Здравейте! Знам, че не е мястото за темата в този раздел, но в Семейни отношения не мога да я създам. Искам да споделя проблема си с някого и да прочета вашите мнения 
С мъжа с кого живея сме заедно от около 11-12г, през които 8-9г живеем заедно. Със "свекървата" отначало много се разбирахме, направо като приятелки. Аз си ходех на работа, тя също - в почивните дни излизахме заедно. Направо си мислех, че е страхотна жена. И всичко свърши с появата на детето. Винаги тя знае най-добре, ръси акъл постоянно, налага се. Търпях, мълчах си и в момента в който й казах нещо на въпреки почна да ми обяснява как съм неблагодарница, тя помагала пък аз как съм нямала никакво уважение към нея
Тези скандали продължават вече 3г. Винаги ме издебва когато мъжа ми го няма /ходи много често на командировки/ и почва да ме дъвче, след което аз избухвам и си казвам всичко, което ми е на устата. Тя се обажда на мъжа ми да се оплаква и почва да му реве. Той се обажда на мен и ми казва да не се занимавам с нея....ма не се занимавам аз, а тя. Ако не й говоря изобщо не може, ако говоря не казвам това, която тя иска да чуе и няма сгода. Мъжа ми ми казва да не се караме и ако нещо ме дразни да му го кажа на него той щял да се оправя. И аз така правя. Ама тя пак издебва да съм сама и почва да ми говори защо го пращам аз да се кара той с майка си?! Като забраня нещо на детето тя се прави, че не е чула и му го разрешава, все едно аз не съм там, аз съм никой за нея. Опитва се да ми изземва функциите, вживява се като майка на внучето си. Угажда му за всичко, само аз се карам...и се стигна до там, че малкия предпочита баба си пред мен, бие ме, плюе, говори ми глупости 
Имам чувството, че си изгубих детето... Не смятам, че е правилно винаги каквото поиска това да стане... Станал е страхотен лигльо 
Казах на мъжа ми, че не издържам да живея повече с тая жена под един покрив, било то и на различни етажи. Казах му да си избира с кого иска да живее - или да се махаме заедно двамата или всеки поотделно - той мълчи, нищо не казва...не иска да се разделяме, ама не иска и да се махаме. Дължи доста пари на майка си и на брат си, в момента е болен и е изцяло зависим от някого...и още повече не смее гък да им каже, на мен му е по-лесно да си казва в очите всичко. Писна ми вече, постоянно съм в депресия, нямам желание за нищо. Иначе двамата си се разбираме, само заради свекървата се караме. Стана много дълго и пак не обясних какво трябва
С мъжа с кого живея сме заедно от около 11-12г, през които 8-9г живеем заедно. Със "свекървата" отначало много се разбирахме, направо като приятелки. Аз си ходех на работа, тя също - в почивните дни излизахме заедно. Направо си мислех, че е страхотна жена. И всичко свърши с появата на детето. Винаги тя знае най-добре, ръси акъл постоянно, налага се. Търпях, мълчах си и в момента в който й казах нещо на въпреки почна да ми обяснява как съм неблагодарница, тя помагала пък аз как съм нямала никакво уважение към нея
Тези скандали продължават вече 3г. Винаги ме издебва когато мъжа ми го няма /ходи много често на командировки/ и почва да ме дъвче, след което аз избухвам и си казвам всичко, което ми е на устата. Тя се обажда на мъжа ми да се оплаква и почва да му реве. Той се обажда на мен и ми казва да не се занимавам с нея....ма не се занимавам аз, а тя. Ако не й говоря изобщо не може, ако говоря не казвам това, която тя иска да чуе и няма сгода. Мъжа ми ми казва да не се караме и ако нещо ме дразни да му го кажа на него той щял да се оправя. И аз така правя. Ама тя пак издебва да съм сама и почва да ми говори защо го пращам аз да се кара той с майка си?! Като забраня нещо на детето тя се прави, че не е чула и му го разрешава, все едно аз не съм там, аз съм никой за нея. Опитва се да ми изземва функциите, вживява се като майка на внучето си. Угажда му за всичко, само аз се карам...и се стигна до там, че малкия предпочита баба си пред мен, бие ме, плюе, говори ми глупости Имам чувството, че си изгубих детето... Не смятам, че е правилно винаги каквото поиска това да стане... Станал е страхотен лигльо Казах на мъжа ми, че не издържам да живея повече с тая жена под един покрив, било то и на различни етажи. Казах му да си избира с кого иска да живее - или да се махаме заедно двамата или всеки поотделно - той мълчи, нищо не казва...не иска да се разделяме, ама не иска и да се махаме. Дължи доста пари на майка си и на брат си, в момента е болен и е изцяло зависим от някого...и още повече не смее гък да им каже, на мен му е по-лесно да си казва в очите всичко. Писна ми вече, постоянно съм в депресия, нямам желание за нищо. Иначе двамата си се разбираме, само заради свекървата се караме. Стана много дълго и пак не обясних какво трябва
Топката е в твоето поле. Пишеш, че си без работа и без пари-значи или си намираш работа и действаш сама, пък той, ако иска, да идва. Или правиш опит да го извадиш оттам насила. Сериозен ли е здравословният му проблем, предполага ли продължително лечение или е нещо, което скоро ще отмине и ще можете да се махнете? Самото намиране на квартира и изнасянето отнема време, не е нещо от днес за утре.... 
