Раздяла ли е единствения вариант...

  Еми то винаги е така, с бабите човек много трудно може да се справи да следват стриктно забраните, независимо дали е свекърва, или собствена майка, все има някакви разнобои и един позволява на детето повече, друг по-малко, оспорват, разправят се...
 Но не бива да стават скандали за глупости и маловажни неща, това ми е мисълта  - сведи правилата до няколко, отнасящи се до безопасността и здравето, дръж твърдо на тях и ги остави за другото да правят каквото щат баба и внуче.

  ПП. Верно ли за това дете, че обича ракия? Олеле...

И моите единствени изисквания са такива - стига да се съблюдават правилата за безопасност, подробностите не ме интересуват. За съжаление при мен едната баба прави неща, които са наистина опасни за физическото и психическото здраве на детето, заради което се наложи да прибягна до някои иначе неприемливи за мен неща, защото семейството и добрите отношения в него са важни за мен.
Детето наистина харесва ракията, но за съжаление не харесва салатка  Е, може след време да смени предпочитанията и да предпочете салатата пред ракията 

 

Хората са казали ''старо и младо'' на едно място не може да вирее. Всеки трябва да си знае къщата. Ако сте на отделно място и вижда да речем внучето по-рядко както и теб ще сте си най-милите и изобщо няма да ги има тези скандали. Явно мъжа ти е някой мамин син , който е изтърсака на семейството щом още не е създал свой дом , а виси в къщата на родителите си и щом е заборчал и по кучетата на цялата фамилия. Определено първо не си случила на мъж , свекървата е само допълнение към картинката. Съмнява ме да излезе на квартира мъжа ти , съмнява ме и да се оправи сам с домакинство , виси там , защото не може сам да е глава на семейство и разчита я на брат , я на майка. Не знам какво да ти кажа.... трябва сама да прецениш какво да правиш.За момента можеш да ограничиш контактите на детето с бабата , просто си го дръж на етажа и не й говори.

Здравейте мами. И аз да се включа в темата с моя проблем,  впрочем смятам , че не е точно мястото тук да пиша за тези лични неща, но има една друга темичка, но немога да пиша в нея и незнам защо ???
Та ето го моя проблем и моля ви дайте съвет какво да направя защото нещата  отиват на много зле....
С човека с който живея имаме бебенце което се роди на 25 юни и е едно малко ангелче, само че нашите отношения за мен не вървят доста отдавна, може би от юни миналата година нещата взеха да ни куцат много сериозно и резултата е, че става все по зле и все по зле. Аз вече нямам желание да говоря с него. Разговарям само служебно с този човек. вадя едни изкуствени усмивки и усепам как съм адски напрегната когато е около мен. Излизаме навънка на разходка с бебето и аз немога да се отпусна. Той като е около мен съм като на тръни дали няма да сбъркам някъде нещо, дали правя всичко правилно. Пропуснах да кажа само, че разликата ни е цели 14 години с него и той вече има едно дете на 16 години от предния му брак. На мен ми тежат и ми горчат вече толкова много неща, че едвам го гледам и едва го издържам около мен. Е да- помага ми с детето много, но ... дотам!!! Незнам следродилна депресия ли е незнам какво е??!?! Той се заяжда за някакви дреболии и в негово присъствие се чувствам нескопосана и някак си не като жена а като ... незнам като какво.... ужасно е! И най- неприятното е, че аз винаги съм искала да имам сватба и да се видя в бяла рокля- е както се досещате не стана и това ми горчи с всеки ден все повече немога да се примиря с това просто немога!!!
Дайте съвет какво да правя и как да постъпя, че аз съм на ръба да взема едно опасно решение!!!        А пък и вече имаме бебенце!!! Дайте съвет !!! 

Аз съм съгласна с теб. Попрочетох малко от темата по-назад и да си дам мнението и аз !!!
Младите трябва да са отделно ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Аз родителите на мъжа с който живея изобщо не ги отразявам хем живеем в един квартал. Не им звъня, изобщо не ги зачитам. Резачката играе яката с тея хора иначе ще ми се качат на главата. От последния път как ги нахраних ся не смеят да ми звъннат и по- добре... изтребвали са ми и добре че не сме под един покрив с тях иначе щях да ги избия всичките там. Така че младите отделно ако мъжа неиска да се изнесе да си стои с майка му тогава. Мамини синчета. Вместо да се стегнат и да си гледат семействата... я я я 
Успех на всички мами и момичета вземайте правилните решения. В крайна сметка живота е един и ако не сме щастливи на 100 процента мъжа до нас то тогава къде е смисъла във всичко. Не е нужно само да си гледам кривите мутри цел живот, нали така ?     

Танче, извинявай, че ще съм рязка, но сега ли се сещаш, че човека има друго дете и че е с 14 години по-възрастен. Точно когато ви се е родило бебе ???? Извинявай, но тия неща се мислят преди да създаваш поколение и най-малкото е странно, че бебето има няма 1 месец и вече реши да напускаш човека. Извинявай, но за мен подобни отношения са неразумни. Тъй като бебо едва се е родил явно сте в някаква депресия и двамата заради промените. Сядай си на гъза и потушавай хормоните. Това бебе има нужда от двама.Недей така леконравно да се хващаш за неща, които до скоро не са ти пречели да се решиш дори на дете с този мъж.

