Бихте ли крили, че имате дете?

Ами аз прекъснах тотално едни такива роднински отношения с вуйна ми и братовчедка ми, точно ей заради подобни небрежни премълчавания. А иначе уж сме мноооого близки. Едва ли не ако мине ден без да се чуем, вуйна ми се "притеснява". Братовчедка ми дори е кръстница на едно от децата ми. Но когато става дума за техни си неща, не се обаждат със седмици и не се разбира дори, че са си в БГ, срещаме се случайно на улицата . Не търпя аз такива тъпотии.

  Абе има едни ей такива тайнствени хора, все не казват, да не се разваляло нещо си.

Ами да си го държат в тайна, щом не им пука после дали ще си развалят отношенията с някой уж близък.

Ами те също ако ги питаш - лудата си ти да се сърдиш. Всеки път дори така извъртат нещата, че дори излизам за нещо виновна и как не ме е срам... Този път обаче без всякакви обяснения прекъснах контактите,  прецених, че нервите и енергията, кояио ще изхабя в споровете са ми по-ценни.

В нашите отношения досега не е имало подобно нещо. Имам леки подозрения, че се притесняват от два идентични факта около връзките и на двете ми братовчедки, на които някой по-закостенял не би погледнал с добро око, но те много добре знаят, че ние сме последните, които ще ги съдим за подобно нещо. Ако е това, разбира се. Иначе аз не се сърдя. Обидена съ,, но нямам намерение нито да им го заявявам, нито да питам защо така се решили. Но определено ще се отрази на отношенията ни, за които очевидно на тях не им пука, затова се чудя ние ли сме били толкова заблудени досега.

Да, да , и аз имам такива роднини .

Да, смятам, че занималнята е за предпочитане пред това да отпратя детето си някъде за 3 месеца. Няма нищо престижно в това да се грижиш за развитието на детето си и да искаш да си в контакт с него. На тази възраст, 3 месеца е вечност, толкова бързо се развиват. Чудесно е, че отпадна социалната легитимност на това "да си развъжеш ръцете", пращайки детето си на грижите на друг за месеци и години. И съм убедена, че за сина ми е много по-добре да играе и да се учи заедно с връстници в наблюдавана среда, вместо да тъпче мекици пред телевизора с баба си (не, че тя гледа много телевизия, де, принципно говоря).

А иначе по темата, чудя се какви ги е свършила бабата, за да предизвика такова отношение. Аз добре мога да го разбера, понякога хората извършват такива геройски глупости, че не ти се иска да знаят, че ти си се раждал изобщо, да не говорим за детето ти. Отношенията се започват, формират и определят от възрастните, в случая - бабите. Не от внуците.

Мекиците пред телевизора ще му останат едни от най-хубавите и топли спомени от детството. Намирам за много важно и полезно дете, което не живее постоянно и няма постоянен контакт с бабите и дядовците си, поне лятото да прекарва по-дълго време само с тях и в дома им. Това е нов живот, това е нова връзка и шанс да станат близки помежду си, и най-важното - без майката и бащата да се пречкат наоколо и да се изживяват като посредници и регулировчици. Кога бабите и внуците да се опознаят, ако не за по месец или колкото е възможно децата да са заедно? Каквото могат да дадат бабите и дядовците на внуците си, никоя, ама никоя занималня, ако ще с най-добрите условия и най-приятните деца, не може да даде. Бабата и дядото са част от семейството, по-точно разширеното семейство, а занималнята е една формална система, в която индивидът няма особено значение, защото учителката нито им е майка на тези деца, нито баба, нито леля, и нейната емоционална въвлеченост е с определени граници, а не като на близките. Бабите, освен ако не са тотално изкукали и неспособни, са другите жени, освен майката, които дават всичко от себе си за децата. Няма нищо по-хубаво от това баба ти да ти сутрин да ти сервира чиния с мекици за закуска, без да те ръчка и бута "хайде, по-бързо, че закъсняваш за училище", и дори може да ти изтърпи магариите, които мама и татко ненавиждат.

