Хайде, ЮЛКИ, вече не остана, наближава времето да станем мами - тема 31

В неделя имах час за тонове в8.30 часа.През нощта не спах много,въртях се някаква такава,но усещах само кръста си леко да ме наболява отвреме навреме и нормалните контракции.Станах в 7.00 изкъпах се,тогава вече кръстът започна малко по-силно да се обажда но през 15-20 мин,иначе корем - не.Обръснах се за всеки случай,изядох само един залък /ако усещате неразположения от сутринта избягвайте да се тъпчете,че става лошо/и реших да си взема багажа,защото имах някакви различни усещания.Като ме закачиха на апарата,той отчете контракции на 5,че и по-малко минути и док реши,че е тръгнало,и че ще е днес.Приеха ме и започнах да обикалям парка на болницата,това към 9.00.Към 10.00 тези неболезнени контракции станаха болезнени,но търпими,бих ги описала така-отпред коремът боли като при цикъл,но има болка едновременно с тази и отзад,която обхваща кръст,хълбоци и се слива с коремната,като изпитваш някакво стягане в целия пояс.Това трае от 30 секунди до минута.Отпуска за 2-3 мин. и пак,обаче като си в движение е много по-поносимо,защото можеш да си намериш положение,което да те облекчи.Забравих да кажа,че на тоновете разкритието беше 2 см..Така,като се усилваха като сила и честота,към 13 часа бяха сякаш през минута,доста по-болезнено ме стягаше поясната област и отидох за клизма.В 13.30 ме закачиха на апарата за тонове,вече легнала,разкритие 3-4 см,контракции почти сливащи се имного силни,но все още търпими.Тогава док с една дълга ножица сряза мехура ми/Данче,няма грам болка,срежи слабо надут балон-такова е усещането.Изтекоха малко води,защото главата на бебето запушваше изхода и попречи да изтекат всичките.М/у другото Скреч,не знам дали е правилно,но този ход на док ми се стори много на място,защото на всяка контракция изтичаше съвсем малко количество води,което на мен ми изглежда логично,бебето при всяко изтласкване получава така необходимата хлъзгавост.Всъщност не-знам дали при всички би се получило така,но при мен сработи перфектно.Система не са ми слагали,защото плацентата ми е ниско и док не искаше да форсира ,заради опасност от отлепването и.И така,към 14.00 контракциите станаха като една,почти нямах време да си поема дъх,но ми казаха,че от 4 до 10 см ще почакаме доста,също казаха,ако ми се доака да викам.Към 14.20 наистина усетих,че ми се доаква,всъщност така се усеща кога започват напъните и ги извиках,имах почти пълно разкритие,само едно ръбче имало неизгладено.Док каза при следващ позив за акане да напъна с всичка сила със затворена уста,акушерката леко ми придържаше главата вдиггната към гърдите,налагаше се по 2-3 пъти да поемам въздух да напъна,че нещо нямах достатъчно сила-така 5-6 пъти.В един момент усетих,че главата е м/у краката ми,не естествено,но явно се е виждала и хукнахме към магарето в родилна зала.Там пак същата процедура,при позив за акане поемам всичкия въздух,който мога и напъвам най-вече с дупе,все едно че изкарваш а*о.Тук ми трябваха точно 3 такива напъна и усетих,че главата излезе-14.35.С излизането и видях как се изхлузва и телцето,но то не се усеща,най-големия зор е главата.Беше омазана с кръв,явно плацентата е започнала да се отлепва,защото док се разбърза,срязаха връвта,но котето не изплака веднага,взеха я в съседното помещение да я аспирират.Док нави пъпната връв на ръката си,започна леко да натиска корема и да дърпа връвта и плацентата излезе и тя,обаче не цялата.Тогава док извика екип анестезиолози,направиха ми пълна упойка и са ми направили мануална и инструментална ревизия на матката,което си е кюретаж.Наложило се защото имало неизчистена плацента,а и от секциото стената на матката там не била равна и имоло разни ципи в тази неравност,а е много важно всичко да се изчисти,заради опасност от инфекции.В15.30 се събудих и звъннах на Агнес.Постоях един час с торби с пясък и лед на корема и ме закараха в стаята.Изключително съм благодарна на док,защото след секцио и още повече при ниски плаценти докторите обикновено се мръщят,да не кажа,че направо отказват да израждат естествено,а той направи това преживяване възможно за мен,само ме помоли да приключвам вече с децата,защото щяло да става все по-трудно и рисковано,но аз и не мисля,все пак през ноември имам юбилей .Та това е в общи линии,смятам,че бързо мина,въпреки болките,а,забравих,разминах се с 2-3 шева на шийката и 3 външни,като единия е почти до дупето,но не смея да се погледна,че сигурно съм като майска роза.Като обобщение,не мога да кажа кой вид раждане е по-болезнен,но този определено е невероятно вълнуващ,поне за мен,присъствах на раждането на детето си видях как излиза от мен това,което в продължение на месеци ме побутваше риташе и хълцаше,неописуемо е.