че не е за деца и не може да пие, а бабата казва "Ела бабе долу, баба ще ти сипе една глътка" Кажете как да не побеснее човек. Не трябвало детето да реве в никакъв случай, защо да си съсипва нервите милото... Няма оправия хора.

Тази история с колата е до болка позната на всекиго,сигурно.В случая бабата само това може да измисли,понеже ти не можеш да предотвратиш писъците.След като се успокои обсъдете с нея друга тактика.Сигурна съм ,че и тя смята колата за вредна.А утре детето така ще поиска и бира.

Обаче замисли се ,ако беше обратното-бабата му забранява нещо и то реве и се тръшка,ти ще седиш ли безучастна?

Ще стоя, ако знам, че това което забранява наистина не е добре за него стоя безучастна. В редките случаи когато му се скара за нещо и той дойде на мен да ми се тръшка за същото аз не му го позволявам. Смятам, че така е редно, иначе детето се обърква и незнае кое е правилно и кое не. Обаче в обратния вариант моето забранено е винаги позволено от нея само и само да не реве детето и то се е научило, че като ревне получава всичко
А за колата - според нея нищо не трябва да се забранява като храна, защото един ден щял от всичко да опита като невидял. Това е така, ще опита. Ама трябва ли още на 3-4г да го опита?! Освен като ме гледа, че пуша да му дам да си дръпне още от сега, че да опита детето....да не реве

 Сигурна ли си, че не поставяш прекалено много забрани на това дете и не се фиксираш в тях ненужно? Детето ти е само на три и няма какво толкова сериозно да го възпитавате със забрани и не можене.
 Да, детето не бива да пие кола, но тогава у вас въобще не бива да има кола. Не може вие да ядете шоколадови бонбони от кутията, а за детето да е вредно, ако ме разбираш. Сега всичко, което ще му бъде позволено зависи от това, доколко го държиш в обсега му.
 Бабата е права, че детето не трябва да се изнервя за глупости. Помисли си дали винаги това, за което се скандалосвате е важно.
 На мен ми звучи като да имате много по-сериозни проблеми, и здравето на мъжа ти включително и е просто срамота да не можете да намерите компромис за такива неща.

Не съм много съгласна с това. Да, трябва да възпитаваме с личния си пример, но детето трябва и да се научи, че не всичко, което е достъпно трябва да се опитва. Ами ако в дома има празненство и се внесе ракия примерно - трябва ли да се даде и на детето? Или щом тати кара колата, да даде и на детето да покара? Или възрастните да се откажат да правят  всичко, което не е подходящо и детето да прави. Някой ден детето ще порасне и само ще трябва да си поставя граници, защото на улицата и дрога предлагат, но това не значи, че щом има, трябва да се използва - давам само пример.
glupava имаш едно предимство - свекървата работи, а ти не - т.е прекарваш повече време с детето. Използвай това време да му обясняваш кое е правилно и кое не, защо забраняваш нещо, нека разбере, че го правиш за негово добро. Не просто забранявай, а обяснявай защо и давай алтернатива. Примерно вместо кола, да пие сок.
А игнора, за да действа трябва да е пълен, категоричен и продължителен. Ако единия ден игнорираш, но на следващия смекчиш тона, щото свекървата се прави на разкаяна, няма да стане     

 Извинявай, ама тоя пример е доста насилен. Нито едно дете няма да зареве за ракия или да кара колата.
  Не обичам такива теоретични постулати, защото преминаваме в спор заради самия спор, а нещата всъщност са доста прости. Детето на авторката е съвсем малко. То иска кола, защото е сладка, и вероятно не само за колата става дума, а въобще за неща, които бабата му разрешава, вероятно сладкиши , зрънчо-мрънчо и прочие... С толкова малко дете изключително много нерви и безплодни скандали както и изнервяне и ревове на самото дете се спестяват, ако просто не му ги държиш в обсега. Младите майки изключително много се фиксират да не би детето да изяде някоя солета, а от дистанцията на времето тия работи са абсолютно маловажни като повод за скандали, особено в такава комплицирана ситуация, в която хората са.

 Помисли си пак, дали всички изисквания и забрани, които поставяш при възпитанието на детето са важни, намали тези, за които решаваш, че са такива и ги отстоявай твърдо, за другите направи компромис - нека бабиерата даде една глътка кола на детето, щом сте допуснали то да знае ,че е вкусна, няма да изпие литър все пак, позволявай да глези детето колкото си иска като баба, нищо няма да му стане, но не и да иззема функциите ти на майка, която решава глобалните неща.
 Това е моят съвет. Все пак с тая жена сте се разбирали, значи и сега можете да се разберете, ако спрете да си ги мерите.

Аз имам пред мен примери за деца, напиращи и към ракията, и към карането на колата. Първото - ракията - даже му е давано да пробва, че да види колко е гадна, но на детето му се услади, едва я спасяват от него /детето е на 3 години/ У нас пък пием бира само тайно, щото моя младеж /на 2г. 8мес./ само като я надуши и подивява - и не се задоволява с една глътка, а имам чувството, че цяла чаша ще изпие, ако му дадем 

За това съм абсолютно съгласна! Както и за това, че трябва забраните да се сведат до минимум и да са за наистина важни неща.
Но ми се струва, че авторката протестира именно срещу изземането на функциите й и подронването на авторитета й пред детето. Едно е бабата първа да предложи колата, друго - да го направи след отказа от страна на майката. И не е проблема в колата, а в това, че се показва на детето, че като не става при единия, ще стане при другия.