Андариел, много романтично. Де да беше и така.

Разбирам ти гледната точка. Тя си е много нашенска и много разпространена. И отчасти е същата, която през седемдесетте и осемдесетте позволи на хиляди родители да си заведат децата при бабите на 2 г и да си ги вземат на 7, като стане време за училище. Щото вместо да ги дават на детска градина, дето ще ги гледат "чужди хора", по-добре да гледат телевизия с баба. Е да, ама баба е възрастна и може да даде едни неща, но със сигурност не може да даде дълга редица други, решаващи и важни, по-важни от мекиците и глезенето. (Не казвам, че ти казваш "дай да заведем децата при бабите за цяла година, пак казвам, разбирам те какво казваш  ). Месец, два, три, както е обичаят у нас да се отвеждат децата при възрастни баби и дядовци - това е ужасно много време от живота на едно дете. И тази практика всъщност не е особено разпространена в западната цивилизация, от която сме част. Тя си е наша марка и на съседните нам страни. По света някак са се сетили, че не е много добра идея.

Макар, че понякога родителите много имат нужда от почивка  

Извинявам се за оф-топика. Спирам. И продължавам да се чудя какви ги е свършила бабата от темата.

  Вие пък, какви мекици пред телевизора. Децата обожават да са при - свестните - си баби и дядовци. Особено ако това е гарнирано с зеленина, котенца, дълги игри с връстници до след смрачаване. Че там се събират такива ваканционни компании - по-хубаво общуване с деца отколкото във всяка занималня.
 Може би говорите за някакви баби и дядовци, които не могат да гледат деца или са възпитали своите лошо, обаче ако става въпрос за разумни, интересни и интелигентни хора, които плюс това, че могат да научат това дете на какви ли не важни неща - нас как са ни научили - освен всичко това го и обичат горещо, ми се струва че това ще му бъдат едни от най-хубавите спомени от детството.

   Проблемът е, че на мен ми е много мъчно, когато моето дете не е при нас и не мога да я оставям за дълго в това райско място, което имаме на разположение, иначе детето просто видимо се чувства прекрасно.

Соле, преувеличаваш! И кое й е лошото на тази нашенска гледна точка? Кой говори за даване на бабите на дете на 2 и прибирането му на 7? Три месеца, ако изобщо бабите в днешно време могат да си позволят този лукс, защото все още работят на пълен работен ден, не е кой знае колко време, освен ако не говорим за бебе. Кое му е ужасно многото? Ще вземе да забрави майка си и баща си? Ще му промият мозъка? Ще забрави хубавите навици? По света институционализират децата наред, а това хич не е добър пример. После се чудят защо същите тези деца като пораснат не се чувстват близки с роднините си, включително най-близките! Точно западната цивилизация тепърва ще има да пати от индустриалното си мислене. На мен ми прави впечатление, че колкото повече в една държава се говори за "семейството", толкова по-малко има семейство, а някакво квазисемейство, което повече прилича на юридически субект, като всеки в него е квадратче от организационния чарт. За мен не е нормално едно дете да не познава или да познава слабо родните си баби и дядовци, за сметка на някоя учителка в занималнята. Не виждам как нормални баби и дядовци могат да навредят на децата за един-два-три месеца, че да бъдат отхвърлени в полза на занимални и изцяло формална детска среда.

Алудра, наистина е романтично. НАли ги виждам моите - умират си да са с бабите и дядовците си, искат да ходят при тях, искат и те да идват (точно заради глезотиите като мекици и палачинки, които винаги са по-вкусни от моите), защото с тях всичко им е различно, глезено, чувстват се много обичани, но обичани точно от баба и дядо, едно им е безгрижно и готино.

А предпочитанията на детето вземат ли се предвид? Ако детето не иска да ходи на занималня и дг, а предпочита да го гледа баба му, какво правим?

  Айде, Пена ни го рече - за нас остават мекиците 
Понякога може човек да се опита да погледне по-далеч от носа си...

 И ти ли си противник на бабините мекици?