Не на мен не ми пречи другото му детенце нито разликата в годините. Просто търся причина за нашето неразбирателство. Сега вече нещата ескалират вместо да се оправят с детенцето. Хората стават по- близки когато имат дете а тук аз немога да го усетя така, даже напротив (((((((((

tancheto_halacheva , когато се появи детенце, нещата винаги се променят или към по-добро, или към по-лошо. Ако връзката е била хармонична, тя се заздравява и обратното.
За съжаление явно твоят проблем не е в разликата във възрастта или другото дете, а в характера на мъжа ти.
Едно време имах такова гадже - за всичко ми се правеше забележка - от това какво си обличам, през това как се храня (например) , до това как си боядисвам косата. Е, не го изтърпях много...
Вие отдавна ли сте заедно, не му ли знаеше характера преди да решите да имате дете? Всички семейства понякога имат проблеми, които трябва да изгладят чрез взаимни компромиси. В какво точно се изразява вашето неразбирателство? Нещата могат да бъдат много различни....


Към авторката на темата - в доста деликатно положение сте, щом сте зависими от тези хора финансово. Предполагам, че вече ти е писнало до краен предел, щом се замисляш за раздяла, но първо помисли дали наистина ще ви е по-добре сами. Детето има нужда от баща и от спокоен дом. Възможността за теб е, щом живеете на различни етажи, е да си сложите врата на етажа и да се отделите поне малко. Кажи на свеки, че искаш сама да се справяш с майчинството и, ако се нуждаеш от помощ, ще й поискаш.
Не знам дали ще подейства, но само за това се сещам. Иначе има доста съвети от другите, някои от които никак лоши.....

И аз така мисля, детето е катализатор за нещо, но за какво, зависи отпреди.

Станало е някакво недоразумение, не сме зависими финансово, изкарваме пари, плащаме си всичко. Обаче нямаме спестявания /поне не толкова много/  и сега с тези операции се наложи да се вземат пари на заем. Някъде нагоре прочетох, че сме били задлъжнели и на кучетата - не е така. Заради здравословното състояние на мъжа ми се наложи да се вземат пари на заем, ще ги върне, но няма да стане бързо, защото са доста.
Бабата така е обсебила детето, че то неще и да чуе за мене Когато тя си е в къщи той изобщо не идва при мен, по цял ден виси при баба си. Сутрин като стане първо за баба си пита, после за дядо си и чак ако няма никой от тях се съгласява да отиде някъде с мен, иначе не иска. За пръв път виждам дете, което да не иска майка си Незнам защо се получава така...сигурно защото тя само го глези, разрешава абсолютно всичко, а пък аз все пак искам да го възпитам по някакъв начин на ред, самостоятелност и накрая излизам лошата. Карам го да се преоблича сам, да се обува сам - на 4г е все пак, обаче пир баба му не е така, сакън нещо сам да не направи. И аз като го карам да върши тея неща той реве и се тръшка и почва да иска при баба си.
Свекървата от последния скандал /близо 20 дни/ не я отразявам изобщо, не й говоря. Той и сина и имаше пререкания с нея ама на него бързо му минава нали му е майка

Не ревнувай за това ,че обича баба си!Напротив трябва да се радваш ,че има кой да се занимава и играе с него.То щом е щастливо,би трябвало и ти да си щастлива.

Няма лошо ,че баба му го глези(те бабите са за това).За в бъдеще ще среща различни хора.При едни едно ще минава ,при други не.Това са ценни житейски уроци.

Няма нужда да се стараеш да си гледаш детето ,като по учебник.Много важно ,че не се облича само на 4 години!
На моя приятелка сина до 1-2клас не можеше да си връзва обувките. Е справяше се някак си в часа по физкултура - караше момичетата да  му ги връзват  

Охх леле. Той не беше такъв човек ( или може би си е бил винаги такъв, просто не е бил уверен да си покаже истинската същност пред мен ), но от 6 месеца насам е някаква лудница. Заяжда се със всички хора. От родителите му до приятели познати и т.н. Все едно хората са му длъжни за нещо на него, а всъщност той не вижда, че проблема е в самия него. Винаги нещо е неразбрал винаги нещо е забравил и изкарва другите виновни ( буквално ) за собствените си грешки. Ето един елементарен пример- казва една глупост на брат му и аз стоя като изтрещяла и незнам той защо го казва това нещо, след 10 минути се качваме в колата и на мен ми казва нещо съвсем различно, след което аз го питам тогава защо е казал на брат му обратното и той с цялата си наглост грозна и безподобна ми казва " ти защо не ми каза аз какво говоря, защо не ме поправи ...? "  представяте ли си? Ето в какво се изразяват нашите проблеми!!! Писна ми!

 tancheto_halacheva,защо пишеш точно в тази тема?Твоите проблеми нямат нищо общо с тези на авторката,поне да служат за аналог. По добре отвори нова тема,

Опитах да направя нова тема, само че нещо не ми се получи???